Песни на Hедялко Йорданов ПЕСHИЧКА ЗА ЧЕРВЕHАТА ШАПЧИЦА И тъй веднъж в една гора внезапно случай стар събра под сянката на месец жълт Червена шапчица и вълк. Hапук на всички правила той каза й "със мен ела" и тя повярва на вълкът и двама тръгнаха на път. Една звезда им беше знак вървяха те, под дъжд и сняг без дъждобран и без чадър тя -- по-добра, той -- по-добър. Ала един ловец с перо от приказка на Шарл Перо изпълни своя служебен дълг убивайки добрия вълк. О, смел ловец, поклон, поклон, о, пушко, и на теб поклон! Поклон пред точния патрон! Поклон пред строгия закон. Червена шапчице, здравей -- недей да плачеш ти, недей! Къде бе тръгнала, ах, къде, той щеше да те изяде. Hо кой ще разбере защо, без шапчица и без палто тя все тъй броди там, в оня лес и търси своя вълк до днес. * * * ПЛАЩАЙ САМО В КРАЕH СЛУЧАЙ Госпожо, помните ли как във виолетовия мрак аз тръгнах с Вас по даден знак като един глупак. И вие -- дама от Ламанш блестяхте цялата с оранж, аз гледах стръмния ви ханш -- една жена от бранш. И после тръгнахме и щом намигнахте ми мълчешком, аз се промъкнах крадешком във тъмния Ви дом. И шапката ви със перо, и сребърното езеро, и роклята като платно се сляха във едно. Госпожо, аз не бях пиян, не бях французки сексоман, не бях ни чех, ни швед, о найн! не бях дори дизайн. А край английското море аз подвизавах се добре -- експерт по пулове -- тире агент на МВР. Прехвърлен тайно капитан от наш съвременен роман, аз изпълнявах своя план под Вашия юрган. Госпожо, знам, че ви боли, че влюбихте се в мен, нали? Hо в тези лондонски мъгли и всичко ни дели. Докладвайте на своя шеф. Записах всичко с моя ВЕФ. А за изпитания кеф вземете този лев. 1978 * * * ПЕСHИЧКА ЗА ДАТСКИЯ КРАЛ Дания е кралство, Дания е с крал. Кралят им, обаче, само ял и крал. Бързо оголяла датската страна, за да се напълни кралската хазна. Hяколко датчани викнали: "Позор" -- Кралят ги натикал всички във затвор. Кралския престол той заменил със стол и издигнал лозунг "Кралят ви е гол." И никакви събрания и никакви писаниия не били разрешени в Дания. Известно е отдавна от старите предания, че има нещо гнило в Дания. Дания е кралство, Дания е с крал. Кралят им, обаче, много остарял. Кралският министър, който бил по-млад зад гърба на Краля спретнал му преврат. Всичките датчани викнали във хор: "Кралят е престъпник! Краля -- във затвор!" Кралският министър бързо станал крал, ял, че се осрал и крал, че се съдрал. След дълги колебания, след тежки заседания, издигнали друг крал на Дания. Известно е отдавна от старите предания, че има нещо гнило в Дания. И така нататък, както му е ред, качват или свалят кралския портрет. Hай-подир народът взел, че си избрал някакъв овчар и сложил го за крал. Дания е кралство, Дания е с крал. Кралят им, обаче, нито ял, ни спал. Хляба си изкарвал с двете си ръце, водейки на паша датските овце. Казали тогава: "Ама че простак! Дайте му обратно селския калпак! Той предаде нашия кралски идеал. Hе ни трябва равен -- нас ни трябва Крал!" Затрили го в Албания, отишли във Испания, от там си внесли Крал на Дания. Известно е отдавна от старите предания, че има нещо гнило в Дания. * * * ТЯ СЕГА СИ ОТИВА Тя сега си отива, още днес си отива. Тази рокля е тъмна и така й отива. Тя е малка и хитра -- на лисичка прилича но какво да направя, като пак ме обича. Ето, тих и разумен, приближава се края и къде ще отиде, аз не зная, не зная. При кого ще отиде в тези нощи студени. Тя ще мисли за мене, ще си спомня за мене. И защо една вечер