ДЕН 1: ХЮСТЪН 13 ЮНИ, 1979 ГОДИНА 1. ТСЗР, Хюстън На десет хиляди мили от лагера в джунглата, в студената информационна зала без прозорци на Корпорацията Технологична служба по земните ресурси (ТСЗР), Хюстън, Карън Рос седеше сгушена над чашка кафе пред компютърния терминал, преглеждайки последните изображения предадени по системата Ландсат от Африка. Рос беше инспекторът по проекта Конго към ТСЗР, и докато настройваше изображенията от спътника в изкуствени контрастни цветове, синьо, пурпурно и зелено, хвърли нетърпеливо поглед към часовника си. Очакваше с нетърпение следващото локално предаване от Африка. В момента беше 10 часа и 15 минути вечер по Хюстънско време, но в залата нямаше начина да се разбере това. Без значение дали беше нощ или ден, основната информационна система на ТСЗР си оставаше една и съща. Екип от програмисти в пуловери под специално луминесцентно осветление работеха пред разположените в дълги редици компютърни терминали, осигурявайки с информация в реално време локалните експедиции които ТСЗР поддържаше по целия свят. Компютрите се нуждаеха от постоянна температура 60 градуса по Фаренхайт, самоотвержени електропроводи, специално осветление с коригирани цветове, което не влизаше в интерференция със сложните схеми. Това беше околна среда, създадено специално за машините; нуждите на хората тук отстъпваха на заден план. Имаше още една причина за рационализма на конструкцията на главното информационно съоръжение. ТСЗР искаше програмистите в Хюстън да се самоотъждествяват с научните експедиции, дори, ако е възможно, да живеят според техния режим. Следенето или дори само коментарът на бейзболни мачове и други местни събития не се толерираше; никъде в залата не се виждаше часовник, който да сочи времето в Хюстън, макар че на стената в дъното осем големи цифрови хронометъра показваха местното време за различните научни експедиции. Часовникът с надпис НАУЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ КОНГО в момента отчиташе 6 часа и 15 минути сутринта когато високоговорителят за вътрешна връзка се обади: "Доктор Рос, викат ви в залата за контрол върху комуникациите". Тя набра блокиращите кодове на паролата и напусна пулта за управление. Всеки терминал на ТСЗР притежава управление с парола, подобно на брава с комбинации. Това беше част от от една сложна система за предотвратяване проникването на външни лица в огромната им информационна банка. ТСЗР работеше с информация, и любимата фраза на Р. Б. Травис, шефът на ТСЗР, беше, че най-лесният начин да се сдобие човек с дадена информация, е просто да я открадне. Тя прекоси залата с бързи крачки. Карън Рос беше висока почти шест фута, привлекателно, макар и малко тромаво момиче. Само на двайсет и четири години, тя беше по-млада от повечето програмисти, но въпреки младостта си, притежаваше самообладание, което за повечето хора беше изненадващо, дори и малко заплашително. Карън Рос беше истински математически гений. На две години при едно посещение с майка си в кварталния универсален магазин тя бе успяла да пресметне дали една консерва с тегло десет унции при цена 19 цента е по-евтина от такава с тегло един паунд и двадесет унции при цена 79 цента. На тригодишна възраст стресна баща си с наблюдението, че за разлика от останалите цифри, нулата означава различни неща при различни ситуации. На осем вече бе овладяла алгебрата и геометрията; на десет изучи сама висшата математика; на тринадесетгодишна възраст постъпи в Масачузетския технологичен институт и направи редица брилянтни открития в чистата математика, достигнали кулминацията си в един научен труд с името "Топологични прогнози в n-мерното пространство", намерил приложение при матриците за вземане на решения, анализа на критични траектории и многоизмерното картографиране. Интересът към тези проблеми бе привлякъл вниманието на ТСЗР, където я назначиха като инспектор за експедициите, най-младият в компанията. Не всички я обичаха. Годините на изолация, вечното бреме на най- младия човек във всяка зала или стая, я бяха направили сдържана и доста дистанцирана. Един неин сътрудник я описа като "логична чак до заблуда". Леденото й държане й беше завоювало прякора "Рос Ледника", на името на антарктическата формация. Младостта й беше причината все да не я допускат до предни позиции; поне това беше оправданието на Травис когато отказа да я постави начело на конгоанската експедиция, макар и тя да беше извлякла цялата конгоанска база данни, и по право трябваше да бъде водач на екипа, изпратен да изследва на място. "Съжалявам" беше казал Травис, "но този договор е прекалено голям, и аз просто не мога да те натоваря с него." Тя бе упорствала, припомняйки му успехите си от предната година, когато бе ръководила експедициите в Паханг и Замбия. Накрая търпението му се беше изчерпало. "Виж, Карън, мястото е отдалечено на десет хиляди километра оттук, в условията на изключително сложен терен. Там ни е нужен нещо повече от майстор на натискането на бутони." Тя се сви под въздействието на думите, че