Амфората и ...

Не помня кой ме направи. Но пазя гласа му - беше роб и извика във 
мене наволя. Аз взех тоя глас и той онемя.
После ме пълниха с вино.
После ме взе земята.
После - след много-много години - ме купи един скулптор. А когато и 
той онемя, взе този чук, но не посмя да ме счупи.
Затова сега се тълпите пред мен. Или пък пред чука. Или пък пред нас 
- с чука - и цъкате, цъкате...
Ако някой поиска, срещу трийсет сребърника би ни счупил. Или пък може 
да ни даде гласа си - на нас с чука.