Make your own free website on Tripod.com

Здравейте приятели !

Имам да ви кажа много неща и, тъй като не зная ще успея ли
някога отново да отпечатам нещо, ще използувам предговора.

Книгата замислих през далечната 1960 г. Тогава бях
впечатлен от разказите на дядо ми Динко за минали преживелици и
няколко вече няколко години преди бях записвал разкази на
участници в балканските войни, в преврати и в събития, в това
число и 9-ти септември. От приятелите на Дан Колов и от двата
пола по онова време мнозина бяха живи и в добро здарве: Хари
Стоев, Димитър Стойчев, Е. Георгиев, Катя Попова и много още, тъй
като става дума за един общителен и популярен човек.

"Кеч ес кеч, Дан Колов" излезе от печат през 1969 г., а
през март 1970 г. тогава никому неизвестният литературен критик
Кеворк Кеворкян писа в "Литературен фронт", че използувала
аксесоара на упадъчната западна литература. Такива бяха тогава
времената, когато си искрено възмутен от упадъчната западна
литература, високо отиваш, да му мислят тези, които не се
възмущават.

По - късно и други постъпиха като г-н Кеворкян, затова
много време никой не чу името ми. Дори и когато се споменаваше
книгата за Дан Колов, то това ставаше така, сякаш тя няма автор и
някакси се е самонаписала.

Не само литературната ми дейност бе обаче причината. През
1962 г. написах едно писмо на тогавашния съветски премиер Никита
Сергеевич Хрушчов с което споделях с него приблизително следното:
така не може да се продължава с парите. Нямат тази роля, както
при капитализма, но и качествата, които са загубили, например
ролята на стимул, не са ефективно заменени с нищо. Поради това
предлагах други измерители на човешката полезност и стимулиране
според тях.

С годините доразвих тази си идея, методите за оценка
полезността използуваха компютри, за да има име този подход
нарекох го индексна кибернетика и упорито предлагах индексите на
комунистическите големци - на покорния и плах послушник др. Тодпр
Живков, но не защото се надявах, че ще поеме отговорност, а за да
не се обиди и почувства пренебрегнат. Разчитах на съветските
генерални секретари, защото те единствено имаха власт за да
започнат някаква практика без да ги посекат като ревизионисти. Не
съм пропуснал и Горбачов, разбира се, на него писах също.

Изглежда, обявили ме бяха едновременно за едра риба и за
нещо неудобен, защото в живота ми се наложи да се справям с всички
възможни полицейски номера, някой от които тогава имах за много
гадни - намеса в личния живот, доходите, здравето, подслушване,
следене, подвеждане и провокации, вербовани началници и какво ли
не, неща за които само бях чел и слушал, а други някой от тях
преживях като уникални, тъй като още ги няма и в романите ...

Никак не съжалявам обаче за това, то ми отвори очите за
много неща и ми даде една уникална гледна точка. Накрая така се
бях специализирал, че можех да изпращам цели оперативни поделения
кажи - речи където пожелая - да търсят тайници и много още неща,
след които все лошо пострадвах, но оцелях с поносими щети.

Всичко това не ми попречи, не престанах да работя и за вас,
читателите, за децата или внуците ви, защото изобщо не знаех кога
ще излезнат книгите ми и дали ще се издадат или пък ще се
унищожат. Ето по - важното от двадесет и петте романа, които
сътворих от 1960 г. насам :



download all file - 150kb .zip