******************************************************************************* ТТ *** (ТъМъ) ТТТТТТТТТТТТТТ ТТТ ТТ ТТ ТТ *** ТТ ТТ ТТ ТТТ ТТТ ТТ ТТ *** Издание на ТТ ТТ ТТ ТТТТТ ТТТТТТТТТТТТТ *** /\*/\ ЕТъБъСъ /\*/\ ТТ ТТ ТТ ТТТ ТТ ТТ * за всички, които ТТТТТТТТТТТТТТ ТТТ ТТ ТТ могат да четат ТТ ТТТ *** ТТТ *** (c) ETBS'95, Sofia ******************************************************************************* **** Цел на вестника: ФУН ДА СТАВА!!! **** ******************************************************************************* {--- Edition info --------------------------------------------------------} File created at : Fri 11-11-1994 Last edit at : Sat 01-28-1995 Adapted for Windows by Cleverman 12-30-1997 Newspaper No : 1 {-------------------------------------------------------------------------} H I Y A A L L ! ! ! Ето че това е вече факт! 1вия брой на ФУН е авайлебъл нау! Както става ясно това е издание за май-тапи, което се издава и идва при вас направо от THE BLOOD SPIDER'S NET 2:350/65.9!!! Целта на вестника я пише по-горе, така че ми остава само да спомена няколко неща: 1. Всякакви критики, мнения и забележки са WELCOME! 2. Интересни материaли на всеки, който смята че е ФУН, независимо дали е писател, поет или философ ще бъдат публикувани, стига да не надхвърлят 2 екрана от 80x25!!! ФУН ще съдържа много, но непостоянни рубрики, в зависимост от това за коя от тях ще има материал. Х А В Е Ф У Н ! Signoff: /\*/\ Evgo The Blood Spider /\*/\ The Blood Spider's Net ( 2:350/65.9 ) {=== В ТОЗИ ФУН ==============================================================} 1. SF ФУН: Spider Mansion 2: "Copy me . . . I want to travel" 2. ФУН КОНКУРС 3. В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ 4. АНКЕТА ФУН {=== SF ФУН ==================================================================} ----------------------------------------------------------------------------- Spider Mansion 2: "Copy me . . . I want to travel" ----------------------------------------------------------------------------- Черна нощ. На някои от вас описанието на тази нощ вече е добре известно и сигурно биха ме питали защо действието не се развива през деня -- просто -- Паяка необичаше светлината, но за тези които не са чели Spider Mansion 1 все пак трябва да разясня някои неща. И така -- нейде в дълбоките тъмни черни дълбини на вселената в една галактика с формата на червей, в една слънчева система имаше три планети. Върху средната от тях, която беше с формата на кюфте, върху което сякаш бе изпуснато руло тоалетна хартия и се беше размотало изцяло се беше спуснала именно тази нощ. Звезди с цвят на вода минала през Софийска водопроводна тръба и сипана в халба бира разредена с боза проблясваха от време на време на фона на черното небе с неустановен оттенък на черното. Но да погледнем към земята. Тя си беше мажентена, както винаги и понеже в момента валеше зеленикав дъжд се образуваха кал и локви със сложен цветен строеж. Беше студено като студът ясно можеше да се забележи като малки тревно-червени кристалчета с двуъгълнатриъгълна форма. И тук съществуваха градове разбира се. Точно сега в единия повечето светлини бяха изгасени, повечето жители бяха заспали. Точно един обаче не спеше. Нямаше и намерение. Стоеше седнал пред бюро, пред своя 386DX 40MHz, вече с 2MB RAM и се мъчеше да измисли някакъв тъп разказ, за някакъв човек, дето обичал силните усещания, като се мъчеше да го нагоди да звучи смешно. Беше се ядосал, когато изведнъж SVGAто се разбози и накрая изникна стринга "Copy me . . . I want to travel". Това го накара да се замисли от колко време не беше пътувал. Беше прекарал времето в игра на разни игри, слушане на MODове и други на SBто и т.н. И убийства разбира се, когато му се отдадеше случай да терминира някое престъпно нищожество или някой нещастен турист дръзнал да се завърти около неговата резиденция, която се намираше на върха на една много висока планина и до която всеки от местните жители избягваше да се навърта. Трябваше да се намери чистачка, а проблемът за пътуването започна да напомня за себе си като остатъци от едикакъвси продукт за тоалетна хартия. След малко търсене в купа с дискети бе намерена последната версия на VIR-PROT -- най-ефективната, неефективна вирусно-антивирусна програма разпространена по тези места. Вируса бе терминиран, но стринга оставаше в главата на Паяка. След Цецилия -- последната му жертва, тук отдавна не се беше случвало нищо интересно. Паяка погледна стаята с поглед на хартия потопена в изсъхнало сирене. Беше се замислил. Какво можеше да му донесе едно пътуване? Приключения? Ядене? Е, терминирането не беше често явление напоследък. Любов? Истинска или просто щеше да търси "in several wrong places"? Той всъщност мразеше това, защото това беше рискова дейност, но и природата си казваше думата от време на време. Все пак реши да заложи на първите две. Погледна се в огледалото. Изглеждаше малко блед, доколкото това можеше да се каже за един паяк и дори чашата джин "Убийство В Локвата" не можа да оправи това. Все пак реши да не се отдаде на униние и бързо се съвзе. В главата му зазвуча AIRWOLF2.MOD. Това беше. Оголи два пълни реда малко криви, но гига смъртоносни зъби в усмивка, от която всички предмети в стаята, а и самата стая почна да вибрира от страх. Няколко мухълни петна изчезнаха във внезапно отворила се дупка към някакво измерение с неустановен брой