Градушка от цифри


        Очакването е убиец най-жесток
        когато веч' не ходя на урок,   
        а изпитите безвъзвратно отлетели
        все още мисълта ми са превзели.


        Оценки аз очаквам упорито
        и се надявам тайничко и скрито,
        че 'стената на плача'е справедлива 
        и ще разкрие мой'та личност талантлива.
        
        Междувременно отчитам конкуренти
        и смятам със замах милион проценти.
        Изглежда много двойки са спасение,
        но пък и шестиците събуждат подозрение.


        Така разпъната на две между съмнения
        ошашкана от трепетни вълнения
        се моля да настъпи бързо този час
        когато без съмнение студентка ще съм аз.     



  
              
                Мишена от пергели


         Отново аз едва съм се наспала,
         но с моливи,пергели под ръка
         прекрачвам прага на онази зала
         която взе страха на толкова деца.


         Спокойно сядам аз на произволен ред
         и критично зяпам близките персони,
         веднага призовавам всия си късмет
         и си втълпявам,че ще се преборя с милиони.


         Задачите обаче не пристигат...
         Напрегнато и нервно всеки се върти.
         А аз си мисля:'Пет часа хич не стигат,
         дано пък този път да ми върви.'


         И ето белите листа се появяват
         и квесторите почват да сноват.
         Спират поспаливите да се прозяват,
         и всички мирни,затаили дъх стоят.
   
         Задача първа-параметър,ще го преживея,
         но втора-екстремална ме разбива
         да не говорим,че пред сферите немея
         а от функцията ми се повдига.


         Очите си потривам и не вярвам 
         как този мой късмет ме изостави.
         Оглеждам се оплашено и сварвам
         как всеки като мене прави.


         Но няма как-ще трябва да се оцелее;
         подпалвам листа с всевъзможни разсъждения.
         Надявам се все нещичко да ме огре,
         но стигам само до нелепи заключения.     


         А времето на пук препуска,ли препуска
         и ето че стрелката е към края.
         Здраве да е-кроасан ме чака за закуска
         щом съм гладна и съм още жива,значи ще се справя  


Е,това е от мен и от моите кандидат-студентски изпити:)
Ще се радвам,ако всички погледнат на нещата от този 
абсурден ъгъл:) 


                                        Яна от Враца