Make your own free website on Tripod.com
                              ЦАРСТВЕНИ ПРИКАЗКИ


     Обичат ли все още хората да слушат приказки за царе?
     Ето въпроса!
     Като гледам колко  е  грохнал  царският  дворец  в Ситняково и другите
дворци, все ми се струва, че ние никога не сме имали царе и всичко  е  било
само приказка.
     Но  телевизията  уверява,  че приказките за царе и царства се гледат и
слушат от около 85 процента от общия брой на зрителите.
     Изглежда, има нещо, което кара човека да съчувствува на царете, когато
те са в изгнание, и да се бори против тях, когато са на власт.
     Защото точно това е и обектът на всички народни приказки.


                     ПЪРВА ПРИКАЗКА ЗА ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА

     Един ден съобщили на  царя,  че  малкото  ябълково дърво в най-малката
градина между кипарисите и Павилиона за размисъл е родило невиждан  плод  -
златна ябълка.
     - И какво очаквате от мен?  - попитал владетелят. - Посъветвайте ме! -
обърнал се той към своите министри.
     - Ваше  Величество!  - казал  единият от съветниците. - Това е ставало
много пъти. Много приказки са разказвани за златни ябълки и лами. Просто от
вас се иска сега да изпратите своя най-голям син, после своя по-малък син и
доколкото си спомням, едва вашият най-малък син ще спаси ябълката и ще убие
след много перипетии въпросното чудовище, наречено ламя.
     - Благодаря, не знаех тази приказка! - отвърнал владетелят и освободил
своя министерски съвет.
     Свикал го едва на другия ден по същото време, още повече валяло дъжд и
не било хубаво да се ходи на лов.
     -  Това са глупости - сурово казал царят.  - Мислих цяла нощ и стигнах
до извода, че не е възможно едно  живо дърво от органичната природа да роди
плод  метал  от  неорганичната  природа.   Това   противоречи   на   всички
достижения,  това  е  метафизика.  Ако аз чуя да се говори повече за златни
ябълки, ще взема най-строги мерки. Имаше ли втора точка?
     Нямало втора точка и съветът бил разпуснат.
     Златната ябълка зряла и  презряла,  паднала  на  земята и потънала. На
другата година се родила нова златна ябълка - но и тя узряла, па  презряла,
та потънала.
     Така  минали  неусетно  -  кога  войни, кога бедствия, кога глад, кога
нашествия - години, петнайсет години и един ден царят пак свикал своя съвет
и рекъл:
     - Фактите са упорито  нещо.  Ние отричахме, отричахме златните ябълки,
но ето че през всичкото време дървото цъфтеше, цъфтеше и връзваше, и падаха
златни ябълки, и аз не знам кой сега ще трябва да  опере  пешкира  за  това
нещо.  Толкова ли нямаше кой да ми каже по-рано, че фактите са тъй упорити,
та  не  щат да се примирят дори и с достиженията на науката. Но това е един
друг аспект. Сега вече аз смятам,  че  условията  са назрели и ние можем да
поставим  тази  задача  пред  себе   си,   тоест   пред   нашия   Първенец,
престолонаследника, който точно днес навършва осемнайсет години.
     Е,  и  след  това ще има ли някой, дето да твърди, че в приказките има
необясними неща? Всичко е обяснено в приказките.


                     ВТОРА ПРИКАЗКА. ПЪРВИ ЦАРСКИ СИН

     Въоръжен  със  златен  лък   и   колчан   златни  стрели  и  възседнал
среброобковано седло върху златист кон,  Първият  принц  на  царството  бил
доведен  под  златната  ябълка  и казано му било, че трябва да застане и да
пази, докато дойде ламята, да убие едната и да спаси другата.
     Принцът бил болезнено умен  и  невероятно чувствителен момък.  Той бил
чел много приказки, включително и тая за златната ябълка и знаел, че никога
не се е удавало на един Първи царски син да убие ламя, защото иначе няма да
има нужда от втори и от трети царски син. Нещо по-лошо! Дори  да  успее  да
наръга ламята в слабините, неговият подвиг ще бъде приписан или на баща му,
или  на  третия  негов брат, който бил едва петнайсетгодишен. И като гледал
ябълката, небосвода, кипарисите и Павилиона  за размисъл, умният царски син
си казвал:
     - Хората са глупави. Хората по-скоро ще повярват, че едно  дърво  може
да  роди  фаянсови  плочки,  отколкото да повярват, че онова, което ги учат
техните приказки, не е вярно.  Да  не  съм  луд  аз  обаче да се бия заради
някого другиго, па бил ми той баща или брат? Хубава работа.
     По-нататък той се пренесъл в Павилиона за размисъл, където пил уиски и
ял фъстъци, и леко развеселен дори започнал да се  пита:   дали  не  е  по-
милостиво  от  негова  страна  да вземе един свидетел или трима свидетели и
пред тях да убие ламята, да промени  хода на приказките и да се обезсмърти?
Мислил, но не го направил, защото по-късно си казал,  че  поотделно  хората
винаги  знаят  едни  неща,  а  когато  станат  народ  -  знаят само народни
приказки, и затова си подремнал, захъркал и ламята дошла, та обрала златния
плод.
     На сутринта той се явил при баща си и му казал:
     - Ваше  Величество,  задачата  е  изпълнена.  Както  и  трябваше да се
очаква, аз не опазих златния плод.  Пратете  догодина  втория  си  син  със
същата задача.