параметри. Чуха се някакви неидентифицирани звуци, идещи сякаш от тоалетна, която някой като че ли се опитваше да използва след като е препил. Тежките врати на резиденцията се отвориха с трясък, с който биха се отворили всеки уважаващи себе си врати, застанали на стените на къщата на личност с такъв имидж като Паяка. Мощни облаци прах се вдигнаха във въздуха и когато започнаха да се разсейват силуета на Паяка заисплува от тях. Той излезе и въздъхна. Миг по-късно се загуби в нощта. Пътуваше на фона на пейзажи, чието описание е твърде сложно, за да се представи с думи, каквото е предмет на настоящото. Пътуваше към най-големия град в околноста. Той си нямаше име, щото беше толкова отвратително извратен, че всяко име което държеше на репутацията си отказваше категорично да остане там. След неизвестно-известно време той пристигна. Жителите на града представляваха смесица от всякакви съществуващи и несъществуващи, разбира се видове защото те бяха неделима част от природата. Самият град беше абсолютна мозайка от абсолютно всички неизмислени архитектурни стилове, което му придаваше стилно-отвратителен вид. Това всъщност характеризираше типовете живеещи в него. Паяка се движеше в прикритието на сенките, като мислеше къде да отиде. Замисли се, че градското гробище е добро място за започване на престъпна дейност. И за да е в същия стил смени AIRWOLF2.MOD с ELMSTRT.MOD. ". . . hellrazors on his right hand . . . he's name is Freddy Krueger"!!! Накрая пристигна. Беше си гробище като всяко друго. Имаше си съответния набор от сови, бухали и всякакви други същества, които да поддържат имиджа му със съответния набор от звуци, движения, силуети и физиономии. Паяка се настани до един надгробен камък с голям надпис "RIP" -- любимата му интерпретация "Rest In Pain". Това го окуражи. С MOD в главата, търпение в ръцете . . . така де, така . . . и омраза в душата той зачака. Първите няколко жертви бяха бабички, идващи да оплакват нещастните си роднини, кaто явно си бяха намерили оплаквачи и за тях самите. После се появи един тип, чието описание е невъзможно да бъде предадено с друга дума освен _тип_, който искаше да свърши работата с мацето си на гробището за по-силно усещане, но получи всъщност доста по-силни такива. Паяка се подвууми за съдбата на мацето, но след като последната почна да го псува и да го обижда за това колко е грозен и дори се опита да го терминира с токчетата на обувките си, които се оказаха от неръждаема стомана последното и се случи на нея самата. После няколко часа никой не дойде и Паяка обсъждаше смисъла на живота с една сова от нямане какво да прави. Не я терминира защото той уважаваше представителите на погребалния бизнес, а и те бяха в тясна връзка с ОНЕЗИ горе, а той в никакъв случай неискаше да си има вземане-даване с ТЯХ. --- Продължение -- след рекламата! ------------------------------------------------------------------------------- РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА Хора бе, хора, четете ми вестника бе, хора! Моля ви се бе! Аз съм един отчаян редактор, дето се мъчи да пише тъпи разкази, ама четете ги бе, хора! Ми то ако не е тоя вестник за какво да живея бе? Моля ви се бе, четете бе, ЧЕТЕТЕ ГО БЕ, ХОРА!!! ЧЕТЕТЕ ФУН!!! РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА*РЕКЛАМА ------------------------------------------------------------------------------- Spider Mansion 2 -- продължение . . . --- Совата разправяше за телепатичния си разговор с ЕДИН от горе: - Наскоро ГО питах . . . - Кой от ТЯХ? - Вече не си спомням, ама ГО питах за смисъла на живота според ТЯХ и ТОЙ ми каза, че всъщност ТЕ още не са го измислили. Просто имали малки разногласия, но най-вече ГИ мързяло. Още-повече че сега играели "I/O boy". - Ъ??? - Някакъв порно-симулатор. - Ъхъ. - Но ми каза, че щели да гласуват да е на второ четене на следващото ТАМОШНО Събрание, което е следващата зима. - А що не на първо? - Ми щели да гласуват предложението за построяване на нов храм. Но преди това щели да разглеждат въпроса по появила се група атеисти. Бе проблеми си имали. - Хъм . . . - Ъ? - Мисля бе, мисля. - За кво? - За кво АЗ точно живея. - И? - Още не съм го измислил. - Сигурно за да си измиеш зъбите? - -тц-! - За да си купиш "Ариел"? - -Тц-! - За ПЕНТИУМ? - -ТЦ-! - Да начукаш мацките? - -ТЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦ-!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! - Е не го ли измисли, де? Кво има да го мислиш толкова? - АЗ МИСЛЯ ГЛОБАЛНО! - Ъ???? - АААААААААААААААААААААААААААААААРРРРРРРРРГГГХХХ!!!!!!!!! А бе ТИ . . . Hяма смисъл да се ядосвам. "О, бедни ми Йорик!" . . . - Казвам се ИHА!!!!! - -мхмхклкхмхклхкмсгхсхгцгркмнркмрнрзчзчгфхзгзхдгч- . . . - Това пък, какво беше? - Ъъъъъ нищо! Чуло ти се е! Паяка погледна замислено небето с поглед, в който сякаш се въплъщаваше дълбокия смисъл на сътворението на света. После погледа за миг надгробната плоча до него и въздъхвайки тръгна. - Чао! - Чакай бе, къде тръгна? - Hатам! - И що? - Писна ми. Искам да пътешествам малко по-надалече. Все седя тук в тая задръстена местност и се чудя кво да правя. - Що бе, кво му е лошото? - Трябва ми разнообразие. Hови преживявания. - Ммммммммммх . . . То и аз така . . . Може ли и аз да дойда? Паяка се замисли. По принцип обичаше да е сам, ма знае ли човек кво може да стане и кой да ти помогне? - Добре. И той се затътри по една изоставена пътека извеждаща