Make your own free website on Tripod.com
                          ВИЗАНТИЙСКИ ПОБЕДИ

     Ако читателят все още си спомня, преди няколко години в нашия  зоопарк
имаше  една великолепна двойка бенгалски тигри на име Мишо и Цеца. Миналата
година по това време на тях  им  се  намери и едно мъжко отроче, което беше
наречено Густав, а тази година от великолепната тройка остана само поуката,
която можем да си извадим. Какво се случи?
     Пазачът на тази великолепна  тройка  другарят  Византийски  си  извади
медицинско  свидетелство  за  невроза, тик и алергия, появили се вследствие
близостта с тези опасни животни. Невроза,  тик  и алергия може да има всеки
пълноправен гражданин на републиката и  никой  не  може  да  оспори  никому
правото  да  извади такъв документ.  Тук може би е мястото да отбележим, че
храната на бенгалските тигри се състои  главно от флейки, шишчета и говежди
шкембета, а за Густав имаше предвидено и агнешки ребърца, дотук добре.  Ако
се  съди  по  това,  че другарят Византийски си построи вила в Драгалевци и
прикупи още един апартамент към оня, който обитаваше, може да се заключи не
без основание, че той е пестял и  също така е приучавал към тази добродетел
и своите подчинени животни - но това са презумпции.   Точно  в  разгара  на
дебатите  по тия въпроси другарят Византийски получи невроза, тик и алергии
и отиде да се лекува.  Животните  понесоха разлъката много тежко, започнаха
да слабеят и останаха на грижите на малчуганите, които  им  даваха  солети,
бонбони  и понякога дъвка. Да се гледат бенгалски тигри, които дъвчат дъвка
и правят балончета, бе и  забавно,  и  поучително, и децата се забавляваха,
което не може да се каже за гражданите, обитаващи околните жилищни блокове.
На тях не им беше забавно да слушат как реват гладните тигри  и  те  не  се
забавляваха,  а  се  оплакваха.   Това може да се разбере още по-добре, ако
прибавим към воя на тигрите още  рева  на слона Жакард, едно мъдро и древно
животно, то пък ревеше от солидарност с тигрите, просто да се  чудиш  защо.
Месец  и  нещо по-късно дойде телевизия, дойде комисия, дойде и уволнението
на гражданина Византийски от заеманата длъжност - пазач на бенгалски тигри,
- след което  дойдоха  други  комисии  за  обследване  условията, при които
работи пазачът, и  на  ръководството  на  зоопарка  бе  препоръчано  да  се
отстрани миризмата на тигри от клетката, а надзорът, контролът и грижите за
тях   да  се  извършват  чрез  видеотерминал  и  посредством  пакетиране  и
обезмирисяване на продуктите.  Птиците,  животните, влечугите и екзотичните
зверове  реваха  цяла  нощ  ненахранени  след  оповестяване  решението   на
комисията,  а  хората, тия царе на природата, се разделиха помежду си и ако
едни от тях взеха да  мерят  децибелите  шум  при лъвовете или миризмата на
дивите свине, други тръгнаха по двама да си шушнат,  поклащайки  глави  или
повдигайки  непроизволно  рамене  -  появили се бяха нови тикове и алергии.
Нещо студено, лепкаво и зло се  настани между клетките, хората започнаха да
пият насаме и да говорят  само  пред  жените  си  и  зверовете  все  повече
измършавяваха.   А  като прибавим, че жалбите на Византийски представляваха
от само себе си сноп  копия,  захвърлени срещу джунглата, можем спокойно да
кажем, че хората започнаха да се мушкат с тях помежду си и да ги използуват
по своему. Читателят е в правото си да не вярва, че конската муха  може  да
събори  два  гюма  мляко,  но ако се замисли и приеме, че гюмовете са върху
самара на магаре, а някой пусне под  опашката му конска муха, ще се съгласи
с литературата, че всъщност малък човек няма,  всеки  човек  може  да  бъде
голям мискинин, стига да си постави такава задача!
     В  тази нехубава, трескава атмосфера на преоценка на стойностите стана
политически саботаж, в смисъл че  изчезна слонът Жакард поради незаключване
на клетката му, подозренията за което паднаха  върху  гледача  на  двойката
бели  вълци,  загинали няколко дни преди саботажа с пяна на уста вследствие
поглъщане на препарата Веро, смесен  с  кървавица  и син камък.  Пазачът на
лъвовете се изтърва да обобщи, че когато идва на работа, не може да разбере
дали животното е в клетка и той се грижи за него, или  обратното  -  той  е
вътре  в  някаква  невидима  клетка,  а  животните го гледат и му се смеят.
Докато се водеше следствие за  тия крайни обобщения, лъвицата Марийка изяде
камилите Гертруда и Влъчко и се появиха вежливи следователи  от  милицията,
за да установят при какви условия са изчезнали всичките змии от терариума и
са се появили посред зимата в Елховския край, откъдето бяха пристигнали три
съдебни  заключения  за  аутопсии  и един заключителен протокол. Сме вече в
правото  си  да  кажем,  че  Зоологическата  градина  се  бе  превърнала  в
антропологическа, защото нашето време е хуманно, сиреч антропологично, само
че от неопитност или,  кой  знае  защо,  все  не  попада на подходящ човек,
заради когото да прави всичко. И току-виж - може да загине в  суматохата  и
да  бъде  реабилитиран  някой  голям  и  хубав човек, а после от това да се
възползува някоя конска муха.
     Нека обаче не сгъстяваме боите,  те  са  достатъчно гъсти от само себе
си.
     Лицето Византийски се съвзе, вече  няма  тикове  и  петна  по  корема,
ползва  своята  продължителна отпуска по болест, а напоследък се говори, че
вече не е равнодушен към жена  си. Сега той предприема всекидневни разходки
из опустялата градина, храни маймуните със солети и където трябва - покланя
се, където трябва - шушука, а през останалото време поставя  на  лицето  си
една малко уморена, малко тъжна и полудоволна усмивка на борец за правдини,
който  е  успял  с  прилежание, честен труд, въздържание и виртуозен слалом
между тапицирани врати и кабинети  да реабилитира правдата.  От своя страна
и правдата се чувствува реабилитирана.
     Тричленна комисия на лигата за защита на животните заедно с комисия за
защита правата на човека и  Международният  съд  в  Хага  наскоро  огледаха
обстановката  и  установиха,  че  Зоологическа  градина вече няма, на нейно
място се намира тенискорт или кортове с олимпийски параметри.
     Което говори недвусмислено, че Човек побеждава всичко.


1988