не е нищо повече от един специалист по дистанционно управление, бърза с клавиатурата, добра с играчките на Травис. Тя искаше да се докаже в ситуация сред изключително сложен терен. И за следващия път реши, че ще накара Травис да я пусне. Рос натисна бутона за асансьора на третия етаж маркиран с надписа "Само за упълномощен персонал". Улови завистливия поглед на един програмист, докато чакаше асансьора. В рамките на ТСЗР статусът не се определяше от заплатата, титлата, размера на офиса, или някой друг от обичайните индикатори за властта в йерархията на дадена корпорация. Статусът в ТСЗР се определяше просто от достъпа до информация, а Карън Рос беше един от осемте човека в компанията, който по всяко време на денонощието имаше достъп до третия етаж. Тя влезе в асансьора за третия етаж, вдигайки поглед към лещите на сканера монтирани над вратата. В ТСЗР асансьорите пътуваха само на един етаж, и всички бяха съоръжени с пасивни сканери; това беше един от начините, по който ТСЗР следеше придвижванията на персонала докато работеха в сградата. Тя произнесе "Карън Рос" към микрофона на звукоанализаторите, и се завъртя в пълен кръг пред сканерите. Прозвуча мек електронен звук и вратата се отвори на третия етаж. Тя прекрачи в малка квадратна стая със закрепен към тавана видеомонитор и се обърна към една външна врата без всякакви надписи в залата за контрол над комуникациите. Повтори още веднъж думите "Карън Рос" и пъхна електронната си идентификационна карта в процепа, отпускайки пръстите си върху металния ръб на картата, така че компютърът да може да регистрира галваничния й кожен потенциал. (Това допълнение беше инсталирано само преди три месеца, когато Травис научи, че в армията експериментират хирургия на гласните струни, в резултат на която гласовите характеристики се променят по такъв начин, че да заблудят програмите за гласова идентификация на личността.) След малко вратата се отвори, придружена от тихо жужене на зумер. Тя прекрачи прага. С червеното си нощно осветление залата за контрол върху комуникациите напомняше на топла и мека утроба; впечатление, усилено от тясното, почти клаустрофобично пространство на залата, гъмжаща от електронна апаратура. Видеомонитори с дузини проблясваха от всички стени, от пода до тавана, техниците разговаряха с приглушени гласове, настройваха индикатори и въртяха бутони. ЗКК (Залата за комуникационен контрол) представляваше електронният нервен център на ТСЗР; всички сигнали от експедициите пръснати по целия свят минаваха оттук. В ЗКК се регистрираше всичко, не само постъпващите данни, но и гласовите отговори от залата, така че разговорът през нощта на 13 юни 1979 година ни е известен целият. - След секунда ще се свържем със спътниковите ретранслатори. Искате ли чашка кафе? - обърна се към нея един от техниците. - Не - отвърна Рос. - Искате да бъдете там, нали? - Заслужила съм си го - произнесе тя. Втренчи се във видеоекраните, в хаоса от преплитащи се форми и цветове, докато техниците започваха молитвите за връзка със спътника в орбита на 720 мили над главите им. - Сигнален ключ. - Сигнален ключ. Запитване за парола. - Запитване за парола. - Носеща честота фиксирана. - Носеща честота фиксирана. Включваме. Тя едва ли чуваше познатите фрази. Следеше екраните гъмжащи от милиардите искрици на статичните изпразвания. - Кой започва - те или ние? - запита тя. - Ние задействахме процедурата - обади се един техник. - Отправихме позивно запитване за проверка точно на зазоряване местно време. Но те не се обадиха, така че ние започваме. - Чудя се защо ги няма - каза Рос. - Да не би нещо да не е наред? - Не мисля. Ние задействахме тригера и те реагираха на сигнала, като се включиха след петнайсет секунди. Аха, ето го. В 6 часа и 22 минути сутринта по местно конгоанско време приемането започна; екраните потрепнаха за последен път и след миг се изчистиха. Гледаха към част от лагера в Конго, очевидно от гледната точка на разположената върху триножника видеокамера. Виждаха се две палатки, слаб димящ огън, и накъсани парцали утринна мъгла. Нямаше движещи се хора. - Спипахме ги по бели гащи - изсмя се един от техниците. - Май наистина сте им нужна там долу. Рос беше известна с придирчивостта си и към най-дребните формалности. - Включете дистанционното управление - произнесе тя. Техникът превключи местното управление на дистанционно. Сега вече камерата, разположена на повече от десет хиляди мили от центъра в Хюстън, беше под техен контрол. - Включи на кръгов обзор - нареди тя. Техникът на пулта за управление улови един джойстик. Изображенията се изместиха наляво, и сега вече виждаха повече от лагера. Той беше разрушен: палатките съсипани и разпрани, брезентовото покривало на оборудването захвърлено настрани, касите с апаратурата разхвърляни навред в калта. Една от палатките гореше с ярък пламък; облаци черен дим се стелеха към небето. Няколко мъртви тела лежеха в калта. - Господи - възкликна един техник. - Завърти на сто и осемдесет градуса - заповяда Рос. - Разрешителна способност