Make your own free website on Tripod.com

Gianni Rodari
Приказки по телефона
ИГ АГАТА-А, С.1995


Човечето от нищо
Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срешнало една мишка от нищо и я попитало:
- Не се ли страхуваш от котката?
- Не, разбира се - отговорила мишката от нищо - в тази страна от нищо ям само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това aз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.
- Главата ме заболя - казало човечето от нищо.
- Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.
Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило - паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.



Страната без остриета
Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били засадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата внимавал да не се убоде, но забелязал че бодлите били сякаш от гума: само гаделичкали по раката.
- Я гледай! - възкликнал Джованино.
Иззад храста е показал един общински пазач и му се усмихнал.
- Не знаете ли че е забранено да се берат рози?
- Много съжалявам, но и не помислих за това.
- Добре, тогава ще платите само половин глоба - казал пазачът така вежливо, сякаш бил асленото човече, което завело Пинокио в страната на игрите. Джованино забелязал, че пазачът пише разписка за глоба с молив без връх и не се сдържал:
- Извинете може ли да погледна сабята Ви?
- С удоволствие ще Ви я покажа - отговорил пазачът.
Разбира се, и сабята била без острие.
- Страната без остриета - отвърнал пазачът толкова учтиво, сякаш думита, които изговарял, били написани с главни букви.
- Апирони употребявате ли?
- Отдавна сме ги забранили, всичко лепим с лепило. А сега моля, ударете ми два плесника.
Джованино зяпнал, сякаш се готел да глътне цяла торта наведнъж.
- Моля Ви се! Не искат да ме бутнат в дрънголника за посегателство на служебно лице. По-скоро на мен би трябвало да ми ударят два плесника, а не аз да ги удрям.
- Но тук е прието така - обяснил вежливо пазачът - Цяла глоба - четири плесника, половин глоба - два плесника.
- Ама на пазача!
- На пазача.
- Но това е несправедливо, това е ужасно!
- Разбира се, че е несправедливо, разбира се че е ужасно - отговорил пазачът - Това е толкова противно, че хората за да не бъдат принудени да удрят плесници на невинните, внимават и невършат нищо противозаконно. Хайде, ударете ми два плесника и друг път внимавайте.
- Но аз не бих желал и да Ви потупам по бузата, най-много да Ви погаля.
- Щом е така - репил пазачът - трябва да Ви придружа да границата.
И Джованино, засрамен, бил принуден да напусне Страната без остриета. И днес той още мечтае да се върне в страната с най-вежливи обноски и да поживее в някоя къщичка с покрив без връх.



Бърканица в приказките
- Имало едно време едно момиченце, кото се наричало Жълтата Шапчица.
- Не, Червената!
- А, да, Червената. Майка й я извикала и й казала: Слушай Зелена шапчице:
- Ама не, Червена!
- А, да, Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф.
- Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка.
- Добре: момиченцето отишло в гората и срешнало един жираф.
- Каква бъркотия! Срешнала вълк, не жираф.
- И вълкът я попитал: Колко прави шест по осем?
- Нищо подобно. Вълкът я попитал: Къде отиваш?
- Имаш право. И Черната шапцица отговорила:
- Червената шапцица, Червената, Червената!
- Да, и отговорила: Отивам на пазар да купя доматено пюре.
- И на сън не й минало това през ума: отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя.
- Точно така и конят казал:
- Какъв кон? Това бил вълкът.
- Да. И казал така: вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка.
- Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
- Добре, ето ти паричка.
И дядо отново зачел вестника си.