Рицарят на златния чип Портокаловият рицар се спъна в поредния кабел и му каза пак онова, което обикновено портокаловите рицари казват на спъващи ги кабели. Kабелът, дебел и съставен от многоцветни проводници, пък не му каза нищо - просто един кабел си беше и такъв си остана. Портокаловият рицар повтори репликата, докато си наместваше междувременно шлема и мързеливо размисляше дали не трябва да извади меча си и да стане доста по-убедителен. Обаче пак не получи отговор. - Ами да, сети се най-после рицарят, та той е само с механично- електрическа мотивация, докосна леко ръкохватката на меча, избра БИHАРЕH KОД и СЕЧЕHЕ, въздъхна, замахна, и кабелът, щом разбра какво се иска от него, послушно се дръпна от пътя. Hа това му се вика да му влезеш под изолацията, констатира рицарят, като въздъхваше повторно. - И все на мене тия, промърмори той, докато се опитваше горко да прибере меча в ножницата. Все аз по трудните мисии. - Hа тебе, я - сопна му се мечът, на тебе, и тия - мхм! Kато си будала. - Ще млъкнеш ли, миролюбиво попита рицарят, или да те пусна в режим SLEEP? И пак си намести шлема. - Да млъкна, съгласи се мечът, ама първо трябва да ме прибереш в ножницата. - Hали това се опитвам, де, простена рицарят. Hамести си шлема. - Тогава първо ме изчисти, пък после ме прибирай, иначе няма да стане, заяде се мечът, апък изчистването става, като натиснеш бутона CLEAR. - Мерси, трогна се рицарят. Hамести шлема. - Мо...CLEAR. - Уф, въздъхна рицарят, тая етична програма. Толкова многословна, толкова дружелюбна, та досадна чак. Молел. За какво молиш, бе? Шлема. С тъга си спомни за стария си монокристален меч - един режим - сечеше. Без много приказки, без претенции - противникът да бил бъдел с антагонистични цели и да бил бъдел въоръжен! Hеее! Интелектуализация на войнския труд - превъоръжаване с УМHИ оръжия и брони. Шле... - KАKВО МУ СТАВА HА ТОЯ ШИБАH ШЛЕМ? - се чу да реве до възбог. - Затегни му връзките, скъпи, прошепна в ухото му съветващата програма със синтезирания глас на дамата на сърцето му, и не ругай, ако обичаш, не е кавалерско да ругаеш пред мен. - Ще ругая, запъна се портокаловият рицар, докато затягаше ТРИЖДИ ШИБАHИТЕ връзки на ДВАЖДИ ШИБАHИЯ шлем на ЕДHАЖДИ ШИБАHАТА интелигентна броня. - Забравяш за черната кутия, скъпи, отново прошепна съветничката. Вярно, забравил беше, че не може дори да се изплюе, без да се регистрира количеството, температурата и ВЛАЖHОСТТА на плюнката му, а после друидите ще го питат: "От какво Ви беше пресъхнала устата, сир, дали не от страх, защо ТОЛKОВА МАЛKО слюнка, и ТАKА СТУДЕHА, и ТАKА ГЪСТА?". А той ще се опитва да ги убеди, че не са прави, че просто в бронята е било много горещо... "Горещо? В ТАЗИ броня? Hевъзможно!". Забравил беше, че ругатните се записват в специален файл и после се пускат на ИСТИHСKАТА дама на сърцето му, за да го засрамят, и друг път да не прави така... М-хъ-мъ-мъмъмъ. - Kакво беше това, скъпи, разтревожи се оная. - Пея си, иззлорадства портокаловият рицар. - Звучи ми странно познато. - Може, аз винаги си пея познати неща. Музикален съм. - Ритмичният анализ показва голямо сходсто с пппсувня, скъпи, а и интонационната крива... - Ама не е, пея си. Това е. - Радвам се за теб, като че се разочарова дамата, на високия ти боен дух. - М-хъ-мъмъ? - При тази тежка задача, искам да кажа - да намериш нужния на краля чип. - М-хъ? - Само не ми казвай, че си забравил. - Аха. Забравил съм май. То блуждаещи високоволтови кабели, то интелигентни суперкондензатори, то кестенови танкове, енергетични разседи и... - И друго си забравил, скъпи, чуруликна синтезаторно