шест-шест. Камерата се завъртя към джунглата, показвайки отново лагера при завъртането. Всички се втренчиха в джунглата. Нямаше и следа от живот. - Насочи надолу. Реверсиран обзор. Камерата се наклони към земята; сребърната чиния на портативната антена и черният корпус на предавателя изпълниха екраните. Наблизо лежеше проснат по гръб още един мъртвец, от геолозите. - Господи, та това е Роджър... - Дай увеличение и застопори - заповяда Рос. Гласът й върху лентата звучеше студен, почти лишен от емоция. Камерата закова върху лицето на мъртвеца и даде увеличение. Гротескната гледка на строшения му череп и процеждащата се от очите кръв изпълниха екраните. Устата бе зяпнала към небето. - Кой е направил това? В този момент нечия сянка падна върху лицето на мъртвия. Рос се хвърли напред, сграбчи джойстика и едновременно с това натисна увеличението. Изображението рязко се уголеми; сега вече видяха очертанията на сянката. Беше човек. И се движеше. - Там има някой! Някой е още жив! - Куца. Изглежда ранен. Рос се втренчи в екрана. На нея не й приличаше на куцащ мъж; нещо не беше наред, но не можеше да определи точно какво... - Ще премине точно пред камерата - каза тя. Просто не се надяваше, че това ще се случи. - Какви са тия статични аудиосмущения? Всички чуваха странен звук, наподобяващ съскане или въздишка. - Това не са статични изпразвания, от предаването е. - Изчистете го - каза Рос. Техниците натиснаха няколко бутона, променяйки носещите аудиочестоти, но звукът си оставаше все така особен и загадъчен. И в този миг сянката се раздвижи и мъжът пристъпи пред обектива на камерата. - Диоптър - заповяда тя, но беше прекалено късно. Лицето вече бе изплавало прекалено близо до обектива. Беше невъзможно да се фокусира без диоптър. Видяха някаква размазано, тъмно очертание, нищо повече. Преди да успеят да включат диоптъра, то изчезна. - Да не беше местен жител? - Този регион на Конго е необитаем - каза Рос. - Нещо го обитава. - Панорамно изображение - каза Рос. - Дано да го хванем още веднъж. Камерата продължи да се върти. Рос сякаш я виждаше щръкнала върху триножника си в джунглата, моторът й жужи докато обективът се върти около оста. Изведнъж изображението рязко се разлюля и се завъртя на деветдесет градуса. - Той събори камерата! - По дяволите! Видеоизображението рязко се влоши. - Разрешителна способност! За миг мярнаха нечие едро лице и една тъмна ръка която строши сребърната чиния на антената. Изображението върху екрана се сви до точка и изчезна. 2. Интерферентентна сигнатура През юни 1979 година ТСЗР изпрати експедиции да изследват урановите залежи в Боливия, медните находища в Пакистан, използването на селскостопанските земи в Кашмир, напредването на ледниците в Исландия, дървесния потенциал в Малайзия, и диамантените залежи в Конго. Това не беше нещо необичайно за ТСЗР; обикновено всеки момент имаха от пет до осем групи пръснати по целия свят Тъй като екипите им често работеха в опасни или политически нестабилни региони, те следяха с голямо внимание за появата на първите признаци за "интерферентни сигнатури". (В строгата научна терминология "сигнатура" е характерна поява на обект или геологическа характеристика върху фотография или видеоизображение.) По-голямата част от интерферентните сигнатури бяха политически. През 1977 година ТСЗР беше евакуирала по въздуха екип от Борнео по време на местно комунистическо въстание, и отново от Нигерия през 1978 година по време на поредния военен преврат. Понякога сигнатурите бяха геологически; бяха изтеглили екип от Гватемала през 1976 след местното земетресение. По думите на Р. Б. Травис, измъкнат от леглото си в ранните часове на 13 юни 1979 година, видеозаписите от Конго бяха "най-лошата интерферентна сигнатура досега", но проблемът си оставаше действително съвсем мистериозен. Всичко, което знаеха, беше че лагерът е бил разрушен само за някакви си шест минути, или времето между дистанционното задействане от Хюстън и приемането в Конго. Бързината, с която бе сторено това, беше ужасяваща. Първите заповеди на Травис бяха да се разбере "какво, по дяволите, се е случило там". Едър мъж на четиридесет и осем години, Травис беше привикнал на всякакви кризисни ситуации. По образование той беше инженер със стаж в спътникостроенето в RCA и после в Рокуел; след тридесетте направи кариера в администрацията, превръщайки се в това, което астроинженерите наричат "дъждовен танцьор". Компаниите произвеждащи спътници сключват договорите си от осемнадесет до двайсет и четири месеца преди ракетата-носител да изведе спътника в орбита с надеждата, че петстотинте му хиляди работни части ще бъдат готови на уречения ден. А ако не бяха, оставаше им единствено да се молят за лошо време, което да забави изстрелването, и да танцуват за дъжд. Травис бе съумял да съхрани чувството си за хумор след едно десетилетие изпълнено с високотехнологични проблеми; управленческата му философия беше обобщена с голям лозунг издигнат зад бюрото му, на който пишеше "И.Ш.Н.К.В.Т.