Удвоителят Може би нямаше да усети че нещото се случва, ако не беше отчайващата бедност, която опъваше яко юздите му и го заставяше да се простира според късата черга на двадесет лева дневно, кой знае, а и кого ли го интересува дори и някой да знаеше, след като се случи. След като изпи двете си следобедни кафета, от двадесетте му лева бяха останали дванадесет - достатъчно за кутия сносни цигари, но нали вече от два дни не пушим, чувството за изневяра го стисна гнусливо за гърлото - не са минали и два дни, и вече - а? - така ли? Едва ли не си спомни, как втората му съпруга, дни след сватбата тресна стандартната за съпруга тип "американска кучка", но съвсем необичайната и непасваща й реплика, че след като вече се била омъжила, й било времето да си намери любовник - рус, висок и синеок. Само дето не каза, че трябва да й отива на еди-кой си чифт обувки. Той дълго се бори с пристъпите на гадене, прииждащи на вълни, премесени с металния вкус на пошлост и неверие, че ТЯ - ТОВА. И се пребори. А сега едва не си спомни това - планираната изневяра, погнусата и хладнокръвното мърсене на неща, които не можеш просто да пуснеш в пералнята. Та затова - няма - полуизвини се някому, комуто страшно му трябваха неговите мизерни дванадесет лева, няма. И бръкна в просторния джоб на някога тесните си дънки - да провери дали наистина левовете са там, или не си заслужава да се фука пред себе си с фалшива добродетелност. Там бяха. Две банкноти по пет и две по един. Защипани с метален фотографски клипс за ленти. Kойто М-хм! който беше се малко поотворил - чувствителните му пръсти доловиха малката разлика между очакваното и действителното разстояние между устните на шибания клипс - и тоя - същия, нещо като ругатня се завъртя по границата на съзнанието му, получи си дежурния плесник и се върна оттатък, и тоя - японски уж, пък като турския - хлабав. Да, ама не е хлабав, направо си е изпълнен, самоопроверга се, защото още не му бе дошло времето да се учуди, защото не беше му дошло наум да изкара клипса със смешните дванадесет лева в него - за инвентаризация. Или пък нещо го спираше, та започна все пак инвентаризацията - нали си знаеше, че някой умник беше казал, че ако искаш да погледнеш в душата на един мъж, обърни джобовете му, и той май точно това беше почнал да прави - строеви преглед на душата си - един от ония строеви прегледи, по време на които най-калпавите войници ги забучват на най-отдалечените постове, та да го домързи началството да се разтакава дотам, затова навярно първо извади всичко друго - като омачкани билети от самотни посещения на кино, при които филмите му бяха харесали, може би защото не се бе занимавал с нищо и с никого другиго, а бе съзерцавал - това, заради което всъщност бе отишъл; паспорт, отдавна неотварян, с плавна параболоидно-неприлична форма от прилежно носене с години в задния джоб - можеше да се наложи да доказва някому KОЙ е, с подпъхнати в обвивката вече странно-ужасни снимки на отминало щастие - почти плашила, но тогава - във времето пред обектива - истински и нежни;