от града, като посоката в която водеше дори тя незнаеше. Совата запърха след него. * * * Жителите на безименната мажентена планета бяха на много добро научно ниво. Те бяха развили достатъчно добре всяка една от съществуващите науки. Геологията тук беше проста: цялата планета беше изорана, където беше възможно и се знаеше, че до дълбочина двадесет метра планетата се състоеше от глина и кал, чиито цвят се изменяше от тъмномажентен към почти черен и след това отново към тъмномажентен. По-надолу не беше копано тъй-като техническата база не позволяваше това. Скалите бяха различни оттенъци на мажентеното и притежаваха естествено различни параметри по отношение на качества като ковкост и изтегливост, като преобладаваха изтегливите скали. Съществуваха различни хипотези за това какво има по-надолу и най-вече _какво_ имаше в Центъра или _какъв_ беше Той. Общо взето се бяха обособили три хипотези. Според първата Центъра беше огромна пешера, където живееха Боговете. Според втората Там беше Огромното Неизвестно, което можеше да даде отговор на всички въпроси. Ето защо мнозина се бяха опитвали да Го достигнат през водата ( вече споменахме -- материалната база беше неспособна да направи същото през земята ), но никога не се бяха връщали. Магьосници и вещици се бяха опитвали да се свържат телепатично с Него, но То винаги мълчеше, твърдяха те. Въпреки всичко опитите пеодължаваха. Третата хипотеза, която печелеше напоследък все-повече привърженици гласеше, че Центъра е Нещо, което не трябва да се опитва да се изучава, достига и т.н. по причини за сигурност, тъй като всъщност никой незнаеше какво точно можеше да се случи. Медицината се основаваше на принципа, че ако нещо е мръсно, то то неможе да стане някакво друго и следователно следващото състояние е да стане чисто. Оттук беше извлечено: ако някой е болен, то той неможе да стане никакъв друг освен оздравял. Така че лекарите просто оставяха болните да си лежат в болниците, чакайки ги да оздравеят. Много учени обаче се наложи да преосмислят принципа, тъй като освен оздравяли, оказа се че има и състояние умрели. Все още обаче не беше стигнато до разрешение. Физиката твърдеше, че ако нещо пада, то то накрая ще се блъсне в нещо. Това беше станало закон, тъй като беше многократно доказвано. Бяха проведени експерименти с всички форми на материята, съществуващи на планетата. Проблеми възникнаха с популациите, когато опитите започнаха да се провеждат с жива материя. "В името на науката" казваха учените. Астрономията пък извършваше доста по-спокойни неща. Астрономите просто гледаха по цял ден звездите и съседните платети с техните спътници през телескопите си и си създаваха предположения за формите на живот на тях. Наблюдаваха и кометите, и изобщо всички небесни тела. Точно сега обаче никой не видя обекта приближаващ галактиката. А той приближаваше все-повече. Имаше форма на супена лъжица, прободена от клечки за зъби. Преди малко беше излезъл от хиперпространството. Нямаше илюминатори и би моглъл да бъде сбъркан с отломка от метеорит или изобщо нещо, но все пак вътре _имаше_ живот. Този обект си имаше пилот, и то пилот представител на добре развита цивилизация. "Навлизане в галактика Омега 0872522285765. Скоростта намалена до Мак 12. Всички системи в изправност. Звездно време: 3F2B. Моля специфицирайте нов курс:" изписа бордния компютър на дисплея в каската за виртуална реалност на пилота. Пилота беше същество с форма средна между октопод и калмар или иначе казано -- тяло на калмар с пипала на октопод. Той беше средно едър, доколкото това можеше да се каже за индивид от неговата цивилизация. Кожата му беше суха и грапава. Беше кърваво червена с черни, елипсовидни петна. Големите му очи бавно примигваха, шарейки по дисплея в каската. Тялото му се разширяваше и свиваше ритмично, показвайки биологична дейност. Стоеше напълно отпуснат и пипалата му стояха пръснати около него. Преди три минути беше излязъл от камерата за сън и сега анализираше ситуацията, в която се намираше. Той си мислеше за това колко ли още време ще трябва да се размотава из космоса, преди да му се случи нещо интересно. Повдигна едно от левите си пипала, което представляваше поинтер във виртуалната реалност и кликна върху една планета, която беше средната от три в една звездна система в края на галактиката. "Новият курс възприет. Корабът насочен. Пристигане след FF минути звездно време." се изписа. Пилота за миг се загледа в отминаващите звезди във виртуалната реалност с напрегнат поглед и после пак се отпусна. * * * Вече цял час Паяка и Совата вървяха мълчаливо по пътеката. Звездите примигваха, сякаш бяха огромен spectrum analyzer, изобразяващ звуците на душата на вселената. Пътеката беше оградена от високи широколистни дървета, които ако трябва да бъдем точни бяха от един напълно непознат вид, въпреки че доста приличаха на кръстоска между репей и дъб. Лек вятър подухваше от време на време, зловещо играейки си с листата на дърветата и правейки от тях симфония, особено подходяща за погребението на член от мравешкото царско семейство, което се състоеше малко встрани от пътеката в този момент. Цялата колония присъстваше. Два дълги реда от мравки-войници опасваха дупката където щеше да бъде погребан мъртвеца. Зад тях бяха наредени работниците, които послушно наблюдаваха церемонията. Мъртвото тяло беше положено в дупката. След грижите по него ред беше на жертвоприношението. Тук