И." или "Има Шибани Неща Които Винаги Те Издънват." Но през нощта на 13 юни на Травис изобщо не му беше до майтапи. Беше загубил цялата си експедиция, екипът му от осем души - всички мъртви, а колко носачи още с тях, един Господ знаеше само. Това беше най-голямата катастрофа в историята на ТСЗР, по-лоша дори и от онази в Нигерия през 1978. Травис беше като убит, с изпомпан мозък, само като си представеше колко телефонни разговора му предстоеше да проведе. Щяха да търсят него, а не той - други. Ще се върне ли еди-кой си навреме за дипломирането на дъщеря си, и за решаващия мач на сина си в Детската лига? Всички обаждания от този род щяха да бъдат препращани към него и той трябваше да изслушва изпълнените с надежда гласове, както да слуша и собствения си глас, да отговаря внимателно - не, не е сигурен, да, разбира къде е проблемът, ще направи всичко възможно по силите си, разбира се, разбира се... Предстоящото изпитание го изцеждаше в аванс. Защото Травис не беше в състояние да съобщи на когото и да било за случилото се най-малко две седмици, а може би и месец. След което щеше да му се наложи да върти телефоните, да посещава близките по домовете, и да присъства на заупокойни служби, където мястото на ковчега щеше да е празно, и неизбежните въпроси на членовете на семействата и роднините, на които той не можеше да отговори докато се взират отблизо в лицето му, в дебнене да трепне издайнически някое мускулче, да прояви мигновено колебание. Какво можеше да им каже? Това беше единствената му утеха, че може би след няколко седмици би могъл да им съобщи повече. Едно нещо обаче беше сигурно: наложеше ли му се да върти телефоните още тази нощ с ужасната новина, той нямаше какво да съобщи на роднините им, абсолютно нищо, защото ТСЗР нямаха и най-малката представа за сполетялата ги трагедия. Този факт вече правеше бремето върху плещите на Травис почти непоносимо. Имаше и подробности: Морис, застрахователният одитор, влезе и каза: - Какво ще кажете да правим с условията? ТСЗР осигуряваше всеки член на експедиция с договор за застраховка живот за определен период от време, което важеше и за местните носачи. Африканските носачи получаваха застраховка на стойност 15 000 щатски долара, което изглеждаше съвсем в реда на нещата, докато един ден някой не се сети да погледне в статистиката, че Африка има годишен доход от 180 щатски долара на глава от населението. Но Травис открай време бе настоявал, че местните хора в експедициите винаги трябва да споделят по равно изгодите на риска, дори и това да означаваше, че семействата на загиналите щяха да получат цяло състояние по местните стандарти. Дори и това да струваше луди пари за ТСЗР. - Задръж ги - каза Травис. - Тези договори ни струват на ден... - Задръж ги - каза Травис. - Колко дълго? - Трийсет дни - каза Травис. - Още трийсет дни? - Точно така. - Но ние знаем, че собствениците им са мъртви. - Морис не можеше да се примири с каквато и да е загуба на пари. Цялата му писарска душа се бунтуваше срещу това. - Точно така - повтори Травис. - Но ще направиш добре, ако бутнеш малко на семействата на носачите, за да им запушиш устите. - Господи. За каква сума става дума? - По петстотин долара на семейство. - Как ще ги осчетоводим? - Юридически такси. Пъхни ги в някой раздел за местни юридически разходи. - А нашите хора от състава на експедицията? - Те си имат Мастъркард - каза Травис. - Не си вдигай излишно кръвното. В офиса влезе Робъртс, роденият в Англия служител на ТСЗР по връзките с печата. - Да отпушваме ли бутилката? - Не - отвърна Травис. - Остави я заровена в пясъка. - За колко време? - Трийсет дни. - Дрън-дрън. Собственият ти персонал ще се раздрънка така, че след трийсет дни сигурно само ескимосите около северния полюс няма да го знаят. Залагам милион - отвърна Робъртс. - Направят ли го, публикуваш веднага опровержение - каза Травис. - Трябват ми още трийсет дни, за да сключа този договор. - Знаем ли какво се е случило там? - Не - отвърна той. - Но ще разберем. - Как? - От записите. - Тия записи са пълен хаос. - Засега - възрази Травис. И извика специализираните екипи от майсторите на дистанционно управление. Травис отдавна бе заключил, че макар ТСЗР беше в състояние да разбуди всеки политически съветник без значение къде се намираше, най-вероятният начин да извлекат информация беше от това, с което разполагаха. - Всичко, което знаем за случая с местната експедиция в Конго, е съхранено на този последен видеозапис - каза той. - Искам максимално извличане на съдържащата се в него визуална и аудиоинформация. Защото е единственото нещо, с което разполагаме. Специализираните екипи запретнаха ръкави. 