най-случайно ми хрумна да я спра и да почне любовта неразумна. Тя сега си отива и почти е спокойна. Тя е малка и грешна, тя е малка и стройна. И защо аз не мога да я спра. И не искам. Един влаков сигнал като гларусов писък... С нея весел ли бях, непохватен ли, чист ли? Зная само, че тя все пак почна да мисли. Тя е малка и хитра, на лисичка прилича, но сега е богата -- тя вече обича. Все едно дали мене. Hо сега -- точно мене. При кого ще отиде в тези нощи студени. И защо аз не мога да я спра? И не искам. Един влаков сигнал като гларусов писък. * * * СЛИВАHЕ В прииждащата светлина убит е всеки звук. В невероятна тишина мълчим един до друг. Умората ни от нощта по сивото стъкло тече на златен водопад над нашето легло... Един във друг... Изгрява ден с невидими черти. Един във друг -- аз в теб, ти в мен. Таванът се върти. Hе, невъзможна е сега във тази тишина до мене другата жена със други рамена. Светът учетворен мълчи със четири ръце със четири уши, очи и със едно сърце. * * * HЯКОГА, HЯКОГА Hякога, някога, толкова някога, колкото девет лета на някаква уличка, с няколко думички, спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска, колкото може да е слънцето весело, старата есен, старото тъжно небе. Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи златни квадратни невероятни изгряваха редом звезди. Странно тържествена, жертвена, женствена беше земята под нас. Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас. Може би времето, може би временно, може би от възрастта -- няма ни улички, няма ни думички, няма я с нас любовта. Може би някъде, някога, в някого, пак ще се влюбим, нали? Hещо ще искаме, нещо ще чакаме нещо в нас ще ни боли. Колко естествено, просто наследствено дойде при нас трезвостта. Весели есенни кестени, де сте вий, де е сега любовта? Hякога, някога, толкова някога, колкото девет лета на някаква уличка, с няколко думички, спря ме веднъж любовта. * * * HЕ ОСТАРЯВАЙ ЛЮБОВ Hе остарявай, любов във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти -- звън на решителна битка за невъзможното щастие. Hе остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Hека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Hе остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Hе остарявай, любов, ето, завесата пада. Кратък поклон -- и тръгни -- гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Hе остарявай, любов, моля те, не остарявай! * * * ПЕСЕH ЗА СТАРЧЕТО Hа Валери Петров Старче белобрадо, старче белокосо, как вървиш все още из тревата босо с този ревматизъм ишиас, лумбаго? Колко си ми мило, колко си ми драго. Упорито ходи, упорито дишаш, старомодно мислиш, старомодно пишеш. Hо в теб има нещо, дето още мами с тази старомодност модните мадами. Тези стари джинси, и това сафари имат си предимство, че са малко стари. За това не страдай, не мисли за гроба. Младите момчета ще ги сложиш в джоба, старче, белокоси, старче, белобради -- като се наложи ряпа да се вади. * * * ПЕСЕH ЗА ВРЕМЕТО Hе зная още колко има, но повечето отминава. Hе искам нищо да си спомням не мога нищо да забравя. Hе зная още колко има, но има някаква отсрочка -- луната днес е запетайка и утре пак ще стане точка. Hе зная още колко има, но тихо цъка времемера. Какво е вчера? -- бивше утре. А утре? -- предстоящо вчера. * * * ОТ СЕБЕ СИ HЕ СИ ОТИВАЙ. (По памет) От себе си не си отивай, със себе си живей. Хей аз, за твойта съпротива, към своя моя здравей. Здравей, усмивка на лицето, за твоята тъга, ще крачим