Make your own free website on Tripod.com

ДЖАК ВАНС

ГОСПОДАРИТЕ НА ДРАКОНИТЕ

ГЛАВА I

Жилището на Джоз Бенбек, издълбано в сърцето на варовиковите
скали, се състоеше от пет главни стаи, разположени на пет различни
етажи. Най-отгоре се намираха реликварият и залата за съвещания: в
първият -- тъмна мрачна стая -- се съхраняваха архивите, трофеите
и реликвите на рода Бенбек; а втората -- тясна и дълга стая с
висока до гърдите ламперия и измазан в бяло сводест таван --
пробиваше напълно канарата, като единият и вход поглеждаше
Долината на Бенбек, а другият -- Пътя на Керген.

По-долу се разполагаха личните помещения на Джоз Бенбек:
гостна и спалня, под тях -- кабинета му и накрая, на самото дъно
-- работилницата, където освен господаря, никой друг нямаше
достъп.

Да се влезе в тези помещения бе възможно само през кабинета
-- голяма Г-образна стая с украсен сводест таван, от който висяха
четири полюлея. Сега тук бе тъмно, стаята се осветяваше с водниста
сива светлина, идваща от четирите стъклени пластинки, в които по
подобие на камера обскура се помещаваха изгледи от Долината на
Бенбек. Стените бяха облицовани с плетена тръстика, а подът бе
покрит с килим на разноцветни -- кестеняви, кафяви и черни --
кръгове и квадрати.

В центъра на кабинета стоеше разсъблечен човек с дълги кафяви
коси, падащи свободно на гърба му, и златна огърлица на шията.
Ъгловатото лице имаше резки черти. Сякаш той се прислушваше
към нещо и размишляваше. твреме на време поглеждаше кристалното
кълбо, намиращо се на близката лавица, и устните му се мърдаха
така, сякаш се опитваше да запомни трудна фраза.

В далечният край на кабинета безшумно се отвори тежка врата и
в стаята погледна цветуща млада жена с насмешливо изражение на
лицето. Като забеляза голия човек тя с труд сдържа да не възкликне
от удивление. Мъжът се обърна, но вратата бе вече хлопнала.

Няколко мига той стоя неподвишен, погълнат от мислите си,
после бавно тръгна към стената. Отвори капака на шкафа за книги и
пъхна вътре ръка. Шкафът неочаквано се измести настрана. По
спирална стълба гостът се спусна в личната работилница на Бенбек.
В центъра на това помещение се намираше голяма маса, затрупана с
различни инструменти, метални детайли и парчета от електронни
схеми. Очевидно тези неща особено интересуваха господаря на
стаята.

Голият човек хвърли поглед на масата, взе един от предметите,
небрежно го разгледа и се усмихна. Погледът му остана чист и
удивен като на дете. Приглушени гласове от кабинета достигнаха
работилницата. Човекът вдигна глава, заслуша се и после се дръпна
от масата.

Той вдигна една каменна плоча на пода и се плъзна през
образувалия отвор в мазето. Като върна камъка на мястото му, той
взе светещия прът и тръгна по тесния тунел, който скоро премина в
естествена пещера. През различни промеждутъци на времето прътът
излъчваше слаб поток светещи частици, едва-едва нарушаващи мрака.
Голият бързо вървеше напред, сребристите му коси пламаха след
него, като ореол...

* * *

В кабинета по това време спореха момичето-менестрел Фейд и
престарелият сенешал.

--- Но аз го видях! -- настояваше тя. -- С очите си видях
Свещения, намираше се така близо до мен, както ти сега. -- Тя
гневно хвана стареца за лакътя. -- Мислиш си, че съм мръднала или
изпаднала в истерия, а?

Вайф, сенешала, повдигна рамене, като не се съгласи нито с
едното, нито с другото.

--- Нещо не го виждам -- той се изкачи нагоре по стълбата и
погледна в спалнята. -- Празна е. Къде е той? Аз през цялото време
бях на поста си пред вратата.

--- Ти спеше. Когато дойдох, хъркаше.

--- Грешиш, само кашлях.

--- Със затворени очи, нали, и отметната назад глава, а?

Вайф още веднъж повдигна рамене.

--- Дали съм спал или не, работата не се променя. Ако той е
влизал в кабинета край мен, то как си е отишъл? Събудих се веднага
щом ме извика, нали?

--- Тогава, стой на поста си, докато не намеря Джоз Бенбек.

Фейд побягна по тунела, който скоро се превърна в Прохода на
птиците, наречен така заради причудливите птици от лазур, злато,
циновар и малахит, вложени в мраморните стени. През арка от зелен
и сив нефрит премина в Пътя на Керген -- естествено дефиле,
образуващо главния вход на Селището на Бенбек. Като достигна
повърхността, момичето извика двама младежи, които работеха на
полето.


download all file - 69kb .zip