3. Възстановяване В ТСЗР наричаха процеса "възстановяване на данните" или понякога "спасение на данните". Термините будеха представи за подводни спасителни операции, и бяха съвсем на място. Възстановяването или спасяването на данните означаваше да се извлече на повърхността кохерентното значение от дълбините на необятния обем електронна информация. И също като спасителните операции в морето, това е бавен и сложен процес, където една единствена погрешна стъпка означава необратима загуба на самите елементи, които трябва да бъдат извлечени. ТСЗР беше създал цяла организация от спасителни екипи овладели до съвършенство изкуството на възстановяване на данни. Един екип веднага се захвана да обработва аудиозаписите, а друг се зае с възстановяването на изображенията. Но Карън Рос беше вече ангажирана с възстановяването на изображенията. Процедурите, които следваше, бяха изключително сложни и възможни единствено в ТСЗР. Технологичната служба по земните ресурси беше относително млада компания, образувана през 1975 година в отговор на взривообразния скок на информацията за Земята и ресурсите й. Обемът от материалите обработван от ТСЗР беше зашеметяващ: само изображенията получавани чрез системата Ландсат възлизаха на повече от петстотин хиляди, като на всеки час се регистрираха нови шестнадесет. Като се добавеха и конвенционалните и аерофотографии, инфрачервените фотографии, и изображенията от радарите със страничен обзор с изкуствена апертура, общото количество информация в ТСЗР надхвърляше два милиона изображения, с нови попълнения от порядъка на тридесет изображения за час. Всичката тази информация трябваше да се каталогизира, съхрани и подготви за извличане по максимално бърз начин. ТСЗР напомняше на библиотека, получаваща по седемстотин нови книги на ден. Не беше изненадващо, че библиотекарите работеха трескаво по двайсет и четири часа в денонощие. Посетителите в ТСЗР никога изглежда не проумяват, че допреди десет години дори и с компютри такъв обем информация би бил невъзможен за обработка. Нито пък можеха да разберат основната природа на информацията в ТСЗР; те просто си мислеха, че картините върху екраните бяха фотографии, макар че това не беше вярно. Фотографията е химическа система от деветнадесети век за регистриране на информация с използването на светлочувствителни сребърни соли. ТСЗР използваше електронна система за регистриране на информация от двадесети век, аналогова за химическите фотографии, но силно различаваща се от тях. Вместо камери ТСЗР използваше мултиспектрални сканери; вместо филми - компютърно съвместими ленти. Всъщност ТСЗР не се занимаваха с "картини"; този термин имаше съвсем друго съдържание от онзи, който се използваше в старомодната фотографска технология. ТСЗР закупуваше "сканирана информация", която при необходимост конвертираха в "информационни изображения". Тъй като използваните в ТСЗР изображения представляваха просто електрически сигнали записани върху магнитна лента, електронните изображения можеха да се обработват по най-различен начин. ТСЗР разполагаше с 837 програми за обработка на изображения: за изчистване, за отстраняване на нежеланите елементи, за изпъкване на отделните подробности. Рос използва четиринадесет програми за обработката на видеозаписа от Конго, особено върху изпълнената със статични изпразвания част, в която се бяха появили ръката и лицето, точно преди да бъде разбита антената. Първо проведе "цикъл на измиване", като изчисти изображението от смущенията, породени от статичните изпразвания. Тя определи, че линиите от статичните изпразвания се намират на специфични места, като притежават определена стойност от скалата със степени на сивото. Даде команда на компютъра да изчисти тези линии. Върху изображението, получено в резултат на операцията, имаше празни ивици - местата, където се бяха намирали линиите от статичните изпразвания. Така че тя зададе командата "запълване на празните места" със заобикалящите ги цветове. При тази операция компютърът извърши логически разсъждения за характера на липсващата част от изображенията. Така че сега вече имаше изображение без статични примеси, което обаче беше мътно и неясно, без точно определени граници. Така че тя зададе следващата команда, състояща се в насищане на изображението чрез разпределяне на стойностите по скалата със степени на сивото. В резултат обаче на някакъв страничен ефект тя получи също така и фазово изместване, което трябваше да коригира, корекцията пък на свой ред освободи импулсни смущения, потискани до този момент, а за да ги изчисти, се наложи да използва още три програми... Технически подробности запълниха още един час от времето й, докато изведнъж изображението сякаш "се пръкна" върху екрана, ярко и чисто. Дъхът й секна. Лицето беше тъмно, грубо, с гъсти вежди, остри очи, сплескан нос и изпъкнали устни. На екрана бе застинал ликът на мъжка горила. Травис се приближи до нея клатейки глава. - Приключихме с възстановяването на онзи съскащ шум. Компютърът потвърди, че това е човешко дишане, на поне четири отделни човека. Но има нещо изключително странно. Според анализите, звукът идва при вдишване, а не при издишване, както е обикновено при хората. - Компютърът греши - каза Рос. - Това не е човек. - Тя посочи към екрана. Травис не показа никаква изненада при вида на горилата. - Артефакт - беше единственият му коментар. - Не е артефакт. - Ти си запълнила празните места и си получила