Шиму Не е на добро, утешаваше се, докато се опитваше да разбере може ли да си спомни на колко джин свършиха. Погледът му се оказа забит в някаква пукнатинка или драскотина на тавана. Когато се умори да я изучава ИЛИ ТЯ НЕГО, взаимното проучване свърши с болезнен опит да погледне някъде встрани. ПАК СЪМ С ОЧИ НА ЯЙЦА, отбеляза мимоходом, докато сълзните му жлези се силеха да навлажнят ръждиво скърцащата лигавица, а всъщност правеха вадички през лицето му на път за подгизналата възглавница. Пиянството беше посегнало вече на нервите му, защото от година след всеки запой се събуждаше с отдавна отворени клепачи и с по две редици свежи гурли на всяко око. "Басет" - обади се нещо в главата му. Кой? "Басет. Котето." Кое... Мр - малката топка от козина ОТ СНОЩИ се изкатери с труд и мъркане по провисналия чаршаф, търкна дружелюбно един влажен нос в неговия и усърдно затърси откъде да се мушне под завивките. Почти несъзнателно размърда ръка, за да повдигне одеалата и зверчето, на път за топлината, докосна с козинката си дланта му. Това, което добрият Господ беше посадил всъде по тялото му, и се наричаше косъм, застана перпендикулярно на кожата му. "Шиму" - мръсно се обади пак онова в главата му. Този път вече не се запита "Кой?". Запита се друго - дали има ново ножче за бръснене в банята. Защото си спомни. СНОЩИ. Бяха пили много. Грозният май вече не можеше никак да пие вода, но и още не можеше да пие сам. Или така се величаеше. Или пък му доставяше удоволствие да завлича и други със себе си. Грозен, ама готин, като се напие. Като. И се напиха. Гроз беше добър китарист. НЯКОГА, но все нещо беше останало - ровиха се из затъпелите си мозъци за нежни текстове и омачкани мелодии, докато взеха да реват маршове в джазов аранжимент, и трижди тъпите съседи не заблъскаха по безполезното парно. Тогава продължиха да пият, докато той не усети, че вече започва да мига рядко, а лицето му придобива гадната анестезия на прясно рендосана талпа. Гроз усърдно пълнеше олигавените чаши, шибания алкохол в които биваше често разреждан я от сълзи, я от слюнки, я от носни секрети. Дегенерат. - се сети по едно време за магическото кранче, Грозният беше вече прилегнал на полуклекналия диван и мърсеше въздуха с гнусно хъркане и пръски от гърлото си. Да, това си, се насъскваше той, точно това и не друго, като в същото време се опитваше да се хване на бас с коментатора в главата си, че ще ПРЕКРАЧИ изподраната китара, захвърлена точно там, ама точно, откъдето трябваше да мине към вратата. Спечели си баса, не Я настъпи, но пък си спечели и залитване (добре, че не паднах, защото не бих могъл после да стана) а от това главата му дрънна в някакъв ръб ли, ъгъл ли, много СОЧНО дрънна, но болката - утре, сега само дрънчим. Д'-да. Мръсни, мръсни улици. Мръсен квартал, в мръсен град, в мръсен свят. И един стар, пиян мръсник по мръсните улици. Това си ти - хилеше се онова в главата му. Мр? - малката муцунка беше самото любопитство. Сякаш пита "Харесвам ли ти?". Сякаш ли? Ами че тя направо си ПИТА. Но защо точно мен? Нима аз ти харесвам? Ррррь. - утвърдително. Доста смело, мила моя, най-вероятно скоро ще те разочаровам. Съм аутсайдер, да назнайваш, съм пиян, и у дома ми няма ни капка мляко. Ррррь. Ти си знаеш. Наведе се и го взе. Женско. Мъничко котешко момиче. След някой и друг месец ще те загубя, защото ще порастнеш, ще се разгониш и... Но дотогава те кръщавам Басет, богиньо моя малка. Разтвори