Make your own free website on Tripod.com

Робърт Шекли

измерения на чудесата

Първа част

Отпътуването от Земята


Първа глава

Беше един типично незадоволителен ден. Кармоди отиде в службата,
пофлиртува леко с мис Гибън, учтиво изрази несъгласието си с мистър
Уейнбок и прекара петнадесет минути с мистър Блекуел в обсъждане
какви са изгледите за футболните успехи на "Джайънтс". Към края на
деня влезе в спор с мистър Зайдлиц - страстно и с пълна липса на
компетентност - за изчерпването на природните ресурси в страната и за
безмилостното настъпление на разрушителните сили, сред които
компанията "Кон Ед", армейските инженерни части, туристите,
гигантските мравки и производителите на хартия за жълтите вестничета.
Всички те, твърдеше той, са отговорни в различна степен за
грабителското унищожаване на естествената красота и за неуморното
заличаване на съхранилата се тук-там природна прелест.
- Е, Том - с унищожителната ирония на язваджия промълви Зайдлиц, -
доста си размишлявал по въпроса, а?
Въобще не бе размишлявал!
А мис Гибън, привлекателна млада дама с не особено изпъкваща
брадичка, възкликна:
- О, мистър Кармоди, според мен не бива да казвате това.
Какво ли беше казал и защо не биваше да го казва? Кармоди не можа да
си спомни, така че не се разкая, макар и смътно да се почувства
гузен.
Неговият началник, тлъстичкият любезен мистър Уейнбок, произнесе:
- Том, наистина може да има нещо в това, което каза. Ще го обмисля.
Кармоди съзнаваше, че в това, което каза, нямаше почти нищо, а и то
не би издържало на никакво обмисляне.
Високият саркастичен Джордж Блекуел, който можеше да говори, без да
мърда горната си устна, изрече:
- Мисля, че сте прав, Кармоди, наистина. Ако прехвърлят Вос от
свободен защитник в задната линия, наистина ще видим добри пробиви.
Като поразсъждава малко, Кармоди реши, че всъщност няма да се случи
нищо по-различно.
Кармоди беше тих човечец, с преобладаващи меланхолични настроения, с
лице, което точно се вписваше в тъжните очертания на неговия нрав.
Беше малко над средното и като ръст, и в склонността си да се
упреква. Имаше лоша стойка, но добри намерения. Имаше дарба да изпада
в депресия. Беше циклотимик*

-------------------
*Циклотимия (лат.) - душевно разстройство, при което има редуване на
мания и депресия. Бел. ред.
--------------------

- високите мъже с поглед на дребно гонче със смътен ирландски
произход обикновено са такива, особено след като прехвърлят
трийсетте.
Доста добре се справяше в играта на бридж, макар и да беше склонен
към подценяване на раздадените му карти. На думи беше атеист, но
повече по инерция, отколкото по убеждения. Неговите превъплъщения,
изложени за разглеждане в Залата на възможните заложби, бяха
неизменно героични. Беше Дева, под знака на Сатурн в дома на
Слънцето. Дори и само това би могло да го направи изключителен.
Носеше обичайния белег на човешкото: беше едновременно и предсказуем,
и неразгадаем - едно всекидневно чудо.
Тръгна си от службата в шест без четвърт и се качи в метрото, посока
крайните квартали. Блъскаха го и го бутаха хора, които би искал да
смята за ощетени, но за които подозираше, че са крайно и непоправимо
неприятни.
Слезе на станцията под 96-а улица и извървя пеша няколкото пресечки
до своя апартамент на Уестенд Авеню. Портиерът го поздрави
жизнерадостно, а момчето в асансьора му кимна приятелски. Отключи
вратата на апартамента, влезе и се изтегна на дивана. Жена му беше на
почивка в Маями. И той безнаказано метна крака върху поставената
наблизо масичка с мраморен плот.
Миг по-късно последва гръмовен тътен и блясък на мълния откъм средата
на хола. Кармоди рязко седна и без никаква особена причина са хвана
за гърлото. Гърмът отекваше още няколко секунди, след което го
заместиха тържествено тръбящи фанфари. Кармоди припряно смъкна
краката си от мраморната масичка. Фанфарите млъкнаха, за да отстъпят
пред храброто пищене на гайди. Блесна още една мълния и насред
сиянието се появи мъж.
Беше среден на ръст, набит, имаше къдрава руса коса и носеше златисто
наметало и оранжев клин. На пръв поглед чертите му бяха нормални с
изключение на факта, че му липсваха уши. Направи две крачки напред,
спря, бръкна в празния въздух и извлече свитък, като междувременно го
скъса доста зле. Прокашля се се със звука на ролков лагер, търкалящ
се под съчетаното въздействие на тежестта и триенето, след което
произнесе:
- Приветствам ви!
Кармоди не отговори, сполетян от временно истерично онемяване.
- Дошли сме тук - продължи непознатият - като случаен изпълнител на
неизречено желание. На вашето! Някой дали? Значи не! Тогава дали да?
Непознатият очакваше отговор. Кармоди се убеди чрез няколко
доказателства, само нему известни, че това, което му се случваше, му
се случваше наистина, и отвърна на равнището на действителността:
- В името Божие, що за история е това?
Все още усмихнатият непознат каза:
- Твоята, Кар-Мо-Дий! От еманацията на това-което-е ти спечели малка
част от онова-което-би-могло-да-бъде. Ликуваш, не? Конкретно: твоето
име бе изтеглено измежду останалите; случайното отново се
самоосъществи и розовопръстата Неопределеност пак ликува с пресъхнали
от дрогите устни, докато древната Константност за кой ли път се свива
в своята Пещера на Неизбежността. Нима това не е причина за? Тогава
защо ти не?
Кармоди стана, чувстваше се съвсем невъзмутим. Незнайното плаши само
ако предизвика упорито отхвърляне. (Разбира се, Вестоносецът знаеше
това.)
- Кой сте вие? - настоя да узнае Кармоди.

download all file - 114kb .zip