Дороти Дънет

Родът Николо

Възходът на Николо


Действащи лица

(Със * са отбелязани имената на исторически личности)

КОМПАНИЯ "ШАРЕТИ" В БРЮГЕ И ЛУВЕН
Мариан дьо Шарети, собственичка на компанията
Феликс, син на Мариан дьо Шарети от покойния й съпруг Корнелиус
Матилд /Тилде/, по-голяма дъщеря на Мариан
Катрин, по-малка дъщеря на Мариан
Юлиус, нотариус на Мариан дьо Шарети
Клаес, чирак
Грегорио Асти, адвокат
Хенинг, управител на предприятието в Брюге
Асторе (Сириус де Астрис), командир на наемниците
Томас, негов заместник
Оливие, управител на клона в Лувен
Кристофелс, управител на клона в Лувен

КОМПАНИЯ "МЕДИЧИ" В БРЮГЕ, ЖЕНЕВА И МИЛАНО
* Анджело Тани, управител на клона в Брюге
* Томазо Портинари, подуправител в Брюге
* Франческо Нори, управител на клона в Женева
* Франческо Сасети, Женева
* Пиджело Портинари, управител на клона в Милано, брат на Томазо
* Ачерито Портинари, търговски представител в Милано, брат на Томазо
и Пиджело
* Козимо ди Джовани де Медичи от Флоренция, ръководител на банка
"Медичи"
* Пиерфранческо де Медичи от Флоренция, племеник на Козимо

КОМПАНИЯ "ТИБО & ФЛЬОРИ"
Жаак дьо Фльори, Женева
Изота, негова съпруга
Тибо, виконт дьо Фльори от Дижон, по-голям брат на Жаак
Мафино, търговски представител на "Тибо & Фльори" в Милано
* Джакомо ди Леонардо Строци, управител на клона в Брюге
* Лоренцо ди Матео Строци, подуправител на клона в Брюге, син на
братовчед на Джакопо
* Николо ди Леонардо Строци от Неапол, по-голям брат на Джакопо
* Филипо ди Матео Строци от Неапол, по-голям брат на Лоренцо
* Катерина ди Матео, сестра на Филипо и Лоренцо, съпруга на Марио
Паренти
* Марио ди Джовани да Паренти, флорентински търговец на коприна,
съпруг на Катерина

ТЪРГОВЦИ И БЛАГОРОДНИЦИ ОТ ФЛАНДРИЯ
* Анселм Адорн от "Отел Йерусалим"
* Маргрийт ван дер Банк, негова съпруга
* Ян Адорн, по-голям син на Анселм Адорн
* Анселм Серсандерс, син на сестрата на Анселм и Даниел Серсандерс
* Луи дьо Брюге, господар на Груутхюсе
* Маргерит ван дер Борселен, негова съпруга
* Рудолф де Груутхюсе, внук на незаконен братовчед на Луи
* Йехан Метеней, домакин на шотландските търговци
Грийте, негова съпруга
Мабели, прислужница на Метеней
* Пиер Бладелин, майордом /управител на двореца/ на херцог Филип
Бургундски в Брюге
* Жоаньо Васкец, секретар на херцогиня Изабела Бургундска
* Тристаньо Васкец, роднина на Жоаньо, женен за Лусия от Килмирен
* граф Шарл дьо Шароле, син на херцог Филип Бургундски
* Хенри ван Борселен, господар на Веер
* Волферт ван Борселен, граф Бюкън (Шотландия), син на Хенри ван
Борселен
* Мери, сестра на крал Джеймс II Шотландски и съпруга на Волферт ван
Борселен
* Чарлс ван Борселен, син на Волферт и Мери
Флорънс ван Борселен, доведен брат на Хенри
Кателина ван Борселен, по-голямата дъщеря на Флорънс
Гелис ван Борселен, по-малката дъщеря на Флорънс
* Михийл Лосерт, рицар от Брюге, пребивавал в Константинопол
* Джовани ди Ариго Арнолфини, търговец в Брюге, родом от Лука
* Марко Корнер, от Венеция, търговец в Брюге
* Жак Дориа, от Генуа, търговец в Брюге
* Уилям, водач на английските търговци в Брюге
* Колар (Колине) Мансион, писател, преводач и художник, живеещ в
Брюге
Оуденин, собственик на заложна къща в Даме

