Писмо (Ти помниш ли ...)

     Ти помниш ли на Apple-а роднините
     и флопитата, пълни с лепкав мрак
     и онзи див копнеж по пловдивкините
     и едрите звезди в Благоевград.

     Ти помниш ли поне един от нас,
     небръкнал с Fixer-а във диска,
     там дето DOS-а е на власт,
     там дето CATALOG-а се разлиства.

     Ти помниш ли как някак много бързо
     ни тикнаха компютър във ръцете.
     Опомнихме се. Късно.
     В драйва имаше дискета ...

     Ти помниш ли как в нас полека-лека
     се вливаше уискито със лед,
     изстиваше в чинията бифтека
     и дисковете пак не бяха в ред.

     А там - високо във небето чудно
     на Motorolla чипове летяха,
     ИЗОТ-ски принтер пак трещеше до полуда,
     екранът бе зелен и непонятен.

     Ти помниш ли, как зяпнали PC-то
     си изтощавахме очите всяка вечер.
     Момиченца се цупеха сърдито,
     но ние бяхме импотентни вече.

(Siff & LDG)




	Вяра

Ето - аз пуша,
	   работя,
	       вирея,
програмки си пиша -
	   тъй както умея.

С компютър под вежди се гледаме строго
и боря се с него, доколкото мога.

Със драйва сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мога без него.

Напротив ! Напротив, дори да умира
и денем, и нощем пак няма да спира.
И все пак ще чувствам приятния гъдел,
да гледам диода как свети,
		 как драйва чегърта,
		  как рови дискети.

(Siff & LDG)




	Прощално
	  (на една защита)

Понякога ще идвам в паметта ти
като неканен и нечакан вирус.
Не ме оставяй ти отвън във буфера,
hard disk-а не заключвай.

Ще влезна тихо, кротко ще се инсталирам,
ще потанцувам някъде по FAT-а
и след това ще те елиминирам.
И нека Бончев да си пише доктората.

(Siff, LDG & Flado)