Make your own free website on Tripod.com

Агата Кристи

СМЪРТТА ИДВА КАТО ЗАВЪРШЕК

роман

Превод от английски Людмил Димитров

Преводът е направен по изданието:
AGATHA CHRISTIE
DEATH COMES AS THE END

FIRST PUBLISHED 1945
SEVENTH IMPRESSION OCTOBER 1971
FONTANA BOOKS


На професор С. Р. К. Гленвил

Драги Стивън,
Ти беше онзи, който първоначално ми даде идеята за криминална
история, развиваща се в Древния Египет, и без твоята активна помощ и
насърчаване тази книга никога нямаше да бъде написана.
Тук искам да отбележа колко се зарадвах на интересната литература,
предоставена ми от теб, и да ти благодаря още веднъж за търпението, с
което отговори на въпросите ми, и за времето и нервите, които изхаби.
Удоволствието и интересът, които ми донесе написването на тази книга,
са ти добре известни.
Твоя предана и признателна приятелка
Агата Кристи


БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Действието на тази книга се развива на западния бряг на Нил, в Тива,
Египет, около 2000 г. пр.н.е. Мястото и времето са несъществени за
историята. Всяко друго място или време биха свършили същата работа.
Но стана така, че вдъхновението за създаването и на героите, и на
интригата бяха извлечени от две-три египетски писма от ХI
династия*/*Т.е. времето от 2160 до 1785 г. пр.н.е., т.нар. Средно
царство. Бел. прев./, намерени преди около 20 години от експедицията
в Египет на Метрополитънския музей на изкуствата, Ню Йорк, в скална
гробница край Луксор и преведени от професор Батискомб Ган в Музейния
бюлетин.
Може би за читателя ще бъде интересно да спомена, че дарението в
услуга на Ка**/**Според египтяните човешкото същество се състояло от
тяло, душа (Ба) и дух-пазител (Ка). Ка бил определящото у човека, той
не умирал, а рано или късно се завръщал в тялото на мъртвеца. Затова
трупът бивал балсамиран и по този начин запазван. Жертвената трапеза,
отрупана с ястия и питиета, се приготвяла не за мумията, а за Ка.
Бел. прев./ - всекидневна особеност на древноегипетската цивилизация
- е много подобно по принцип на дара, оставян на църквата през
Средновековието за отслужване на литургия за душата на дарителя.
Имотът е бивал завещаван на Ка, до завръщането на който жрецът е
трябвало да се грижи за гробницата на завещателя, като извършвал
жертвоприношения в нея на определени празнични дни през цялата
година, за да се успокои душата на умрелия.
Термините "брат" и "сестра" в египетските текстове означават
съответно "любим" и "любима" и често заменят "съпруг" и "съпруга". В
книгата са използвани в този смисъл.
Земеделският календар на Древния Египет се състои от три сезона по
четири месеца, всеки месец от по 30 дни, които оформят облика на
селския живот, и с добавка от пет високосни дни в края на годината,
изпълващи официалния календар от 365 дни в година. Тази "година" в
Египет започва в действителност с прииждането на водите на Нил през
третата седмица на юли според нашия календар; но липсата на високосна
година предизвиква изоставане през вековете, така че по време на
нашия разказ официалният новогодишен празник се пада с около шест
месеца по-рано от началото на земеделската година, т.е. през януари
вместо през юли. За да спестя на читателя непрекъснатите справки за
тези шест месеца, упоменавам датите като подзаглавия на главите,
съчетани с наименованието на съответното време от селскостопанската
година, т.е. Наводнението - от късния юли до късния ноември; Зимата -
от късния ноември до късния март; и Лятото - от късния март до късния
юли.


ГЛАВА I
Втори месец от Наводнението - 20-и ден

Ренизенб стоеше, загледана в Нил.
Тя едва долавяше в далечината силните гласове на братята си Яхмос и
Собек, които спореха дали на това място насипите се нуждаят от
подсилване или не. Гласът на Собек беше висок и самоуверен, както
винаги. Той имаше навик да отстоява своите възгледи със спокойна
категоричност. Гласът на Яхмос беше нисък и дрезгав, показваше
съмнение и боязливост. Яхмос никога не се решаваше на каквото и да
било. Той беше най-големият син и когато баща му отиваше в Северните
имоти, управлението на стопанството оставаше малко или много в негови
ръце. Яхмос беше муден, предпазлив и склонен да търси трудности там,
където не съществуваха. Беше набит, бавно подвижен мъж, без капка от
свежестта и доверчивостта на Собек.
От най-ранно детство Ренизенб помнеше гласовете на по-големите си
братя, когато спореха със същия тон. Това изведнъж й вдъхна
сигурност. Тя отново беше у дома. Да, тя се прибра у дома...
Сега, когато гледаше отново към бледия отблясък на реката, вълнението
и болката се върнаха. Кай, нейният млад съпруг, беше мъртъв... Кай с
усмихнатото си лице и силни рамене. Кай беше при Озирис в Царството
на мъртвите - и тя, Ренизенб, неговата скъпа и обичана съпруга,
чувстваше пустота в сърцето. Осем години бяха заедно - тя отиде при
него почти дете, а сега се завърна овдовяла, с детето на Кай, Тети, в
бащината си къща.
В този момент й се стори, че никога не е заминавала...
Тя приветства тази мисъл...
Ще забрави тези осем години - изпълнени с безгрижно щастие, разкъсани
и съсипани от загуба и болка.
Да, забрави ги, изхвърли ги от съзнанието си. Стани си отново
Ренизенб, дъщерята на жреца на Ка Имхотеп, лекомисленото,
безчувствено момиче. Тази любов към съпруг и брат е била една
жестокост, мамеща я със сладостта си. Тя си спомни силните бронзови
рамене, усмихнатите устни - сега Кай беше балсамиран, бинтован,
предпазен с амулети в пътуването му към другия свят. На този свят Кай
няма повече да плува по Нил, да лови риба и да се усмихва на
слънцето, докато тя се протяга в лодката с малката Тети в скута и му
се смее насреща...
Ренизенб си каза:

download all file - 128kb .zip