ШОТЛАНДЦИ В ШОТЛАНДИЯ И БРЮГЕ
Алън де Сейнт Пол, лорд Килмирен, Шотландия
Саймън де Сейнт Пол, син на по-малкия брат на Алън, Джордан
* Джеймс Кенеди, епископ на "Сейнт Андрюс", братовчед на крал Джеймс
II Шотландски
* Джордж Мартин, пълномощник на епископа на "Сейнт Андрюс"
* Алегзандър, херцог Олбани, син на крал Джеймс II и кралица Мери
* Джон Бонкъл, незаконен син на Едуард Бонкъл от Единбург
* Стивън Ангъс, роднина на Бонкъл и представител на шотландците в
Брюге
* Сър Алегзандър Нaпиър Мърчистън, надзирател на домакинството на
крал Джеймс II
* Ричард Уили, архидякон на Бречин и прокуратор на Курията
* Джон де Кинлох, капелан на шотландците в Брюге
* Джон Рейд, шотландец, търгуващ с Англия и Кале
Мюриела, сестра на Джон Рейд

ФРАНЦУЗИ И ФРАНКО-ШОТЛАНДЦИ

* Луи, Дофинът - наследник на крал Шарл VII на Франция
* Шарлот, дъщеря на херцог Луи Савойски и втора съпруга на Дофина
* Гастон дю Лион, шамбелан и началник на конюшните на
престолонаследника Луи
* Раймон дю Лион, брат на Гастон, конник от гвардията на Дофина
* Изабел, сестра на крал Джеймс II, вдовица на бретонския херцог
* Антоанет дьо Менеле, метреса на владетелите на Франция и Бретан
* сър Уилям Монипени, господар на Конкресо, съветник на крал Чарлс
Джордан де Сейнт Пол, виконт дьо Риберак, финансов съветник на крал
Чарлс
* Патрик Флокарт, капитан на гвардията на крал Чарлс
* Андро Удмън, стрелец на служба при Флокарт във Франция
Лионето, капитан на френските наемници на служба в Италия

ФЛАНДЪРСКИ ГАЛЕРИ: ВЕНЕЦИАНЦИ

* Алвизе Дуодо от Венеция, главнокомандващ 1459 г.
* Пиеро Дзорци от Венеция, главнокомандващ 1460 г.
Куилико, корабен лекар на Алвизе Дуодо
Лопе (Лопец), гвинейски роб от галерата на Алвизе Дуодо
* Пиеро Бемпо, търговски представител на Венеция

МИЛАНО И ГЕНУА

* Чико Симонета от Калабрия, секретар на Франческо Сфорца, Милански
херцог
* Алесандро Сфорца, владетел на Пезаро, брат на Миланския херцог
* Проспер Скиафино де Камулио де Медичи, пратеник на Миланския херцог
* Франческо Копини, епископ на Терни, папски легат и таен пратеник на
Милано
* Фредериго да Монтефелтро, граф Урбино, капитан на служба при
Миланския херцог
* Джанматео Ферари да Градо, професор и лекар на Миланския херцог
Тобиас Бевентини от Градо, негов племеник, лекар на отряда на Лионето
* граф Джакомо Пичино, капитан на наемници, син на миланския
пълководец Николас
* Проспер Адорно, бъдещ дож на Генуа и сродник на Анселм Адорн
* Тома Адорно от Хиос, сродник на Проспер Адорно

НЕАПОЛ

* Феранте, крал на Неапол, незаконен син на Алфонсо V Арагонски
* Джон, херцог на Калабрия, син на краля на Сицилия Рене, претендент
за короната на Неапол
* Маргарет Анжуйска, сестра на херцог Джон и съпруга на английския
крал Хенри VI
* Рене, крал на Сицилия, херцог Анжуйски, баща на Джон и Маргарет и
чичо на Дофина Луи
Дофинът Луи

ГЪРЦИ И ЛЕВАНТИЙЦИ

* Николай Джорджо де Ачаюоли ("Гъркът с дървения крак")
* Бартоломео Джорджо /Дзордзи, производител на стипца и търговец на
коприна от Константинопол
* Аньоло Ачаюоли, банкер, внук на принц Донато Атински
* Лаудомия Ачаюоли, сестра на Аньоло и съпруга на Пиерфранческо
Медичи
* Джовани да Кастро, кръщелник на папа Пий и бивш бояджия на платове
от Константинопол
* Катерино Дзено, венециански търговец с връзки в Левант /Близкият
Изток/
* Виоланта, съпруга на Дзено и внучка на трапезундския император Йоан

