ГЛАВА I


В едно обикновено утро вик на ужас беше звука, с който
Артър Дент се събуди и внезапно си спомни къде всъщност беше.
Не беше само от това, че пещерата беше студена, не бе-
ше само от това, че беше влажна и смърдяща. Беше от това, че пе-
щерата се намираше по средата на Излингтън и нямаше да има авто-
бус през следващите два милиона години.
Времето е най-лошото място, да кажем, в което можеш да
се изгубиш, и Артър Дент можеше да го удостовери, доста поизгубен
и в пространството, и във времето. Загубването в пространството
наи-малкото те кара да се чувствуваш зает.
Той беше загазил, намирайки се на предисторическата Зе-
мя, вследствие на сложна последователност от събития, които го
свариха напълно неподготвен и го захвърлиха в особени райони на
Галактиката, за чието съществуване не беше и подозирал, и макар
че животът му сега беше много много много спокоен, той все още се
чувствуваше изнервен.
Той не се беше радвал от пет години.
Тъй като не беше виждал никого отпреди четири години,
когато си правеха компания с Форд Префект, не се беше чувствувал
обиждан през цялото това време.
Освен веднъж.
Това се случи през една пролетна вечер преди две годи-
ни.
Той се връщаше в пещерата си малко преди здрачаване, ко-
гато усети някакви светлини, които мигаха тайнствено през обла-
ците. Той се обърна и се взря в тях с внезапно появила се в сър-
цето му надежда. Бягство. Изход. Освобождение. Несбъдваемата меч-
та на корабокрушенеца - кораб.
Докато гледаше и се взираше с вълнение и учудване, дъ-
лъг сребрист кораб се спусна през топлия вечерен въздух, тихо,
безшумно, дългите му опори се разгънаха с леки технологично ба-
летни движения.
Той леко допря земята, и малкото шум, породил се от то-
ва действие, замря веднага, като че ли беше приспан от вечерното
спокойствие.
Една рампа се разгъна отвътре.
Навън бликна светлина.
Един висок силует се появи от люка. Той слезе по рампа-
та и застана пред Артър.
- Ти си глупак, Дент - каза той простичко.
Беше извънземен, много извънземен. Имаше особен извън-
земен ръст, особена извънземна сплескана глава, особено присвити
малки извънземни очи, беше екстравагантно обвит със златни въжета
с особен извънземен дизайн, и имаше бледа сивозелена извънземна
кожа, която повечето сивозелени лица могат да придобият само с
помощта на много упражнение и много скъп сапун.
Артър се извърна към него.
Той се втренчи право в него.
Първоначалното Артърово чувство на надежда и трепет
мигновено беше заменено от учудване, и всичките му мисли поведоха
битка за спечелване на гласните му струни, които да използуват в
този момент.
- Хммм? - каза той.
- Б...б...б...ъх - прибави той.
- Р...ра...ох...кой? - смогна да каже накрая и изпадна
в откровена тишина. Той чувствуваше ефекта от това да не говориш
нищо с никого, откакто се помниш.
Извънземното създание се намръщи за момент и погледна в
нещо, което би трябвало да бъде някакъв вид папка, което държеше
в своята тънка вретеновидна извънземна ръка.
- Артър Дент? - запита то.


download all file - 125kb .zip