Make your own free website on Tripod.com

ПОЛ АНДЕРСЪН

ГОСПОДАРЯТ НА ХИЛЯДИТЕ СЛЪНЦА

--- Всичко, което си представи човек, непременно съществува
някъде във Вселената -- разсъждавах аз. -- Планетите са такова
огромно количество, с такива разнообразни условия на тях, че
съществуват най-различни форми на живот, разум и култури. Често ми
се е налагало да посещавам светове, където се подвизаваха
огнедишащи дракони или потайни гномове бяха създали такива чудеса,
че биха омагьосали и привиденията от бабешките приказки. Попадал
съм и на места, където обитаваха магьосници и използуваха
телепатична псевдохипноза. Знаете ли, няма такава, дори
най-невероятна приказка, която да няма някакъв шанс да се окаже
действителност някъде на другия край на Галактиката или дори
по-далеч.

Леърд се съгласи с кратко кимване.

--- Да, така е -- отговорът му бе странно мек и мъчителен. --
Ето как аз веднъж пуснах джина от бутилката.

--- Гледай ти, колко интересно! И как се държа той?

--- Той ме уби!

Тъкмо бях решил да се разсмея весело на шегата и устата ми се
отвори, когато погледнах Лейърд и веднага побързах да я затворя.
Той бе абсолютно сериозен. При това не изкуствено, като артист,
който се опитва да изиграе комична роля. През погледа му мина нещо
жалко, мрачно и по странен начин се обърка с ужасяващо студен
сарказъм.

За съжаление, познавах го зле. . И никой друг не можеше да се
похвали с нещо повече. Времето предпочиташе да си прекарва в
Галактическото Търсене, да блуждае сред хиляди страшни планети, на
които човек дори не искаше око да хвърли. Рядко се връщаше в
Слънчевата система и оставаше по-кратко от който и да било негов
колега. Какво всъщност е намерил, предпочиташе обикновено да не
приказва.

Иначе бе здрав и як, висок над шест и половина фута, с
мургаво лице и орлов поглед с удивително ярки зеленикаво-сиви очи.
Това, че вече не бе млад, можеше да се види само по малкото
сребърни нишки в косите. Не обичаше да говори и почти не се
смееше, но бе с всички вежлив. Тези които го познаваха от преди
тридесет години и знаеха, че бе един от най-смелите и весели
офицери на Слънчиевия флот, смятаха, че по време на Метежа нещо бе
ударило силно психиката му и никакъв лекар не можеше да открие
причината за промените. А самият той не разказваше нищо. След
войната потърси назначение в Космическото Търсене и заседна в
него.

Тази вечер ние се оказахме сами в хола на Лунното отделение
на Изследователския Клуб, който се намираше в едо здание извън
главния купол на Селена-Център. Настанихме се в ъгъла до
грамадното стъкло и си поръчахме центавриански коктейл и водихме
доста принуден разговор. Събеседника ми почти не се намесваше и аз
не успявах да разбера, има ли нужда от водения разговор и въобще
от някакво общество.

Просторната зала бе почти празна. Прозорците ни показваха
величествения и същевременно див лунен пейзаж. Натрупаните канари
по края на близкия кратер, зад който се простираше черна пустиня,
бяха заляти от синята земна светлина и изглеждаха фантастично.
Отгоре ни покриваше мракът на Космоса, опръскан с безброй искри на
застиващите пламъци.

--- И защо тогава сте все още жив -- поинтересувах се аз.


download all file - 30kb .zip