вярваха, че това ще допринесе за успеха на следващата година. Една мравка-пленник беше ескортирана до върха на малка планина от пръст. Там ескортиращите я до този момент мравки-войни се заеха с ритуала по жертвоприношението. Предчувствайки близкия си край тя отчаяно се опитваше да избяга но винаги безуспешно. Първо бяха откъснати всичките и крайници един по един, тъй като така повеляваха правилата. После ( тъй като вече се изключваше възможността за бягство ) съвсем бавно екзекуторите се заеха с втората част. Единия от тях с острите си челюсти бавно и внимателно разряза тялото на мравката по дължина. Внимателно започна да заизважда вътрешностите на жертвата, като внимаваше да не повреди никоя от тях и бявно ги изрязваше една по една. Особено внимание беше отделено на стомаха и неговото съдържание. Той беше изваден и внимателно заделен, защото според правилата трябваше да се положи върху покойника и засипан отгоре с пръст, за да може веществата от съдържанието да се разложат в почвата, символично представяйки освобождаването на душата на покойника от тялото му и именно за да се подпомогне този процес останалите вътрешности се изваждаха, след което биваха пръснати наоколо. След като острите, тракащи челюсти си свършиха работата, кухите останки от тялото, отдавна напуснати от конвулсиите бяха вече станали ненужни и бяха изхвърлени настрани. Както повеляваше със стомаха и останалите вътрешности беше нааправено по-горе описаното. С това церемонията приключи и след кратко стоене за почит, мравките се разотидоха, за да се завърнат към ежедневните си задължения. Паяка и Совата небрежно отминаха цялото това събитие и с намерението на убие времето Совата поде разговор: - Кажи нещо. - Г! - Ъ? - Г!! - Имах предвид да кажеш нещо смислено. - Какво? - Все едно. Айде кажи. - Казах. - Какво каза? - "Какво?" - Попитах какво каза? - Казах думата "какво". - Не бе . . . Имах предвид да завържем разговор! Ебати тъпотията е тука! - Завързахме. Обаче ня'ам намерение да го продължавам. - Що бе? - Е' така! - Добре бе, ама поне кажи къде отиваме. - Там! И той посочи към един хълм в далечината, загърнат в плътна гора. - Там ще поспим и утре на лунния изгрев ще продължим. С това разговора приключи и те се отправиха към хълма. * * * Тукашната цивилизация освен всичко друго си имаше и армия разбира се, въпреки че тя беше успяла да изтреби всички останали предхождащи я цивилизации и бе останала единствена, но въпреки това поддържаше и армия за самочувствие. Заедно с армията се поддържаха и всички свързани с нея неща: бизнес с проституция, който си процъфтяваше ( както винаги ); бизнес с производство на оръжие; научно-техническо разузнаване и множество бази пръснати из планетата, като бонбони, които някакво палаво дете е изсипало от плика си. Базите си биваха най-различни: пехотни тренировъчни лагери; военно-морски и военно-въздушни. Сигурно някой би се запитал с каква ли техника разполага тази разнебитена планета, че си позволява съществуванието на такива обекти. Е, разполагаше. И за да е по-ясно ще се заема с описанието и. Много отдавна един жител наречен Хмък, както си стоял на скалите на морския бряг, бил бутнат от брат си, който искал да го убие. Хмък неможел да плува и започнал бавно да се дави отчаяно махайки с ръце около себе си. Тогава той видял един голям дънер, който тъкмо го приближавал и успял да се захване за него. Понеже Хмък се страхувал от водата той опитал и успял да се покатери и възседне дънера. Не след дълго вълните го изхвърлили на плажа в един усамотен малък залив и той бил спасен. Хмък неможал да види кой го е бутнал, така че брат му се заел с обмислянето на друг план за убийство. На другия ден Хмък се замислил колко му било хубаво, докато се возел на дънера и порел вълните, така че отишъл в гората, отсякъл едно неголямо дърво и след като го окастрил гордо отишъл на плажа, влачейки дървото след себе си и демонстрирал новото откритие. Не след дълго всички започнали да се носят така над вълните и Хмък станал известна личност. Той обаче се замислил дали не би могъл да увеличи стабилността на дървото с добавяне на други отстрани, защото да се запази равновесие при силно вълнение върху дървото било трудно. Освен това се замислил, че с така увеличената площ дървото би могло да му помогне с пренасянето на покупките, когато се връщал от пазар от другия град. Така и направил. Още на другия ден Хмък установил полезността от новото подобрение и разказал на всички. Така той поставил началото на корабоплаването, наречено на негово име: Дело На Хмък. В продължение на много години Хмък доусъвършенствал изобретението си, което започнало в наши дни да има и военно приложение. Линейни кораби, малки военни катери и самолетоносачи кръстосвали вече навред. О, да, малко преди смъртта на Хмък бил измислено и въздухоплаването, но за него след малко. По някаква случайност Хмък все успявал да се измъкне от заговорите на брат си, но накрая умрял от летяща мина с дистанционно управление. Въпреки всичко той имал много последователи. Откритията във въздухоплаването вървяха по следния начин: Първо бе измислен парашутът. Друг жител, принуден да се спаси от нападение на мечка в планината скочил от скалите. Той бил гъбар, обаче сега чувалът му за гъби бил празен. Докато падал, чувалът се изпълнил с въздух, издул се и се издигнал нагоре, забавяйки полета на злощастния гъбар и изменяйки неговата траектория. Така той спечелил това че не се пребил върху скалите, но и спечелил приземяване върху кошера на една колония на оси. По-късно в селото, където живеел, като споделил случката със съседа си, той от своя страна се замислил и направил бизнес с новото откритие. По нататък не е ясно какво, кога и от кой е открито, тъй като знанията се крадяли от жителите на селото и около него където живеели завистливи същества. Някой обаче се сетил че самолета и хеликоптера ( вече открити ) би могли да се приложат и във военно-морските акции. Така Хмък и още някои негови сътрудници открили самолетоносача. Били открити и подробностите, като авионикс, ракети, радари и т.