артефакт. Баш- майсторите всяка обедна почивка се бъзикат с програмите. - Баш- майсторите бяха младите програмисти, които обичаха да конвертират данните, за да могат да играят на крайно сложните версии на пинбол. Игрите им понякога се промъкваха през мрежата и в другите програми. Самата Рос няколко пъти се бе оплаквала от това. - Но изображението е реално - заупорства тя, сочейки екрана. - Виж - започна Травис, - миналата седмица Хари приложи командата за запълване на празните участъци върху изображението на планината Каракорум и в резултат получи игра за кацане на луната. Следващият път сигурно ще се приземиш на щанда на Макдоналд. Ще бъде страшно забавно. - Той се дръпна от монитора. - По-добре ела при останалите в кабинета ми. Планираме следващата експедиция. - Следващата експедиция я водя аз. - Изключено - поклати глава Травис. - Добре, какво ще кажеш все пак за това? - възкликна тя, сочейки екрана. - Не вярвам на такива истории - произнесе Травис. - Горилите не се държат по този начин. Това е само артефакт. - Той погледна часовника си. - Точно сега единственият въпрос, който си задавам, е колко бързо можем да изпратим следващия екип в Конго. 4. Втора експедиция Травис изобщо не подлагаше на съмнения идеята да изпрати втора експедиция; още в мига, когато видя видеозаписите от Конго, единственият въпрос беше как да го направи по най-добрия начин. Той свика при себе си всички шефове на отдели: Счетоводство, Дипломация, Дистанционно управление, Геология, Логистика, Юридическо обслужване. Всички се прозяваха и триеха очи. - Искам след деветдесет и шест часа да сме пак в Конго - започна той. После се отпусна на стола си и ги остави да го убеждават като един, че това е невъзможно. Разполагаха с множество доводи. - Трябват ни минимум сто и двайсет часа, за да съберем касите с оборудването за изпращане по въздуха - заяви Камерън, шефът на логистичния отдел. - Можем да забавим хималайския екип, като използваме опакованото им оборудване - възрази Травис. - Но това е планинска експедиция. - Девет часа ни стигат да модифицираме касите - каза Травис. - Но няма откъде да договорим транспортен самолет за пратката - обади се Луис, шефът на транспорта. - Корейските авиолинии имат товарен самолет на международното летище в Сан Франсиско. Казаха ми, че след девет часа може да кацне при нас. - Просто си държат един самолет ей-така? - запита недоверчиво Луис. - Предполагам, че някой клиент ги е издънил в последната минута - изрече внимателно Травис. - И колко ще ни струва това удоволствие? - простена Ъруин, главният счетоводител. - Не можем да получим навреме визи от заирското посолство във Вашингтон - обади се Мартин, шефът на дипломатическия отдел. - А и ме съмнява много, че изобщо ще ни издадат. Както знаете, първият комплект от визи за Конго се основаваха на нашите права за изследване на минералните ресурси произтичащи от споразуменията ни със заирското правителство, а нашите права за експлоатацията на минералните ресурси не са ексклузивни. Просто получихме позволение да отидем там, също както и японците, германците и холандците, които сформираха минен консорциум. Този, който пръв открие рудното находище, получава контракта. Заподозрат ли в Заир, че експедицията ни просто е унищожена, те направо ще ни отрежат и ще оставят евро-японския консорциум да си пробва късмета. Точно сега в Киншаса се намират тридесет японски търговски клечки от най-висш ранг, които си возят йените не в кашони, а в контейнери. - Мисля, че е вярно - каза Травис. - Надушили са, че експедицията ни е загазила. - Всичко ще гръмне още в мига, когато подадем молби за визи. - Няма да подаваме молби за никакви визи. На всички е известно, че имаме експедиция във Вирунга. Изпратим ли достатъчно бързо един втори малък екип на помощ на първия, никой няма да разбере, че това не е първоначалния екип. - Но какво ще правим с личните визи, необходими за прекосяване на границите... - Това са подробности - каза Травис. - Нали за такива случаи си имаме пиячка. - Той имаше предвид подкупите, които често пъти бяха под формата на алкохол. Експедициите за различните части света тръгваха със солидни запаси от алкохол, и луксозни подаръци от рода на камери Полароид и други. - Подробности ли? Как възнамерявате да прекосите наистина границата? - За тая цел ще ни трябва опитен човек. Може би Мънро. - Мънро ли? Играта вече загрубява здраво. На заирските министри ще им се изправят косите само като чуят името му. - Той е изобретателен и познава отлично района. Мартин, дипломатическият експерт, си прочисти гърлото. - Не съм сигурен, че ще взема участие в дискусията ви. На мен ми изглежда така, сякаш вие предлагате да навлезете в суверенна държава с нелегална експедиция водена от бивш конгоански наемник... - Ни най-малко - възрази Травис. - Аз съм длъжен да изпратя спомагателен екип на помощ хората си, които вече са там. Винаги изниква подобна нужда. Нямам причини да се тревожа, дали някой го е загазил; просто една рутинна операция. Може и изборът ми на водача да не