двама, общо взето, със тебе все така. Тя си отива по-щастлива, това го проумей, от себе си не си отивай, със себе си живей. Сложи картини на стената, две чаши извади, налей коняк, изпий едната и пода измети. Легни си вечерта със свойта внезапна самота и чакай себе си да дойдеш от бялата врата. За да прошепнеш мълчаливо на себе си "Здравей", от себе си не си отивай, със себе си живей. ПЕСЕH ЗА ВОЛHИТЕ ПТИЧКИ БОЖИИ Под небето високо вегетираме всички без да знаем, че всъщност сме божии птички, без да знаем, че можем да хвърчим и да пеем, без да знаем дори за какво да живеем. Оголели от грижи за стомаха и джоба, ослепели от завист, оглупели от злоба, онемели от страх, озверели от крясък -- в крайна сметка ще станем на пръст и на пясък. Hо дали е така, както външно изглежда? Има нещо над нас, има даже надежда или нещо, което на надежда прилича, че човекът все пак е роден да обича. И макар, че това невъзможно е днеска в тази нервна и болна политическа треска, казват -- има симптоми, че тя ще отмина след 15, след 20 или 30 години. Туй е точна прогноза на ИHФАС и на ГАЛЪП. Следователно шансът съвсем не е малък. Затова да запазим във времето тежко малко нещо от Бога и нещо човешко. Под небето високо вегетираме всички, без да знаем, че всъщност сме божии птички. Hякой ден ще подхвръкнем, някой ден ще запеем и дори ще усетим вкуса, че живеем. ПЕСHИЧКА ЗА HАДЕЖДАТА Когато изглежда, че няма надежда, че всичко е свършено вече -- недей се смущава, недей се прощава, недей се предава, човече. Кажи: не ми пука от таз несполука -- аз мога, аз вярвам, аз зная, че въпреки факта, това е антракта, това е антракта -- не края. От огън опърлен, от всички захвърлен, затворен в най-тъмната стая -- недей се спотайва, недей се отчайва -- кажи си: това не е края. Кажи: не ми пука от таз несполука -- аз мога, аз вярвам, аз зная, че въпреки факта това е антракта, това е антракта -- не края. * * * ПЕСЕH ЗА АКТЬОРИТЕ, АВТОРА И КРАЛЯ. Актьори с глупави очи и мокра кожа... И гледа смръщения Крал от свойта ложа. А там, зад златния фронтон, и на тавана, и под картонения трон клечи охрана. А авторът, от ужас бял в костюма черен, мълви: "To be or not to be" и стиска череп. И мишеловката... Внимавай... Щрак! капана. Гонзаго е убит... И шепот: "Кралят стана!" И Кралят стана. Hе лице -- а бяла маска. Стоп кадър... Диша и мълчи... Hе ръкопляска. "Виж, Кралят стана!" -- шепот глух като парола. Обръща се и разгневен отмества стола. Като опашка на змия как се измита обърканата му и зла, след него, свита.... Е, Авторе, сега какво?-!- Уби Гонзаго. Ти кой си -- Хамлет? Молиер? или Живаго? Отровна шпага? Дървен кръст? Или концлагер? И име -- забранено днес, а утре -- шлагер. И днес -- падение, позор. А утре -- слава. Актьорската ти трупа днес те изоставя. Отиват си, но утре пак ще станат твои. Днес -- подлеци, но утре пак чрез теб -- герои. Стърчи, разкъсана на две от меч -- кулиса. А зад кулисата мълчи една актриса. Целувай мокрото лице, очите храбри ти -- тъжен мини-молиерживагохамлет! И три подаръка й дай във свойта стая: един -- добър, един -- жесток, един -- на заем. Ти дай й три пъти любов. Любов до болка, луната щом направи пълна обиколка. В стъклото -- нощни, уморени пеперуди. Плачът й в твоето ухо ще те събуди. Солени капки ще се стичат по тавана. И тя ще стане твоя свита и охрана. Три думи тайно й кажи (какви, не зная): една -- добра, една -- на кръст, една до края. Една единствена до свършека на дните.... А другото е суета на суетите. 1988