н. По-нататък, обаче не било откривано, тъй като, както вече се спомена, тази цивилизация останала единствена, а всички остатъци от други такива се присъединили към нея. * * * В една изолирана морска база на един изоставен остров в един още по-изоставен океан военнослужещите тъкмо провеждаха поредното състезание за спечелването на двуседмичен отпуск. В една стая старателно разчистена, покрай стените бяха наредени компютрите на базата с отворени капаци и включени. Служителите бяха с дъждобрани и всеки беше застанал пред своя компютър, но с гръб към него. Пред всеки служител имаше масичка, върху която стояха по две кофи горещо кафе и една чаена чаша. Правилата бяха "всеки за себе си", а целта беше да се улучи компютъра на противника и да се напълни с колкото можеше повече кафе. Дъжобраните бяха за безопасност. "Сега!" се чу и за един миг стаята се превърна в кочина. Започна да се чува съскане от нечии нещастни машини, които упорито псуваха в този момент. Въпроса беше, че никой не ги разбираше. Тънка струйка дим и лека миризма на изгоряло се разнесоха от някой, а тавана и стените на злощастната стая бяха тотално обляти с черната течност, чието предназначение инак беше друго. Сигналът за тревога беше отдавна забравено събитие тук и точно затова предизвика истински хаос, когато се появи. Всъщност самата дума "тревога" беше забравена, ако трябва да сме точни. Някой по-умен от останалите извика "Към командната зала!" и това накара всички да се заизнижат натам, препъвайки се, падайки и прегазвайки тела на колеги. След като всички заеха местата си, главния компютър ( единствения непреместен, поради огромните си размери и поради това оцелял ) занарежда: "Неидентифициран летящ обект, източно на 3 мили; скорост: 232.3 м/с; мълчи на исковете за идентификация; преди 5 мин навлязъл в атмосферата; посока: североизток" - Какво ще правим сега, сър? - попита втория по власт в базата, още с дъждобран върху себе си. - Има ли поне един самолет или хеликоптер, който не е използван за тоалетна от местните животни? - главния на базата. - Не, сър. - Тогава просто ще го наблюдаваме с радара. Съобщи на Центъра. Те ще предприемат нещо. - Слушам, сър! Няколко минути по-късно от една свръх-секретна база към хълма, където спяха Паяка и Совата се вдигна и отправи ешелонна формация хеликоптери тип HM-4 "Прасе", водени от разузнавателен хеликоптер тип IK-31 "Зурла". * * * Паяка и Совата спяха отдавна. Паяка сънуваше някакъв кошмар, в който той седеше пред някакъв компютър. Около него неможеше нищо да се види, защото отвсякъде беше обграден с дискети и за да си отиде трябваше да ги форматира всичките, и той форматираше ли, форматираше . . . А купа с дискетите незнайно откъде пак се възстановяваше. Ако някой сега стоеше до Паяка щеше да го види как тревожно се върти и щеше да чуе тихичкото бълнуване на Паяка: "Format complete. Format another (y/n):". Докато се въртеше Паяка се удари в един камък, който лежеше до него. Това му помогна да се събуди и да се отърси от кошмара. И тъкмо на време, за да види как струя плътна морско-синя светлина обля него и Совата, след което установи, че се издигат и влизат в Нещо, и после усети как се унася в дълбок сън. * * * Някъде в дълбоките бездни на вселената се носеше малък на пръв поглед и невзрачен на втори космически кораб. Сега той предаваше съобщение на неизвестен език, но благодарение на Ultra Translator (tm) ( (c) 1995 The Blood Spider Fantasies, All rights reserved. ) и ние ще можем да разберем смисъла на разговора: - Kwiiiiiiiiiiiiiiick. Kwiiiiiiiiiiiiiick. Shrmrml! ( "304 вика базата. 304 вика базата. Моля отговорете!" ) След кратка пауза се дочу отговор: - Hoooooooooooshhhhhhhhh. Xccccc#^&*(@!!$)@^dddddddddd! ( "Тук базата. Чув- ( предаването беше слабо и на това място имаше смущения ) -рете моля!" ) - Oooooooooooooooooiiiiiiiiiiiiiiiii, eeeeeeeeeeeeeez! Aaaam! ( "304 е щастлив да докладва за успешното изпълнение на неговата мисия! Връщам се в базата!" ) - Eeeeeeeeeeeeeiiiiiiiiiii! Yyyyyyyyyh! Yeyk! Ha. ( "Браво 304! Очакваме ви с нетърпение! Доскоро! Край." ) - Yeyk! Ha. ( "Доскоро! Край." ) Това сложи края на разговора. В това време в базата главния диспечер изглеждаше силно озадачен, доколкото можеше да изглежда озадачено едно извънземно. Но той знаеше че този, който му се обади беше най-тъпия кадет от военната академия за специални агенти. Поради невъзможността да се отърват от неговото присъствие шефовете го бяха изпратили на най-дългото пътуване, за да изпълни най-невъзможната мисия. Те силно се надяваха, че нямаше да го видят повече, а ето че сега се случваше точно обратното, макар и след три години звездно време. От друга страна всички специални агенти преди него, които бяха все