ВМЕСТО ПРЕДГОВОР:


"ФАШИЗМЪТ" ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКАТА БИОГРАФИЯ НА ЕДНА КНИГА



Не съм фаталист и не обичам да преувеличавам, но все ми се струва, че не и
провървя на тази книга. Можеше да има много по добра съдба. Книгата беше
написана през 1967г. Излезе през 1982 г.

Цели 15 години вися в почти всички софийски издателства. И винаги я връщаха
или поради претрупаност на издателските планове с много години напред, или
поради прословутата липса на хартия. Само военните бяха откровени да ми кажат
действителната причина. Спомням си,когато отидох във Военното издателство да
видя какво става, събраха се всички редактори да ме видят. Гледат ме и се
смеят. Смехът им беше доброжелателен. Питам ги:

- Ше я пуснете ли?

- Не, не може...

- Защо? Не ви ли харесва?

- Напротив, много ни харесва...

- Тогава?

- Прекалено е хубава, за да излезе у нас. В България такова нещо не може да
излезе - ми каза един от тях.

Единствено утешително беше, че ръкописът непрекъснато се разпространяваше и
четеше по системата на самиздата, както в столицата, така и в провинцията .

За широкото и бързо разпространение на ръкописа заслугата принадлежи на
Радой Ралин, който беше и първият му читател. Той лично в продължение на години
разнасяше текста в разни интелектуални и политически среди, като го даваше на
определени хора, които според него трябвало непременно да го прочетат.

На него дължа и бързото му легализиране. За това /и не само за това,
разбира се/ му посветих своето изследване, макар това поради конюнктурни
издателски съображения да не е отбелязано на титулната страница.

През 1968 г. започнаха преговори с издателството на Чехословашката
компартия "Свобода". В края на юли отидох в Прага и уговарях превода и други
подробности . Беше неописуема атмосфера на "пражката пролет", и радостна, и
тревожна , бяха "Двете хиляди думи..."

Дванадесет дена по-късно в Чехословакия нахлуха войските на Вършавския
договор и всичко пропадна. През 1982 г. книгата беше издадена в България в 10
хиляден тираж от издателство "Народна младеж". Три седмици след пускането и по
книжарниците, беше забранена и иззета от библиотеките. Всъщност, беше иззета
третата, последната партида, така че в ръцете на публиката останаха най-малко 6
хиляди екземпляра - тях милицията вече беше безсилна да прибере...

Малко преди да бъде забранена книгата, при мен дойдоха представители на
книгоразпространението и поискаха съгласието ми незабавно да направят нов
30-хиляден тираж. Аз, разбира се, го дадох, но точно когато отиват в ЦК на БКП
в отдел "Печат" да искат отпускането на допълнителен лимит хартия , "инфекцията"
вече била станала и ги изгонили най-позорно.

През юни 1982 година в София имаше международна изложба на книгата.
Издатели от Унгария, Чехословакия и Полша поискали да сключат договор за
издаване на "Фашизмът". Нашата бдителна идеологическа полиция изобщо не
пожелала да преговаря по този въпрос, като казала, че такава книга няма.
Естествено , на щандовете в зала "Фестивална" такава книга нямало...

В 1986 г. по време на II конгрес по българистика голяма група китайски
преводачи отива при Радой Ралин и иска от него нещо ново за превод. С присъщата
му щедрост и безкористност, на каквито само големият талант е способен, Радой им
казал: "Тъй като нямам какво по-хубаво да ви дам, подарявам ви "Фашизмът"от мой
приятел, и ви препоръчвам да я преведете на китайски." Многобройната китайска
група си разпределя текста и за един месец превежда книгата. Предлагат я за
публикуване в Академията за западна философска и социологическа литература в
Пекин. Нарочно не споменавам името на китайския българист, който поддържаше
връзки с нас и ни осведомяваше за хода на работите. Последното, което научихме
преди да бъде прекъсната връзката, беше, че са дадени четири положителни
рецензии с високи оценки за качествата на текста и че книгата е вързана в книжно
тяло, остава само корицата. За нещастие точно по това време започва поредната
голяма кампания против интелигенцията, вследствие на която много либерално
настроени китайски интелектуалци загубиха постовете си, а с това - и
политическите си позиции.