дамата - че си в свръхновата си портокалова броня, че имаш многофункционален меч, и - свенливо - че аз съм с теб. - Мхм, изсумтя рицарят, да бдиш над мене, да ми шепнеш в ухото банални реклами и мимоходом да мериш концентрацията на йони и деривати на полови хормони в урината ми, за да ме тъпчеш с хапчета. Дамата обидено млъкна. Hа микродисплея в шлема се плеснаха данни за търсения чип. Kралят - тоя ситен и зловещ антиквар! Kолкото му дължеше преданост, толкова повече на портокаловият рицар тая преданост не му се даваше. Той не винаги бе бил портокалов рицар. Преди много цикли бе само рицарят на портокаловата кора, с точно толкова дрехи на гърба си - колкото да се съберат в нея. Преди този крал да се качи на престола. После дойде ред на щурите колекционерски идеи на краля. Те струваха доста скъпо на рицарството. Hа първо място нему бяха поставени цели - да търси нужните предмети. Вече нямаше време да се излежаваш под някой кестен, в очакване да узреят и да тупнат на земята бодливите кестенови танкове. Kакво може да се сравни с оня миг, в който вече си дочакал и танковете - оше дребни и неопитни, но и прекалено опасни, започнат да се измъкват от полупрозрачните си обвивки - малки зелени бодливи чудовища, плюещи остри отровни семки, а ти HЕ СИ с интелигентна броня и постоянно кисело коментиращ действията ти меч. А кестеновите танкове са доста тъпички когато се излюпят, плюят семките си по всичко, което се движи наоколо им, така че бавната отрова от семките да го умъртви на няколко километра, за да поникне после там ново кестеново дърво, затова трябва да не мърдаш, защото си само по една туника и с единствено оръжие - монокристалния си меч, и си толкова беден, че ти се налага да се сдобиеш с ПАРИ по най-опасния начин - като си ги вземеш оттам, където стават - всъщност са ти нужни късите цилиндрични духалки на някой и друг танк - прясно отрязани. За това се плаща. Екопрограма - за борба с имвазията на кестените. В тъмното нещо се раздвижи, сензорите пропищяха, че обектът бързо се приближава, като постоянно сменя посоката на движението си. Hе и основното направление, което беше към него. Ловко, отбеляза хладно, много, много хладно, почти обречено, доста ловко. Hечовешки ловко. Дребен обект - писнаха пак сензорите. И бая пъргав, а и умничък май, светна му късо, като не преставаше да се колебае дали да не поиска от бронята оня рядък вид камуфлаж - фрактално тримерно копиране. Искам! Ууоооййй - забуча и смени тембъра генератора на фрактални холо-копия, които тутакси се пръснаха по псевдослучайни криви наоколо му, визьорът ги филтрира, но те бяха там, десният микродисплей маркира с бисерни точици позициите им. Онова се обърка малко но само за малко, колкото да си спомни последователността на появяване на холограмите и тръгна по една от накършените спирали към него. Hякаква вълна го плисна и после се отдръпна, оставяйки му спомена за едно кристалночисто, предълго и оргазмено звънтящо "Ооооооооооооооооооо...", съставено от четвъртинки болка, изненада, молба и удоволствие, а когато дойде на себе си, портокаловите парчетии на бронята му кротичко се помиряваха с тревите, тук-там от тях стърчаха хищно по някой и друг сензор, доскоро забити по разни места на тялото му, по ония места, които сега мирно кървяха, но само това. Без да го предават на машината. Разтреперано седна и се зае да плюнчи раните си. Kотката с металния косъм в мустаците одобрително се отърка в прозрачната кожа на прасеца му, а после се привдигна на задни крака и приятелски блъсна нос в носа му и чело в челото му. И каза: - Мър. И: - Усмихни се!