отличници на академията се бяха проваляли, а ето сега най-тъпия кадет се явява и докладва за успеха на мисията. В това време въздуха в командната зала се разтвори. Няколко извънземни хлебарки бяха забелязани и изядени от едно извънземно домашно животно с вид риба и опашка на слон с петна от прасе от Третата Галактика Вляво. Главния диспечер се озадачи още-повече и отиде да докладва. Животното весело се облиза с нещо което приличаше на мухоловка с антени. Течности от съмнителен произход с неустановен цвят потекоха от онази триъгълна цепнатина, която му служеше за уста. След това и то се затътри към люка за съседното помещение с изведнъж появилите се от никъде пипала, като оставяше следи от гореспоменатата течност по пода. Люка тихо се затвори зад него и само веселите му "плоп-плоп" се чуха още един миг. На площадката за приземяване прогнила совалка тип "Приятно пътуване! ( но не задълго )" се свлече като щайга и издъхна. Главния люк изведнъж излетя и отвътре се видяха трите пипала, които го бяха изритали. После се показа и прпитежателя им, след което запълзя колкото можеше по-бързо към вход с надпис "Innnnnnnnoooooooouuuut", чиито превод гласеше "Място за развлечения от биологичен характер". Това беше познатия ни пилот, който весело си подсвиркваше в пълно различие от нервната си походка. През това време три дроида за товаро-разтоварна дейност тип "Allllllllleyhopppppppppppppppp" ( "Ще разтоварим, но не отговаряме за счупени неща" ) се заеха с разтоварването на товара на совалката, след което тя щеше да отиде за осмични суровини. Тук бяха открили технология за преработване на нещата доста повече от два пъти, макар че това създаваше проблеми с продуктите след третата преработка, но продължаваха да я използват поради нейната икономичност. След известно време пилотът отново се появи. Този път той не само си подсвиркваше весело, но и спокойно и самонадеяно запълзя по широкия коридор, който отвеждаше към вътрешността на базата. Всъщност той се казваше Нк. Беше на осемстотин и дванайсет звездни години, което за тукашните стандарти означаваше че той беше доста млад. Отиваше в сградата на Звездната Агенция По Сигурността за да докладва. "Улицата" по която вървеше беше коридор широк колкото три скутера от онези със слънчевите батерии, които тукашните деца обичаха да обяздват и с които си провеждаха състезания, като последния завързваха и целеха с лепкави гумени топки с неприемлива миризма. Беше дълъг докъдето поглед стигаше и обратно и имаше формата на Спокойстие. Тук всичко имаше тази форма, поради това че се намираха на свръх-секретно място, което и самите обитатели незнаеха къде се намира. Затова го наричаха Там Където Си Се Загубил Но Всъщност Знаеш Че Не Си. Дотам се стигаше само с телепортиране, за което входни данни се взимаха от въображението. Ето защо пилотите бяха обучавани да мечтаят целенасочено. Всъщност всичко започнало, когато една цивилизация ( тукашната ) живеела спокойно на осемнайстата планета от системата на звездата FBD3A813. Въпросната звезда обаче стигнала края на вековния си живот и започнала бързо да гасне. Отчаяно се започнало търсене на подходящо място, достатъчно сигурно за евакуация. Една вечер един от пилотите си лежал самотен в камерата за регенерация и се отдал на мечтите си. Мечтите му се насочили обаче към темата за красиви привлекателни млади извънземни по Кстово облекло. ( Кс беше аналогията на Ева в тукашната религия, която пък се различаваше по това че се основаваше на принципа, че ако животът е създаден да се живее [ което го беше казал древен тукашен философ ], то трябва да се побърза да се умре, иначе несъмнено ще се достигне до разочарование от стомашен характер и три години неизлизане от помещението за отпадъчни нужди на отделителната система ) У пилота се появило по-особено желание и той мислено се пренесъл в място където обаче за негово съжаление нямало нищо друго освен тонове от любимото му растение за салата, тъй като временно се бил разсеял и бил объркал данните на процесите в измерението 45EE3856EBB, в което протичат психичните реакции на съществата от цялата вселена, но което обаче никой досега не е откривал. То си имаше собствени закони, сходни с управлението на телевизионен канал. Всеки който мечтаеше предизвикваше психични процеси, чиито параметри постъпваха тук, обработваха се и предизвикваха изпълнението на съответната психична подпрограма -- също като в компютър. Когато насоката на мечтите се променяше новите параметри биваха веднага обработени и "обслужени". Това беше направил и пилота. Това, което той незнаеше е че при по-силно желание един от параметрите се променяше и това извикваше подпрограмата за физическо пренасяне, която го бе обслужила сега и той установи с ужас че не се намира Там Където Беше, а е Там Където Е и това го накара да загуби съзнание за две звездни седмици. После, след още четири изпълнени с опити успя да се завърне. Това обаче никак не беше добре за него, тъй като беше подложен на серия от 87FD76CBFF умножено по FBF на степен FFFF теста. Те обаче дадоха разрешението на въпроса с евакуацията. Цялото население беше обучено да мечтае за точно определено място, макар че доста голям проблем представляваше връщането на младите представители на цивилизацията от зоната, за която пилота си беше мечтал. Накрая бяха създадени компютърни програми, които стимулираха мозъчната дейност в определената насока, което