нежно якето и я прибра на топло. Някъде Елвис увещаваше една жена да го обича нежно, истински. Нещо, много неща, МНОГО, МНОГО НЕЩА опитаха да минат през пространството близо до него. Невидими, те го облъхваха с тежкия тътен на напускащо свръхзвуковата скорост тяло. Един ъгъл се пръсна на късове тухла с тъпо "Дум!", защото едно от нещата премина за по- кратко през него. Някакво облъскано купе бе подхвърлено нагоре и встрани и ужасено се опита да се закачи по приютилата го за миг фасада, но после, многократно подмятано все тъй тук и там, облекчено се разплеска в милостива пресечка. Разхвърчаха се контейнери, подпалени кофи с боклук, през искрите на които за миг стробоскопно се отгатваха разпиляващите ги безплътни фигури на нови и нови НЕЩА, които прииждаха тътнещи и неми, но целеустремени - НЕГОУСТРЕМЕНИ. ТЯХустремени. Към тях с Басет. То се изтръгна от нищото в мрака пред него. Господи, Боже мой, Йисусе Христе, закрилниче наш и защитниче - се опита да сглоби трезвата му четвъртина нещо като молитва - помилуй ме и спаси от бесовете - засечка - от врага Си, който се храни с душите ни! Засечка. Окончателна. Мина само на приемане. Никакви обяснения, никакви въпроси. Просто: "Дойдохме. Ще си идете. Ето така:" Ууа-яяйЙ! - врясна Басет под тънкото яке, и издра корема му, додето търсеше откъде да подаде нос, нокът или зъб навън. Йиййья! - подаде каквото можа, доста можа, "главичка като репичка" - отбеляза педантично присмехулникът в него, след като откри, че ушите на котето са притиснали козинката на главата и са като ОТПЕЧАТАНИ върху нея. Наоколо се чу нещо като въздишка. ЬяййЙ! - опъна се Басет, размаха навън кукичките на предните си лапички и трескаво затърси опора отвътре по якето, корема и гърдите му със задните. Той почти физически усети нещо като въпрос в неясното "Мррммь?", което последва. Басет стъпи по-здраво, повтори последната си реплика и като че кихна няколко пъти. "Плюе" - услужливо се обади коментаторът от кратуната му. "Плюе ги и ги заплашва. Заради теб." ь - каза някой много високо, но с неговия тембър. ьЬъЪ. ьЪ. Ъ - май ставаше дума за него. "Аха" - изкикоти се сеирджията - "Ха, де! Ха още малко!". Ъ-ь. "А тъъй. 'Ми ти си можел. 'Ми ти проговаряш, бе!". ъЪъ. Хъррррр-архххх - се чу от нищото пред тях. Мььяььй? - опита се да разбере котето. Ъх. "Голям смях. Ама трио, а?" Арххх. Гоооспода - послуша го гърлото и дори устните. Ей, новодошлите! Нищо. Басет се прибра на топло и се зае да си отъпква местенце в якето. Тилът му си стоеше настръхнал и по гърба му маршируваха мравки колкото плъхове. И нищо. Перспективата се размърда и слезе по-ниско. Като седнеш внезапно, така става. Безуспешно се опитваше чрез разтриване да вдъхне мъничко послушание на безчувствените наденици, които би трябвало да са негови крака. "Шиму" - обади се с благоговение същия оня безплътен глас. "Заради Шиму си жив." Какъв? Кой? "Шиму." Изгуби съзнание. Вижте, мога да си отида, Отсреща му кимнаха с остатък от търпение. но за да ме намерите, защото ще ви потрябвам, ето тук ви записвам адреса си. Досадата зад бюрото можеше да се пипне - като отровна медуза. Бутна листчето в пихтията и се ОТТЕГЛИ, притиснал Басет като баща, скачащ от покрива на горящ дом, с детето си в ръце. "Прости ми!" - тихо пошушна на котето. Не знаеше за какво. Просто трябваше да го помоли за прошка. Рррррь? - почти попита то. "Не знам. Не зная, мила, но ми прости." Мр. - успокои го тя.