А Й З Ъ К А З И М О В
О С Н О В А Н И Е Т О

Ч А С Т I.

П С И Х О И С Т О Р И Ц И

1.

Хари Селдън - ...роден в 11968 г. от Галактическата ера,
починал в 12069 г. Обикновено тези години се дават по те-
кущото летеброене на ерата на Основанието: 79-1 г. от бъ-
дещата ера (б.е.).Роден на Хеликон,зоната на Арктур,къде-
то баща му,ако се вярва на една съмнителна легенда,се за-
нимавал с отглеждане на тютюн на хидропонните плантации на
планетата,и от малък проявил необикновени математически
способности.Многобройните разкази за това,как се проявява-
ли тези способности,са анекдотични и често противоречат
един на друг.Казват,че на двегодишна възраст...
...Не подлежи на съмнение,че най-голям принос той е
внесъл в областта на науката,наречена психоистория.Селдън
изчислил полето като редица непонятни аксиоми,с което зна-
чително задълбочил и дал пълна картина на статистиката ка-
то наука...
...Най-добра и най-пълна негова автобиография е тру-
дът на Гаал Дорник,който като съвсем млад още срещнал Сел-
дън две години преди смъртта му.Разказът за тяхната среща
...
Галактическата енциклопедия*
---------------------------
* Всички цитати от Галактическата енциклопедия,приведени в тази
книга,са взети от 116 издание,публикувано в 1020 г. от б.е.
Галактическа корпорация,Терминус.



Наричаха го Гаал Дорник и той беше всичко на всичко обик-
новен провинциален хлапак,който досега нито веднъж не бе идвал на
Трантор.Разбира се,той много пъти бе виждал планетата по хиперви-
зията и понякога в колосалните тримерни вестникарски репортажи за
коронацията на императора или за откриването на Галактическия Съ-
вет.И макар че целия си живот той беше провел на планетата Синакс,
въртяща се около звезда в струпването на Синята Мъглявина,той не
беше откъснат от цивилизацията,пък и тогава това беше невъзможно
никъде в Галактиката.
По това време Галактиката наброяваше около двадесет и пет
милиона населени планети и всички те представляваха една империя с
център на Трантор.За последния половин век мощността на Империята
значително бе нараснала.
За Гаал без всякакво съмнение това пътешествие беше блес-
тящ венец на неговата научна кариера.Той не за пръв път беше в ко-
смоса и полетът сам по себе си не означаваше за него кой знае как-
во.Наистина,преди пътешествията му не стигаха по-далеч от спътника
на Синакс,където той получаваше необходимите му данни по механика
на метеоритното плъзгане,но за космическо пътешествие нямаше голя-
мо значение дали е половин милион мили или половин милион светлин-
ни години.
Той се вълнуваше малко само преди скока през хиперкосмоса
- това усещане беше невъзможно да се изпита при междупланетни по-
лети.Хипер-скокът беше и по всичко излежда че завинаги ще си оста-
неединственият практически начин за полет към звездите.В обикнове-
ното пространство скоростта на звездолета не превишава скоростта
на светлината(само тази част от отдавна вече забравени данни се е
запазила от времето на забравеното начало на човешката история),а
това значеше,че даже от една населена звездна система до най-бли-
зката й съседка се налага да се пътува дълги години.През нула-про-
странството,тази неизобразима област,която не представлява нито
пространство,нито време,нито енергия,нещо,а може би и нищо,можеше
да се прелети Галактиката от край до край за време,равняващо се на
части от секундата.
Гаал очакваше първия скок,усещайки надигащо се гадене,но
не стана нищо,освен едва уловимо колебание на въздуха,някакво смъ-
тно усещане и вътрешен тласък,който свърши,преди той да успее да
го почувствува.Това беше всичко.
А след тово остана само звездолетът,голям и блестящ,най-
съвършена продукция на дванадесетхилядигодишния прогрес на импери-
ята,и самият той,новоизпеченият доктор на математическите науки,
получил покана на Трантор от самия велик Хари Селдън,за да вземе
участие в някакъв загадъчен селдънски проект.
След разочарованието,получено при скока през хиперкосмоса,
Гаал с нетърпение очакваше кога ще се появи Трантор.Той не напус-
каше стаята за общ обзор.Стоманените капаци на илюминаторите се
плъзваха назад в зададеното време,и той веднага се хвърляше нап-
ред,вглеждайки се в ослепяващата твърдост на звездите,наслаждавай-
ки се на разсипите им,подобни на бързащи към светлината мушички,
неочаквано застинали на място.Когато капаците се отвориха за поре-
ден път,той видя газово струпване на около пет светлинни години от
звездолета: то се плъзна покрай илюминатора като плиснато мляко,
изпълвайки стаята с леден звън,и изчезна от погледа след два часа,
след поредния скок.
Отначало слънцето на Трантор се показа като мака твърда
чертичка,изгубена сред мириадите други и отличаваща се от тях само
благодарение на направлението на звездолета.В Галактическия Център
струпванията на звезди бяха гъсти.Но с всеки скок една звездичка
сияеше все по-ярко и по-ярко,заслонявайки останалите.
В стаята за обзор влезе един от офицерите на кораба и ка-
за:
- Обсерваторията ще бъде затворена през останалата част от
пътя.Пригответе се за кацане.
Гаал вървеше след него,хванал се за ръкава на бялата уни-
форма с избродирано на нея изображение на звездолет и слънце.
- Може би все пак ще може да остана - каза той. - Много
бих искал да видя Трантор.
Офицерът се усмихна и Гаал се изчерви.Мина му през ума,че
говори с провинциален акцент.
- Ние ще се приземим на Трантор чак сутринта - каза офице-
рът.
- Не,бих искал да видя планетата от космоса.
- А-а.За съжаление това е невъзможно,момко.Ние не сме на
космическа яхта и захождаме за кацане откъм слънчевата страна.Нали
не искате да ослепеете,да изгорите и да получите смъртоносна доза
радиация едновременно,а?


download all file - 161kb .zip