оправи всички грешки предизвиквани от младите мозъци. Мястото, където всички се бяха пренесли отначало беше едно голямо Нищо с градуирани оттенъци на светло оранжевото. И понеже наистина нямаше нищо всички започнаха да падат надясно като посоката се менеше в трите измерения, в зависимост от надделялото желание. Това предизвика бързото налагане от мечтаене за създаването на платформа и съответна гравитация насочена надолу. Последва създаване на всички останали подробности, докато накрая всичко заприлича на съвсем нормална свръх-секретна база с всичките и подробности на такава. Такава беше и сега, само че по-многолюдна. Нк беше вече почти стигнал Агенцията. Разни надписи весело примигваха по околните стени. Покрай него ставаше какво ли не, тъй като тукашните жители бяха свободолюбива нация: на първо място, разбира се, процъфтяваше бизнеса с най-различни неща -- крадени технологии за производство на интимни совалки, четки за зъби с вградена 128 битова звукова карта, със специална 68 канална куатро дигитална саунд система със съответен брой слушалки -- четири -- по една за всяко ухо, тъй като този вид същества имаха по четири уши, и за която система се продаваха и специални чипове със записани модули. Организираха се и турнири по уличен бой със синтетична бяла слуз, и още много неща ставаха тук, като всичко това оставаше настрани от Нк, тъй като той вече влизаше в Агенцията. Автоматичните спирални врати тихо се отвориха и той влезе. Отвътре Агенцията представляваше тесен коридор водещ в множество посоки с транспортна лента, вместо под. Тя го отведе пред кабинета на Шефа. Там други спирални врати се отвориха и синтетичен глас го подкани да влезе. - Shuu! ( "Докладвайте кадет!" ) * * * Паяка и Совата бяха откарани още спящи в медицинския сектор. Там бяха подложени на серия анализи и накрая оставени в изолирана стая и разбудени. - Кво става? -- Паяка беше замаян но се стараеше товаа да не си проличи. - Незнам, но вътрешния ми глас ми казва че не сме добре, а и къде сме? Известно време двамата мълчаха и оглеждаха. Совата също не беше добре. Накрая тя не издържа и повърна. Отникъде се отвориха врати и стерилизиран дроид влезе да почисти. Вратите още не се бяха затворили, когато Паяка изведнъж го озари прозрение и той извика: - А моя вътрешен глас ми казва да бягаме, докато има възможност и той връхлетя във вратите. Совата го последва и двамата се втурнаха в стремителен бяг Наникъде. Тогава Совата се намеси и започна тя да води. Някой от ГОРЕ се беше вселил в нея за малко, тъй като ОНЕЗИ от ГОРЕ никога не изоставяха поданиците си в опасност. * * * Нк беше приключил доклада си, когато алармата зазвуча. Шефа се стресна. На XCD дисплея ( XCD беше далечен сукцесор на LCD технологията, който беше най-разпространен тук ) се появи доклад за двама избягали от лабораторията за научно разузнаване индивида. След малко картината се смени с увеличена такава на Паяка, който тичаше с всички сили и Совата устремена пред него. Шефа изглеждаше съвсем объркан. Той очакваше да види същества от система FF29. Оказа се че Нк беше объркал директивите на мисията, което вече съвсем не учуди Шефа. Той силно изпсува някаква псувня, която не се разбра, грабна каската си за виртуална реалност, кликна върху Паяка и Совата и зачака. * * * В това време Паяка и Совата почти бяха достигнали изхода, но от там към тях занастъпваха бойните единици на базата. Паяка незнаеше какво друго да прави, освен че разтвори челюстите си, което пък даде резултат. Неприятното беше установяването на още по-неприятния вкус на извънземните от който на Паяка се догади, но той реши да запази това чувство за по-късно. Сега просто се спасяваше. ОНЗИ пък помогна на Совата да хипнотизира осаналите, въпреки оранжевите жели-лъчи мятащи се наоколо. Накрая те излязоха на улицата. Хиляди погледи се устремиха към тях, но продължиха да гледат сеир докато ОНЗИ насочваше Совата и Паяка към площадката за излитане която беше на другия край на улицата, а наизлезлите нови бойни единици се втурнаха след тях. Не след дълго стигнаха там, където бе края на базата. Навред стояха пръснати обекти, широки два и половина и високи един паяжки ръст. Сред тях се открояваше един по-особен. Всъщност незнам защо но някакси изглеждаше малко по-особено. Точно в него влезе Совата. - Ей! Ти сигурна ли си . . . Совата не отговори и Паяка сметна че е по-добре да я последва. Веднага след него малък люк се затвори. Вътре обекта имаше абсолютно гладки, обли стени и нямаше нищо друго освен странен предмет приличащ на каска по средата на помещението. Той изглеждаше с размери съвсем малко по-големи от главата на Паяка. Той се приближи да го разгледа и тогава каската го захлупи. Точно тогава ОНЗИ напусна Совата, явно сметнал че вече са в по-малка опасност. Тя се отърси, а Паяка се мяташе безпомощно насам-натам из помещението, докато в каската системите не се активираха и се появи образ. Тогава той се спря да разглежда. Совата беше сега замаяната и се чудеше какво е станало, докато тя пък не видя Паяка. - Кво пра'иш бе? - ШшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшТТТТТТТТТТТТ!!!!!!! Тихо! Тука е _много_ интересно. Прилича на "X-Wing", но искрено се надявам да не довтасат TIE-Файтери. Паяка реши да се намести по-добре и при раздвижването един поинтер се раздвижи заедно с един от краката му. - Я! Поинтер! Я да видим кво ще стане ако кликна тук . . . Появи