Глава 1

От Венеция до Катай, от Севиля до Златния бряг в Африка търговските
кораби акостираха в пристанищата, търговците отваряха тефтерите си,
отмерваха и разменяха стоки, като че ли никога в подредбата на света
нищо нямаше да се промени. Сякаш не се намираха хитреци и от двата
пола, които приемаха търговията (представете си само!) за забавление.
Веригата от неприятни събития, които щяха така много да объркат
банкерите, всъщност започна съвсем кротко. Започна с море и
септемврийско слънце, и трима млади мъже по долни туники, изтегнали
се във ваната на бургундския херцог.
Клаес и Феликс търсеха с поглед момичетата по брега на канала, докато
спътникът им Юлиус, с инстинкти, поуспокоени от допълнителна десетица
години във възрастта, се задоволяваше да лежи изтегнат по гръб,
освободил се от мисълта, че е нечий наставник. Ако наблизо имаше
добър астролог, би го посъветвал незабавно да се маха оттам.
Слънцето топлеше ваната, а водата я носеше напред през последния етап
от дългото й пътешествие. От леярницата за олово в Англия ваната
пресече тясната морска ивица до Нидерладия на борда на здрава,
обрулена от ветровете каравела. Разтовариха я с известни мъчнотии на
оживеното пристанище в Слуис и я привързаха, пак с малки трудности,
напреко на речна баржа, обслужвана от екипаж гребци, събрани от кол и
въже.
И ето ти я сега, в компанията на подобни херувими, ваната за
благородния Филип, бургундски херцог, Фландърски граф, маркграф на
Свещената Римска Империя и още куп високи титли. На път за временната
резиденция на херцога в търговския град Брюге. А в нея - Юлиус,
Феликс и Клаес.
В момента нямаха никаква работа. В царящото спокойствие вълна от
философско настроение овладя Юлиус:
- Какво е щастие? - пророни той, отваряйки очи.
- Нова хрътка- веднага отговори седемнадесетгодишният Феликс.
Арбалетът му лежеше до задника му, а острият му нос лъщеше почервенял
от слънцето. - От онези, с големите уши.
Юлиус се усмихна беззлобно. Не можеше да се очаква друго от Феликс.
Обърна поглед към осемнадесетгодишния Клаес, с трапчинки на бузите и
солидно телосложение, напомнящо дъбово дърво.
- Ново момиче - предложи отговора си Клаес. Разклащайки я, отвори
дамаджаната с виното, и хвана гърлото й, като че ли стискаше кракът
на жребец: - От онези...
- Стига, стига - прекъсна го Юлиус. Философията беше чисто губене на
време и с двамата. А с Клаес всичко беше губене на време. Понякога
Юлиус удовлетворено се радваше, че цивилизацията се бе развила до
такова равнище, та да може да изтърпи без пагубни последствия такива
като Клаес. Древните елини сигурно биха били върнати отново към
шатрите.
Клаес го погледна обиден:
- Исках само...- започна да се оправдава той, а Феликс до него се
захили.
- Пий, пий! Достатъчно за момичетата! И изобщо забрави, че съм питал
нещо. - прекъсна го пак Юлиус.
- Добре, де! - съгласи се Клаес с изненада. Пи и пое въздух през носа
си. Ноздрите му бяха сини от индигото.
- Мм, хубаво е! - възкликна той.
Юлиус се въздържа от коментар. За чирак от бояджийница всяка промяна
е добре дошла. Феликс (неговият подопечен, синът на работодателката
му, неговият ежедневен тежък товар) се радваше на лова на зайци, но
не го заслужаваше. Само той, Юлиус, беше оставил грижите си в
бояджийницата и имаше право, за един ден поне, да си достави
удоволствие.
Бреговете на канала се плъзгаха покрай тях. Мъжете от екипажа се
препираха дружески и подхващаха по някой припев, докато натискаха
педалите на корабните колела. Затоплени от слънцето, тримата се
излежаваха мързеливо един до друг около ръба на ваната. Юлиус напипа
дамаджаната с виното и като я надигна, дъното й закри напълно
слънчевия диск пред очите му. "Съвестен младеж, но с опасна
лековатост на характера", така го преценяваха, когато учеше в Болоня.
Господ да пази всички юридически школи. Тук беше Фландрия, а не
Италия. Наемаш се да разтовариш една вана от кораба. Съгласяваш се да
те откарат с ваната до мястото, където живееш и работиш. Затваряш
очи, за да размишляваш на спокойствие. Каква лековатост има във
всичко това? Юлиус, нотариусът на семейство Шарети, притвори очи. В
същия миг, така поне му се стори, получи силен удар в ребрата.
Полусънен, изстреля юмрука си за ответен удар и той попадна на нещо.
-Ей!- изрева Феликс с пламнало лице и се приготви за нов ритник.
Юлиус се претърколи, за да избегне крака му. Звукът от шуртяща вода
му подсказа защо го е будил Феликс. Наближаваха шлюза.
Гласът на Феликс продължаваше да бумти, усилван от резонанса във
ваната.
- Събори ми шапката! - викаше той. - Счупи ми перото!
Хората от екипажа, вперили погледи към шлюза, се огледаха да разберат
