---------------------------------------------------- Ще ти шепна в мрака това, от което се нуждаеш. Загаси лампата - То не понася светлината. Нито пък теб или мен. То не понася дори себе си. И ако нещо те докосне, знай, че не съм аз. Просто ти е дошъл редът. Това е. ---------------------------------------------------- - Какво мога да направя за теб? - Да ми прегризеш гърлото. - О'кеийй... Готово! А после? - Да не го прегризваш. - Ама... - Е, тогава да не си го прегризвал. ---------------------------------------------------- - Merd! - изрева извън себе си от яд, а и то не би могло да изреве вътре в себе си, защото там имаше пак и само от тоя артикул, и тъй повтори: - Merd! Неясно как се породи микрофония и "erd!" се превърна в блеене, рокот и тътен, а някаква превеждаща платка се самовъзбуди и това, което прави през последвалите 88 секунди бе да почне методично човъркане на всякакви ключета и копчета, поради което вдъхна и синтетичен аромат на бор (много освежаващ), простуди си краката, някакъв катетър се заизмъква лениво от пикочния му мехур, после се сети, че прави грешка и се занамъква обратно, а също така нещо го обръсна (брадата), друго го избърса (отзад - незнайно защо); а външният скелет апоплектично нагърчи дясната му ръка надолу от китката. Продължи да дръгне ключенца и копченца с лявата, обаче. Платчицата така и не млъкна и малко преди да изтекат 88-те секунди тя пак си повтаряше: ...Черт! Teufel! Diabolo!... та и дори и източноевропейско-цииганското ...ДОДО!... Завидни познания. Лингвистични. Бая ненавременни, обаче, злъчно отбеляза. Заради тоя тормоз сега, като (ако) се върна, ще ви го втикнат... И му мина. Колко му трябва на човек? Да си изругае на воля и да си представи, че за това ще накажат някой (и) друг (програмист - с втикване...) След като спря да дърпа дръпките и тихичко се примири, че докато (ако) се върне, ще си ходи като говореща диаболична реклама, тормозът внезапно спря. ---------------------------------------------------- Усмивка! Ще се усмихна, повярвай ми, устните ми са меки и тънки - зверски устни, и кучешките ми зъби са дълги-дълги - почти колкото ноктите, даже и малко по-, днес май са порастнали, защото нищо не съм хапал, но така е, вече съм обзет от тая дива идея - да се усмихна. Може и да знаеш какво е това, но сега си уплашен и изцъклен, и аз с точност не знам, но чувствам, че е нещо много силно и изпълнено с ухание и страст - нещо като това да схрускаш сочните кости на малко, пухкаво дългоухо, или нещо като това да пропъдиш нахалник от територията си, или нещо като приласкаване на самка, но не, не само това, чувствам го, с върховете на зъбите си го чувствам - едно такова топло и силно и сладникаво бръждене, сърбеж някакъв и мек съсък - нещо такова. Ще се усмихна, нищо, че си облечен в кожите на децата ми, и не знаеш какво да направиш сега, а аз не знам как да го направя - това, което е в мен и ми се ще да пусна навън, но е добре, че си толкова оцъклено-тих - може и да видиш, когато успея. Какво ли изпитваш сега, когато сме един на един, а аз не се и опитвам да направя това, което си свикнал да очакваш - да те убия? Дали не се плашиш от мълчаливото ми старание да направя тази гримаса, от която ще ми олекне? А? Оо-оаААарр-р-р-р! - И ви казвам, че не беше обикновен саблезъб, тоя дори и не изръмжа, а само си мърдаше странно мустаците и мръщеше вежди... - Хе! - ...а вие го убихте! - Хи-и хе-хее! - Дух беше, ви казвам, някой от предците се беше вселил в него и се опитваше да каже нещо. - Ей, Ъ, ако е бил дух, защо ще се явява точно на теб, а? Я се размърдай и иди при Шам-а-на да те хлопне по главата със Свещената си Бух-ал-ка. И да спреш с тия глупости! Саблезъбият се бил усмихвал! Как не!