се картина на ситуацията отвън. * * * Най-добрия програмист бе извикан по спешност и сега стоеше пред входа на обекта, който беше особен вид совалка с key-карта в ръка. - Koooo! Swooo! Nvvvvvvvvvvvvvvvvvvvvv! ( "По-бързо! Ако те излетят с най-мощната ни совалка никога после няма да можем да ги намерим!" -- се чу иззад него гласът на Шефа ) - Dfff . . . ( "Правя каквото мога Шефе . . ." -- отчаяно изписка програмиста ) * * * Совата вече се изнервяше, докато Паяка разучаваше системата. - Ако не побързаш те ще го направят! - Бързам, бързам . . . А какво ли е това тука . . . Той кликна и нещо стана. Всъщност един миг нищо не стана, но после ясно се разбра че системите на главните двигатели са активирани. Самите двигатели щяха да се включат по-късно -- в космоса, а сега програмата за насочване на мисловната дейност завладя мозъка на Паяка. * * * Един миг совалката постоя, но в следващия вече я нямаше. Шефа побесня и започна да души с всичките си пипала нещастния програмист, докато той отчаяно пищеше. * * * Някъде дълбоко в дълбините на вселената една малко странна на външен вид совалка спокойно се носеше Наникъде. Паяка разглеждаше новите данни на дисплея в каската. - Мисля че се измъкнахме. Совата изглеждаше успокоена. - И моя вътрешен глас мисли така. - Я! Това съм го виждал и преди в един учебник по астрономия. Май че му викаха Звездна Карта . . . А! . . . Това тук прилича на zoom на Нашата Планета! Ще кликна върху него . . . И совалката се устреми натам . . . * * * Това което Паяка и Совата незнаеха е че програмистите от свръх-секретната база бяха вградили програма за защита във всички свои совалки. Тя се състоеше в това, че ако компютъра в совалката установи наличие единствено на форми на живот различни от тези които са я построили се активираше директива, според която совалката ги откарваше до първата точка която пасажерите посочат, след което да ги телепортира на най-близката там планета приспани, след което да се самоунищожи. Паяка се събуди пръв. Огледа се и с радост установи, че отново е на родната планета и всичко си беше същото, освен че високо в небето изведнъж проблясна някаква ярка звезда, но после утихна. Совата също се събуди. - А тига бе! Кефффффф! Отново сме вкъщи! - Мдааааа . . . Май единственото, което остава е да си ходим. Паяка се беше затъжил за това че всичко беше свършило. Тръгна след Совата към дома . . . * * * Нейде в дълбоките тъмни черни дълбини на вселената в една галактика с формата на червей, в една слънчева система имаше три планети. Върху средната от тях, която беше с формата на кюфте, върху което сякаш бе изпуснато руло тоалетна хартия и се беше размотало изцяло отново се беше спуснала познатата нощ. Тя обаче свършваше и Паяка се канеше да си ляга. Предния ден той не беше спал, защото Совата му беше на гости и бяха прекарали времето в гледане на видео в мрака на мазето в резиденцията. Сега Совата си беше отишла и Паяка разливаше съзнанието си в зоната на сънищата. "Защо трябваше да свърши?" помисли си той и заспа. Навън нямаше звезди, които да бъдат размити от вода в тръба от софийската канализационна мрежа по обясними причини. Вече не само Паяка спеше, а и всички. Най-накрая всичко беше свършило . . . А може би нищо не е свършило . . . {--- Край ---} {=== ФУН КОНКУРС =============================================================} * Трима негри си вървели. Намерили презерватив ( неизползван ). Какво си казали / направили? Забележка: Да не се използва вица с казаците, като източник на идеи. Отговорите изпращайте в нетмейл на 2:350/65.9 Най-оригиналните отговори ще бъдат публикувани и насърчени. Обмислях и раздаване на награди -- байтове за реклама, но се замислих дали някой ще ги поиска, тъй че ще ги раздавам на поискване от печелившите. {=== В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ ========================================================} Е, съжалявам обаче в последния момент реших това да е експериментален брой, тъй че следващ може и да няма -- зависи от интереса. {=== АНКЕТА ФУН ==============================================================} Моля попълнета следната анкета ( ако не ви мързи, де ;-) ) и пратете в нетмейл до Evgueny Antonoff ( 2:350/65.9 ) или в ББСа откъдето сте изтеглили файла: 1. Считате ли че от тия драсканици може да излезе издание което бихте чели? 2. Харесва ли ви този вестник във вида в който е сега? 2.1. Ако НЕ то дайте предложения за оптимизиране ( как да го направя такъв, че да го харесвате ) 2.2. Ако НЕ то какво _точно_ не ви харесва? 2.3. Ако ДА то какво _точно_ ви харесва? р БЛАГОДАРЯ ВИ ЧЕ БЯХТЕ ТАКА ТЪРПЕЛИВИ ДА ПОГЛЕДНЕТЕ ДРАСКАНИЦИТЕ НА ТОЗ НЕЩАСТЕН ( И НЕКАДЪРЕН ) ПРОГРАМИСТ ( АЗ ДЕ ), КОЙТО РЕШИ ДА СЕ РАЗНООБРАЗИ И ГИ НАПИСА ЗА ВАС р /\*/\ Evgo The Blood Spider /\*/\ =============================================================================== РР РР РРРРР РРРРРР РРРРРРР Р РР РР Р Р Ы РР РР РР РР Р РР Р РРРРР РР РР Р Р Ы РРР Р Р РРРРРР Р Р Р Р РРР Р Р Ы РРР РРРРРРР Р РР РРРР Р Р Р РР РРРРРРР Ы РР РР Р Р Р РР Р РРРРР РР Р Р РР РР Р Р РРРРРР РРРРРРР Р РР Р Р Ы "Харе Кришнаааа, харе Кришнаааа . . ." =============================================================================== .--------------------------------. | you have downloaded this file | | from http://www.optics.acad.bg | | please send comments,texts to | | e-mail: cleverman@witty.com | ----------------------------------