е най-подходящият, но това е едва ли е сериозен проблем. В 11 и 45 вечерта на 13 юни планът на следващата експедиция на ТСЗР беше изработен и потвърден от компютъра. Един натоварен докрай Боинг 747 щеше да излети от Хюстън в осем часа следващата вечер; самолетът щеше да е в Африка на 15 юни, за да вземе Мънро или "някой като него"; и на 17 юни пълният екип щеше вече да е на място в Конго. След деветдесет и шест часа. В главната информационна зала Карън Рос наблюдаваше през стъклената стена развоя на събитията в кабинета на Травис, където се вихреха спорове. Тя логично бе заключила, че Травис бе успял да убеди себе си, което на практика означаваше, че той бе извлякъл неверни заключения от недостатъчни данни, и че бе взел твърде прибързано решението си. Рос чувстваше, че е безсмислено да се завръщат в Конго докато не научеха какво всъщност се бе случило. Тя остана на пулта си, втренчена в изображението, което беше успяла да възстанови. Рос бе повярвала в автентичността му; но как би могла да убеди и Травис в същото? Във високотехнологичния свят на информационна обработка на ТСЗР съществуваше постоянна опасност извлечената информация да "заплава", което означаваше изображенията да се откъснат от реалността, подобно на кораб със скъсана котва. Това беше особено вярно когато базата с данни биваше подлагана на множество обработки, тоест когато въртите 10 на шеста степен пиксела в генерираното от компютъра хиперпространство. Така че ТСЗР разработваше други пътища за проверка на валидността на изображенията, които получаваха от компютъра. Рос прекара изображението на горилата през две контролни програми. Първата се наричаше APNF, или Animation predicted next frame. (Програма за пресъздаване на следващия кадър от изображение с помощта на движението му.) Видеозаписът предлага възможността да се третира като конвенционален филм, или поредица от отделни кадри. Тя пусна на компютъра няколко последователни кадъра, и му зададе да командата Predicted next frame. След това този PNF беше сравнен с действителния следващ кадър. Тя прогони осем PNF последователно и те се получиха. Ако някъде в обработката на данните се беше промъкнала грешка, тя едва ли променяше нещата. Окуражена, тя зададе командата "бързо и грубо триизмерно изображение". При нея за плоското видеоизображение се приемаше, че притежава определени триизмерни характеристики, според степените на сивото. По същество компютърът решаваше за сянката на носа или за планинския терен, което означаваше, че носът или планинския терен изпъкваха над околната повърхнина. Всички успешни изображения можеха да бъдат проверени спрямо критериите на тези приети стойности. При движенията на горилата компютърът удостовери, че плоското изображение в действителност беше триизмерно и кохерентно. Това вече доказваше извън всяко съмнение, че изображението беше реално. Тя отиде при Травис. - Добре, нека приемем, че изображението е реално - произнесе навъсено Травис. - Все още не мога да разбера какво общо има това с желанието ти да поемеш ръководството на следващата експедиция. - Какво откри другият екип? - запита Рос. - Другият тим ли? - реагира невинно Травис. - Ти даде този запис на друг спасителен екип да потвърди откритието ми. Травис погледна часовника си. - До този момент не са открили още нищо. - След кратка пауза добави: - Всички знаем колко си сръчна с базата данни. Рос се усмихна. - Точно затова имаш нужда от мен да поведа следващата експедиция. Познавам базата данни, защото аз я създадох. А ако възнамеряваш да изпращаш веднага друг екип, преди още да сме решили проблема с тази горила, моли се водачът на екипа да е много бърз с данните на място. Този път имаш нужда от майстор на дистанционното управление на място. В противен случай следващата експедиция ще приключи по същия начин. Защото още не знаеш причината. Травис седна зад бюрото и дълго време не откъсна поглед от нея. Тя усети колебанието му като признак за слабост. - И искам да изляза - заяви Рос. - При някой външен експерт? - Да. При някой, който се води във ведомостта ни. - Много е рисковано - каза Травис. - Направо ми се повдига да намесвам външни хора на този етап. Знаеш, че консорциумът ни диша във врата. Като нищо може да стане изтичане на информация. - Много е важно - настоя Рос. Травис въздъхна. - Добре, щом считаш, че е толкова важно. - Той отново въздъхна. - Само не забавяй групата ни. Рос вече събираше разпечатките си. Вече сам, Травис се навъси силно, размишлявайки за решението си. Дори и да успееха да изпратят и върнат благополучно следваща експедиция до Конго за по-малко от петнадесет дни, постоянните им разходи пак щяха да надхвърлят триста хиляди долара. Съветът щеше да нададе боен рев; да изпрати толкова неопитно, двайсет и четиригодишно дете, момиче, сред джунглата с такава отговорност върху плещите й! Особено при проект от такава важност, където залогът надминаваше всяко въображение, и където вече бяха изостанали зад всички възможни графици и бюджети! А и Рос беше толкова студена, най-малко