какво става, както и Клаес, който беше отишъл да им помогне. Всъщност
едва ли можеше някой да удари Феликс без да пострада шапката му. Тя
приличаше на детска хартиена лодка. Счупеното й перо беше паднало
върху торбата със зайците. Косата на Феликс под шапката беше мокра от
пот и сплескана, а къдриците му висяха на масури. Младежът беше
побеснял от гняв.
- Нали казваше, че ти е омръзнало това перо - успокои го Клаес. -
Време е за бира, местер Юлиус.
Клаес живееше при семейство Шарети от десетгодишна възраст и, като
незаконно дете на рода, си позволяваше да говори по този начин с
Феликс. С годините Клаес стана не само чирак, но и нещо като
прислужник и другар на наследника на рода. Феликс редовно се опитваше
да го налага, но общо взето се погаждаше с него. За да има мир,
майката на Феликс освобождаваше Клаес от задълженията му в
работилницата винаги, когато синът й настояваше. Юлиус също беше
доволен и се надяваше, че чиракуването на Клаес ще продължи
достатъчно дълго, поне докато Феликс стане зрял мъж, ако не до
дълбока старост и до смърт.
Юлиус - човек с лек характер, не се впечатляваше много-много от
лудориите на Феликс. Можеше да го контролира. Разбира се Клаес нямаше
разрешение да контролира никого и затова често ядеше боя. Това го
правеше много услужлив. Юлиус наблюдаваше как Клаес загреба за
последен път, остави греблото, обиколи и подаде шапката на Феликс.
Момъкът правеше впечатление единствено с телосложението, зъбите и
услужливостта си. И с това,че никое женско същество под двадесет
години, не беше отминато от желанията му.
Юлиус наблюдаваше как устата на Клаес, който стоеше извън ваната, се
отваря и затваря, и същевременно чуваше гласа на Феликс, който ехтеше
вътре. Той не се включи в разговора, който бе на обичайната тема.
Разбира се, и той обичаше да гледа хубави жени. Не му беше чужда и
суетата. Знаеше, че външността му привлича женското внимание.
Неведнаж трябваше да се измъква от развитието на деликатни отношения
с младата съпруга на някой свой клиент. Не че имаше намерение да се
ръкоположи за духовен сан, поне засега не. Но ако се появеше добър
случай, човек трябва да е готов. Той беше скромен. Не се лакомеше
като Клаес, нито пък бленуваше като горкия Феликс, когато плаваха по
участъка между Слуис и Даме, гледайки в продължение на три мили само
голи глезени и тук-таме - дори оголени колена.
Достъпни глезени, какво повече. Не може да се очаква, че между
кейовете, заслоните и складовете, или пък при стойките за връзване ще
се разхождат благородни дами с островърхи шапки, изскубани вежди и
перли по пантофките. По тези места могат да се видят устати прани
бели бонета и лукаво повдигнати работни престилки . "В количества,
достатъчни да задоволят дори и Клаес", помисли си Юлиус. Най-
отраканите момичета подвикваха на младежите. Провикваха се и мъже, а
момчета тичаха по брега редом с баржата. Едно от тях хвърли камъче
във ваната и то удари звучно като език на камбана. Закачкото, обаче,
скоро си глътна собствения език, защото баща му бързо го перна.
Херцог Филип можеше да научи дори от Брюксел, Дижон или Лил...
Клаес стоеше прав до Феликс, който правеше знаци, размахвайки широко
шапката си. Чиракът беше задържал перото. Дълго цели три стъпки, то
се поклащаше от гъстата му коса като прът на въдица. От другата
страна на баржата Юлиус помагаше да хвърлят въжетата на шлюза и да
поднесат регламентираната кана с брюгска бира на шлюзаря.
Човек трудно би го познал - без наметалото си той не приличаше на
нотариуса, местер Юлиус, а на някой от онези двадесетина годишни
луди-млади. В по-трезви моменти Юлиус съзнаваше, че авантюри като
сегашната не му подхождат. Но в други моменти, пък въобще не му
пукаше. Шлюзарят лесно разпозна Феликс и Клаес, защото наследникът на
рода Шарети и сервилният му придружител бяха добре известни в Брюге и
Лувен.
Нямаше друг съд в шлюза - още едно доказателство за могъществото на
херцога. Баржата влезе и шлюзовите врати се затвориха със скърцане
след нея. Шлюзарят прибра бирата и излезе да отвори шлюза. Кацнал на
вдигнатия от водата съд Юлиус виждаше далеч отвъд затворените дървени
врати на шлюза, там, където каналът течеше през мочурливите земи и в
далечината се съзираха островърхите кули на Брюге. Непосредствено зад
шлюза стоеше закотвена друга баржа с курс към морето и ги изчакваше
да напуснат шлюза.
Нейната ватерлиния също беше доста потънала. Баржата също пренасяше
само един товар - някакъв добре опакован предмет с дължина около 15
фута , който, за разлика от царствената вана, не се простираше извън
перилата, а лежеше спретнато в трюма на баржата, която едва се
поклащаше на водната повърхност.


download all file - 384kb .zip