Make your own free website on Tripod.com

Барбара Паркър
ПОДОЗРЕНИЕ В НЕВИННОСТ

С любов
на Джийн и Бил,
които са винаги с мен, когато пиша.

пролог

Джими Пантър натисна лоста. Лодката с въздушен пропелер се понесе
напред през свободния от растителност проход във водата, после се
плъзна край една повалена палма. Всички се наклониха наляво, после
надясно. Избуялата наоколо острица се сливаше в зелено петно с неясни
очертания. Мари, останала в магазина за сувенири, щеше да му трие сол
на главата, ако видеше това. Но тя самата бе продала билетите на тези
хора, а знаеше много добре, че той не обича да излиза толкова рано,
особено в понеделник. Смяташе да приключи бързо - две мили навътре в
Евърглейдс, после обратно.
Четиримата туристи седяха в квадратната задна част на лодката,
стиснали децата между коленете си - сякаш иначе можеха да скочат зад
борда при четиридесет мили в час. Мъжът държеше с ръка козирката си,
а русата коса на жената се развяваше около главата й. Джими седеше
зад тях, на около метър над водата, край мощния двигател "Шевролет".
Шумът от пропелера беше оглушителен. Щеше да е, ако не бяха
наушниците. На пътниците бе дал памук и от ушите им се показваха бели
валма.
Момиченцето се обърна назад, за да погледне баща си. Усмихна му се с
развени плитчици. Бащата знаеше, че от него се иска да се усмихне в
отговор, така че го направи.
За да не влиза косата в очите му, Джими носеше бейзболна шапка. Мари
му бе казала, че ако си сложи превръзка, ще изглежда по-автентично.
Той се бе разсмял. Ами ако си сложи змийска кожа с пуешко перо? Все
пак тя настоя за традиционната връхна дреха на микусоките и той
носеше тази, която бе направила леля му - широка, с дълги ръкави,
съшита от жълти, червени и сини парчета, подредени в геометрични
форми, подчертани с бели кантове.
Натисна лоста. Лодката направи остър завой, плъзна се настрани и
вълните отзад заляха растителността. Децата изпищяха и приклекнаха.
Мъжът и жената ги притиснаха още по-силно до себе си.
Тези тук в лодката според него бяха шведи - така се издигаха и
спускаха гласовете им. Може би пътуваха с някой от туристическите
кораби и имаха ден-два престой в Маями. Носовете и бузите им вече
бяха зачервени. Тази географска ширина явно не им понасяше. Местните
хора, които возеше, бяха предимно млади, обикновено с едно-две деца.
Възрастните предпочитаха по-големите лодки, които се наемаха от
Холидей парк. В тях можеха да седят по десетина души заедно, зад
плексигласови прегради и с покрив над главите, за да ги пази от
слънцето. Кубинците обичаха да се возят на лодката му. Често му
плащаха допълнително, за да останат по-дълго. Поради някаква причина,
чернокожи почти не се появяваха.
Джими намали газта. Лодката се забави, натежа повече във водата. Тук
беше плитко и не искаше да остърже алуминиевото й дъно в някой камък.
Измъкна я в по-дълбоки води и отново подаде газ. Понесоха се напред,
острицата стържеше в бордовете. След няколко минути излязоха на чисто
място и описаха широка дъга върху гладката водна повърхност.
Джими няколко пъти бе виждал Евърглейдс от въздуха - блестящо
огледало, отразяващо небето и облаците толкова кристално чисто, че
все едно гледаш нагоре, а не надолу. И тъмните, заоблени петна,
където почвата се издигаше достатъчно високо над водата, за да бъде
наречена суша, правите сиви линии на пътищата, блестящият канал
встрани. Близо до Маями се виждаха драскотините, оставени от
машините, риещи земята. Градът се разрастваше. Теренът бе изсушен и
разчистен, разчертан на спретнати правоъгълничета, остъргани чак до
бялата скала, в която повече не можеше да се копае и която нямаше да
помръдне, ако не се взриви.
Приближиха някакви дървета и изключи двигателя. С утихването на шума
сякаш свали от главата си дебела качулка. Махна наушниците и ги окачи
на специалната кука на седалката. Жената се изправи и се протегна.
Лодката се залюля, тя се засмя и се улови за раменете на мъжа си.
Беше на около трийсет, с шорти и тениска с надпис. Извади памука от
ушите си. Мъжът направи същото, после си махна козирката и избърса
челото си с ръкав.
- Топло е днес - каза той на Джими и се усмихна.
Джими сви рамене. Беше едва първата седмица на март. Да дойдат през
август да видят какво е.
Лодката мина покрай някакви водни лилии. Една синкава птица с червен
клюн, не по-голяма от гълъб, се разхождаше по листата.
- Каква е тази птица? - попита жената.
- Водна кокошка - обясни Джими. Произнесе го бавно.
Мъжът щракна с фотоапарата. Преди да успее да щракне втори път,
птицата изчезна в гъсталака.
Джими описа широк кръг с ръка и започна обичайните си обяснения.
- Тази суша се е образувала преди много хиляди години. Ранните
заселници са дошли през полуострова и са се установили тук.
Препитавали са се с лов на елени и риболов. Живели са на островите,
като онзи там

download all file - 257kb .zip