подходяща за водач на експедиция; щеше да отблъсне от себе си всички участници. И въпреки всичко Травис си имаше предчувствие за Рос Ледника. Управленческата му философия, закалена в дните му на дъждовен танцьор, беше винаги да връчва проекта на онзи, който щеше да спечели най-много при успешния му завършек - или пък щеше да загуби най-много от всички при провала му. Той се обърна към пулта си монтиран до бюрото му. - Травис - произнесе той и екранът светна. - Психографски файл - каза той. Екранът изведе командния ред. - Рос, Карън. Екранът изписа съобщението МОМЕНТ, МИСЛЯ. Това беше част от програмата, което означаваше, че в момента нужната информация се извлича. Той зачака. След малко психографското резюме се изписа върху екрана. Всеки служител на ТСЗР минаваше тридневни интензивни психологически тестове, определящи не само уменията му, но и потенциалните предразположения. Той почувства, че оценката на Рос ще успокои Съвета. ВИСОКОИНТЕЛИГЕНТНА / ЛОГИЧНА / ГЪВКАВА / ИЗОБРЕТАТЕЛНА / ИНФОРМАЦИОННО ИНТУИТИВНА / МИСЛОВНИТЕ ПРОЦЕСИ ПОДХОДЯЩИ ЗА БЪРЗО ПРОМЕНЯЩА СЕ ОБСТАНОВКА В РЕАЛНО ВРЕМЕ / ДВИЖЕНА ОТ ЖЕЛАНИЕ ЗА УСПЕХ ПРИ ЗАДАДЕНИ ЦЕЛИ / СПОСОБНА ДА ЗАПАЗВА ПСИХИЧЕСКО РАВНОВЕСИЕ И ПРИ НАЙ-ТЕЖКИ УСЛОВИЯ / Всичко това описваше съвършения ръководител на следващата конгоанска експедиция. Той превъртя екрана, търсейки негативните характеристики. Те бяха доста тревожни. МЛАДА-БЕЗЖАЛОСТНА / МНОГО СЛАБО РАЗБИРАТЕЛСТВО С ДРУГИ ХОРА/ ДОМИНИРАЩА / ИНТЕЛЕКТУАЛНО АРОГАНТНА / БЕЗЧУВСТВЕНА / ТЛАСКАНА КЪМ УСПЕХ НА ВСЯКА ЦЕНА / Имаше и една последна "издънваща" забележка. Самата концепция за издънващата характеристика на дадена личност беше разработена чрез тестовете на ТСЗР. Тя приемаше, че всяка доминираща персонална черта може при силен стрес внезапно да се превърне в своята противоположност: зрели личности можеха да се издънят, превръщайки се в хленчещи деца, а истерични личности можеха да се превърнат в живи въплъщения на Буда, или пък най-логичните хора можеха да се превърнат в абсолютно неадекватни същества. МАТРИЦА НА ИЗДЪНВАНЕ: ДОМИНАНТНАТА (ВЪЗМОЖНО НЕЖЕЛАНАТА) ОБЕКТИВНОСТ МОЖЕ ДА СЕ ИЗГУБИ ВЕДНЪЖ СЛЕД КАТО ПРЕСЛЕДВАНАТА ЦЕЛ СЕ ОКАЖЕ САМО НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ / ЖЕЛАНИЕТО ЗА УСПЕХ МОЖЕ ДА ПОРОДИ ОПАСНИ НЕЛОГИЧНИ РЕАКЦИИ / ОСОБЕНО СИЛНО ОХУЛЕНИ ЩЕ БЪДАТ РОДИТЕЛСКИТЕ ФИГУРИ / СУБЕКТЪТ ТРЯБВА ДА Е ПОД НАБЛЮДЕНИЕ ПРИ ЦЕЛЕВО-ОРИЕНТИРАНИТЕ ПРОЦЕДУРИ НА ПОСЛЕДНИЯ ЕТАП Травис погледна екрана и реши, че това обстоятелство е крайно невероятно при предстоящата конгоанска експедиция. Той изключи компютъра. Карън Рос беше силно възбудена от новото си назначение. Малко преди полунощ набра списъците с ведомостите на терминала в кабинета си. ТСЗР разполагаше със зооексперти в различни области, които службата издържаше с номинални заплащания от една фондация с благотворителна цел наречена Фонд за дивите животни към земните ресурси. Ведомостите бяха подредени по таксономичен признак. Под раздела "Примати" тя откри четиринадесет имена, включително няколко в Борнео, Малайзия и Африка както и в Съединените щати. В Щатите имаше само един изследовател на горили, приматолог на име доктор Питър Елиът, от калифорнийския университет в Бъркли. Файлът на екрана посочваше, че Елиът беше двайсет и девет годишен, неженен, доцент без службебна катедра във факултета по зоология. В раздела Основен Изследователски Интерес фигурираше "Комуникации с примати (Горила)". Финансирането беше осигурено за нещо под името Проект Ейми. Тя погледна часовника си. В Хюстън беше само полунощ, 10 часа вечерта в Калифорния. Тя набра домашния номер изписан на екрана. - Здравейте - обади се внимателен мъжки глас. - Доктор Питър Елиът ли е? - Да... - Гласът все още беше внимателен и колеблив. - Да не сте журналистка? - Не - отвърна тя. - Обажда се доктор Карън Рос от Хюстън; работя към фонда за дивите животни в службата за земни ресурси. Ние финансираме изследванията ви. - О, да... - Гласът още беше внимателен. - Значи сте сигурна, че не сте журналистка? Считам за честно да ви предупредя, че записвам този телефонен разговор, който мога после да използвам като потенциален юридически документ. Карън Рос се поколеба. Последното нещо, от което се нуждаеше в момента, беше някакъв параноичен учен, регистриращ ситуацията в ТСЗР. Тя остана няма. - Американка ли сте? - запита той. - Разбира се. Карън Рос погледна екрана пред себе си, където беше излязло съобщението: ПОТВЪРДЕНА ГЛАСОВА ИДЕНТИФИКАЦИЯ: ЕЛИЪТ, ПИТЪР, 29 ГОДИНИ. - Кажете с какво се занимавате - обади се Елиът. - Ами, каним се да изпратим експедиция в региона Вирунга в Конго и ... - Наистина ли? Кога потегляте? - Гласът му изведнъж стана възбуден и момчешки. - Е, всъщност, тръгваме след два дни, и ... - Идвам с вас - заяви Елиът. Рос беше толкова изненадана, че просто остана без думи. - Всъщност, доктор Елиът, аз не ви се обаждам за това, а ... - Аз така или иначе съм планирал да тръгвам натам - заяви Елиът. - С Ейми. - Коя е тази Ейми? - Ейми е горила - каза Питър Елиът.