Make your own free website on Tripod.com

Първа глава

Трупът в отдела за художествена литература

В утрото на четвъртъка, когато чистачът Джек се препъна в трупа до
рафтовете "Mo-Ne" в отдела за художествена литература и се прости с
овесената си каша и портокаловия сок близо до широкото петно тъмна
кръв, мис Хелма Зукас закъсня за работа - рядка случка, която я спаси
от първоначалната истерия и възбуда, предизвикани от находката.
Мис Зукас тъкмо се наместваше зад волана на своя "Буик", облечена
делово за предстоящия ден в Обществената библиотека, с изключение на
кафявите кожени пантофи, които слагаше по пътя натам и обратно, за да
не хаби обувките с високи токчета. Погледът й се плъзна над залива
Уошингтън и през циментовосивите облаци зърна блещукащата слънчева
светлина. Златистите лъчи плахо пробягваха по далечната горска корона
над Острова на косатките. Но това предупреждение беше достатъчно за
Хелма. Беше сигурна, че не дръпна плътните щори, предпазващи
обзавеждането й от слънцето.
- Знаех си, че това време няма да трае вечно - каза си, докато
изкачваше външната стълба към третия етаж на "Бейсайд Армз" - мис
Зукас винаги избягваше асансьорите.
Щеше да закъснее за работа, но нямаше какво друго да направи.
"Бейсайд Армз" бе построен на брега над залива Уошингтън - на три
етажа и с осемнадесет апартамента. С изключение на разположението си
не се отличаваше с нищо, по него нямаше архитектурни измишльотини,
беше приятно боядисан и спретнато поддържан. Откъм паркинга и улицата
сградата имаше външни стълбища като на мотел. От другата страна малки
балкони стърчаха пред всеки апартамент, с изглед към залива. Жилището
на Хелма беше второто от края на третия етаж.
По навик тя бързо плъзна поглед из апартамента си още от вратата.
Всичко беше подредено и - да, беше оставила щорите вдигнати.
По водата искреше светлина и денят заплашваше да бъде слънчев. Хелма
пусна навитите на рула пластмасови щори на панорамния прозорец и на
плъзгащата се остъклена врата, водеща към малкия балкон. Апартаментът
потъна в здрача на меки сенки.
Хелма Зукас се настани в апартамент 3F преди четиринадесет години,
веднага след построяването на "Бейсайд Армз". По онова време току-що
бе завършила Библиотекарския институт в Мичиган и дойде в щата
Уошингтън, за да започне работа в Обществената библиотека на
Белхавън. За пръв път напускаше Мичиган и 3F бе първото жилище, което
имаше само за себе си.
Апартаментът на мис Зукас разполагаше с две спални. Нейната
собствена, в бежово и розово, също като останалите стаи, и спалня за
гости, която тя наричаше "задната спалня", там оставяше неподхождащи
на вкусовете й подаръци, получени от хора, чиито чувства не би желала
да засегне. Сред другите вещи се мъдреха индианско одеяло върху
леглото за гости (подарък от майка й) и малка, твърде ярка картина,
нарисувана от приятелката й Рут. Когато нямаше гости, Хелма
заключваше задната спалня.
Всички картини по стените в жилището на мис Зукас бяха оригинали от
школата на реализма - приятни бежови пейзажи, пастелни натюрморти,
бляскави бели яхти в кротки морета.
Ако не се брои едва забележимото петно на бежовия килим, където
приятелката й Рут веднъж разля кафето си по време на опитите да
изтрезнее, апартаментът беше в същото девствено чисто състояние
отпреди четиринадесет години, когато Хелма внесе в него първия
надписан кашон с кухненски прибори.
Обърна се, погледна часовника си и установи, че вече е закъсняла с
пет минути. Кракът й се закачи в чинията под китайското брястче,
керамичната саксия се катурна върху килима и пръсна поток черна пръст
по шарките му.
- О, Фокнър! - процеди тя през стиснати устни, наведе се да изправи
растението и да събере пръстта с шепи.




download all file - 144kb .zip