                     ТРЕТА ПРИКАЗКА. ВТОРИ ЦАРСКИ СИН

     Имало  е  и  други  втори царски синове във фолклора, но толкова втори
царски син като този едва ли е  имало.  Смело може да се каже, че това било
най-вторият царски син в мислещата природа!  Ако ви кажем,  че  сутрин  той
мислел  чак  до  пладне с кой крак да стане, дали първо с първия, а после с
втория или първо с втория, а после с първия и така вторият да стане пръв, а
първият втори.  Така  той  се  обърквал  още  от  сутринта  и  не ставал от
леглото,  идвали  царедворци,  вдигали  го,  обличали  го  и  го  поставяли
внимателно на пода, защото той продължавал да внимава с кой крак  ще  стъпи
първо  на  пода.  Смело  можем  да кажем, че като втори царски син той имал
една-единствена  мисъл  в  главата  си   и  тази  мисъл  подобно  дъб  била
прораснала, и всичко останало било клони и листа, и корени, и жълъдчета или
врабчета, накацали по тоя дъб, и тоя дъб все казвал:  защо аз да съм  втори
син?
     Така че вие напразно не внимавате.
     Като знаел това качество на сина си, негово величество си казал:
     - Може би точно тоя ми син ще наръга ламята в слабините, за да докаже,
че е по-достоен от брат си. И дано е така!
     Дали   на   втория  царски  син  сребърни  стрели,  колчан  и  лъкове,
бронзовообковано седло и го поставили  под  дървото  да  чака ламята и да я
накаже за нейната алчност.
     И това е щяло да стане. И това може би дори е трябвало да стане, но...
но какво? Вие казвате - властта, властта заслепява, друг казва  -  страстта
заслепява.  Нека  кажем  тогава,  че  завистта не само заслепява, ами прави
човека дори и глупав, което вече е най-лошото.
     И така вторият царски син седял в павилиона и пиел кампари с лед, и си
разсъждавал така:
     - Моят брат не уби ламята. Това е безспорен факт. Сега мен ме изпращат
да я убия. Това е задача. Но моята цел не е тая, а друга. Следователно: щом
моят брат не е убил ламята, то аз трябва още повече от него да не я убия.
     И не я убил.
     И не само не я убил, ами дори я почерпил едно кампари, а понеже ламята
имала слабост към сребърни  вещи  и  лъжички  -  дал  и  приборите за лед и
седлото и се явил при баща си на отчет:
     - Ваше Величество, задачата е изпълнена с чест. Ламята е убита още по-
малко, отколкото това направи моят почитаем брат, инфантът на престола.


                    ЧЕТВЪРТА ПРИКАЗКА. ТРЕТИ ЦАРСКИ СИН

     Дошъл най-после редът и на третия царски син. Взел си той молив и лист
и отишъл под дървото, където вече цъфтели по традиция златни  ябълки  и  се
пиело кампари и уиски.
     Докато  все  още ябълчицата била зелена или едвам, едвам розово-жълта,
най-малкият принц снел планче  на  местността, означил евентуалните пътища,
подстъпи към ябълката и се явил при баща си с малки бележки и препоръки.
     Наскоро започнали да строят клопки, ровове, прегради, падащи  дървета,
вряща  смола  и  други  такива  приспособления.  Най-малкият  син бил човек
практичен, с трезвен разум и  една  спокойна увереност, каквато лъха от нас
само когато знаем, че съгласно всички приказки ние ще извършим една работа,
ние, а не някой друг.
     Дошъл уреченият час, явила се ламята и паднала в клопката, а върху нея
после изсипали вряща смола, одрали я и я окачили на крепостта да съхне.
     Хората си отдъхнали, хората три дни яли, пили и  се  веселили.  Когато
минали  тези  три  дни  и хората си ги отработили надлежно, дошло ред да се
направи равносметка на приходите и разходите. Включени били всички разноски
за фъстъци, лед, кампари и уиски, укрепления и вряща смола, катрани, ровове
и колчани със стрели, и се стигнали до счетоводния парадокс, че занапред ще
трябва дървото с златните ябълки да  ражда  по  три пъти в годината, по три
златни плода, за да се погасят разходите  и  сметката  да  бъде  приключена
срочно и без загуби.
     Доколкото  такива  дървета  тройно  цъфтящи  и  тройно връзващи златни
ябълки няма, последвала  строга  царска  заповед:   под страх от най-строго
наказание случаят да бъде приключен и повече да не се разисква.
     Точно така и станало.
     Случаят останал да витае само като една приказка.


1978