Директорът на Академията за западна литература очевидно се е оказал сред
тях, защото също е бил снет от заеманата длъжност. Този факт се оказа фатален
за съдбата на китайското издание...

След 1982 г. при мен идваха и много руснаци да искат екземпляри от книгата
. Някои от тях се амбицираха да я преведат и да я издадат на руски, други бяха
по-скромни - имаха намерението да я пуснат в системата на техния самиздат .
Жестоките ограничения на издателските споразумения , с които са взаимно
обвързани "братските страни", изключваха и продължават да изключват възможността
за официално издание в Съветския съюз. Но че в системата на техния самиздат тя
действително се е въртяла, изглежда е факт, защото твърде много съветски
граждани знаят за нея или са я чели.

По едно време идваха и поляци, които искаха да пуснат отделни части в
списания или някакви други периодични издания...Не зная какво е станало.

Последните, които идваха да ми искат екземпляр през юни тази година, бяха
хора от ръководството на Украинския народен фронт с намерението да я преведат на
украински и да я издадат. Не ми е известно какво е станало и дали изобщо нещо е
станало.

Изобщо съдбата на "Фашизмът" започна малко да ми прилича на онази мома, дето
всички много я харесвали, но все така се случвало, че никой не я вземал за жена.
Да се надяваме, че това става не поради застаряване на момата ...Всъщност, като
автор аз ще се чувствам щастлив, ако текстът на моята книга се окаже политически
остарял и преодолян от времето,защото това ще означава, че от лицето на нашата
планета е изчезнал последният тоталитарен режим.

Но докато съществува тоталитаризъм, тя няма да загуби актуалното си значение
, тъй като поначало представлява опит с помощта на документа да възстанови
добросъвестно, както в палеонтологията, кост по кост огромния политически скелет
на тоталитарния мамут.А тези, които искат сериозно да се борят срещу
тоталитаризма, имат нужда от познание на неговата анатомия и физиология , без
което не може да се разчита на успех.

Лично аз не мога по друг начин да си обясня факта, че дори сега, в годините
на Горбачовата перестройка, когато съветската преса продължава да изнася такива
големи количества важна за нашите общества политическа информация , интересът
към книгата не спада. Търсят я, препродават я на високи, понякога баснословни
цени от порядъка на една или две средни месечни заплати. Когато преди две
години ми се наложи срочно да набавя два екземпляра за чужбина , книжарите ми я
предложиха като на автор с намаление - по 120 лева броя!

Преди перестройката главното,което привличаше вниманието на публиката, беше
пълното съвпадение на двата варианта на тоталитарния режим - фашисткия и нашия,
комунистическия. Макар никъде изрично да не се правят аналогии , въз основа на
документалния материал и начина, по който е организиран ,читателят сам за себе
си откриваше ужасявашата истина, че между нацистката и комунистическата
политически системи, не само няма съществена разлика , но доколкото я има, тя не
е в полза на комунизма.

Сега, когато средствата за масова информация открито говорят за тези
аналогии и в подкрепа на твърденията си привеждат не малко фактически материал,
книгата изглежда продължава да привлича вниманието главно с прогнозите за
гибелта на тоталитарните режими. Схемата, чрез която разпадането на фашистките
тоталитарни режими е въздигането в закономерност /тоталитарна система - военна
диктатура - демокрация с многопартийна система /, поставя въпроса - ще бъде ли
валидна тази схема и за нашите режими; дали ще бъде спазена закономерността или
това ще става по някакъв друг път. Защото ако Полша потвърди тази схема, при
това доста точно, то Горбачовата перестройка по начина, по който тя е замислена
и се осъществява,представлява опит схемата да бъде коригирана.

Перестройката представлява точно алтернатива на военната диктатура. Тя има
амбицията да направи онова, което би трябвало военната диктатура да свърши , но
да го направи по мирен начин, хуманно, културно, безкръвно, демократично , т.е.
да осъществи цивилизован преход от тоталитаризма към демокрацията .

Трябва да се каже, че по принцип такава алтернатива не е безпочвена. Самият
факт, че Унгария я осъществява пред очите ни, а Балтийските републики успешно се
домогват до нея, вече представлява едно потвърждение. Но не навсякъде става
така и това по начало не е толкова лесно.




download all file - 278kb .zip