Make your own free website on Tripod.com

СБОГОМ, И БЛАГОДАРИМ

ЗА РИБКИТЕ


на Джейн
с благодарности,
на Рик и Хайди за това, че ми заеха няколко
стабилни случки,
на Могънс и Анди и всички от Хънтшам Корт за
многото нестабилни случки,
и специално на Сони Мета за това, че беше
стабилен през всичките тези събития.


193

194

Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и ряд-
ко посещаван западен клон на Галактиката се намира едно дребно, с
нищо незабележимо слънце.
Около това слънце на разстояние приблизително около де-
ветдесет и два милиона мили обикаля една съвсем незначителна мал-
ка синьозелена планета, чиито обитатели - произлезли от маймуната
форми на живот - са така изумително изостанали, че все още смятат
електронните часовници за доста хитроумно изобретение.
Тази планета има - или по-точно имаше - един проблем :
почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живо-
та си се чувствуваха нещастни.Много бяха предложенията за решава-
нето на този проблем,но повечето се отнасяха за движението на ед-
ни малки зелени късчета хартия. И това е много странно,защото об-
що взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.
И така, проблемът си оставаше нерешен - много хора се
чувсвтуваха зле, а повечето от тях - отвратително, включително и
онези с електронните часовници.
Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е
допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата.А някои твър-
дяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изоб-
що не е трябвало да напускат океаните.
Но ето че един ден - беше четвъртък - близо две хиляди
години след като един човек бил прикован към някакво дърво заради
това, че разправял колко хубаво би било, ако започнем ей тъй, за
разнообразие, да бъдем добри един към друг - едно момиче, седящо
само в адин малък ресторант в Рикмънзаурт, се сети каква е причи-
ната за всички досегашни нещастия на човечеството и прозря как
светът може да стане по-добър и по-щастлив. Този път не можеше да
има грешка, нещата непременно щяха да се оправят и повече никой
за нищо нямаше да бъде приковаван.
За жалост обаче, преди момичето да успее да се добере
до телефон, за да сподели с някого идеята си, се случи едно ужас-


195


но и глупаво нещастие и тя безвъзвратно пропадна.
Това тук е разказ за нея.


ГЛАВА I


Тази вечер се мръкна рано, което беше нормално за това
годишно време. Беше студено и ветровито,което също беше нормално.

download all file - 106kb .zip