Христо Бойчев из "ПИСМА ОТ ОНЯ СВЯТ" Извадки от книгата на "ИB Publisning Нouse", София, 1991 година (текстът си е на автора и да се използва изключително за лично четене) ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ Изтощени от Великия 45 годишен поход, ние българите, най-сетне достигнахме в Европа и спряхме на брега на Рейн. Одрипавели и въшлясали, доведени до пълно социално изтощение, ние налягахме под откритото небе да съберем сили преди атаката на историческия Рейнски вал. А на разсъмване се разнесе мълвата, че северно от нас, през Панония, към Великия Рейнски Вал напредва и един друг народ, наречен румъни. Този освирепял от глад народ плячкосвал и помитал всичко по пътя си, а върху знамето му, като отвор на гилотината зеела дупка, от която Европа изтръпвала... Между впрочем, ние вече знаехме, че от юг, през Ломбардия, към Великия Рейнски Вал ожесточено напредва и племето албани, опустошавайки супермаркети и складове по пътя си. Очевидци разказваха, че това обезумяло от бедност племе, преплувало с дрехите си Адриатическия пролив, опустошило Милано и заводите "ФИАТ" и сега се придвижвало насам върху автомобили "ФИАТ" на волска тяга, тъй като не познавало автомобила като техническо достижение. Наляво от нас, към Горен Дунав, с псувни и песни напредваха и сърбите. Този юначен народ се предвождаше от и'една же'на - Лепа Брена и върху бойните им знамена било изписано "АЙДЕ ДА СЕ ВОЛИМО." Те обаче никак не се волеха с албаните и нашите съкровени мечти бяха, че тяхната среща ще възпроизведе кървави псувни и стълкновения, преди да са достигнали Великия Рейнски Вал. Великата атака наближаваше, когато бяхме поразени от вестта, че от Урал до Балатон се придвижват огромни маси руснаци. Достигнали в историческото си развитие нивото на "военна демокрация", те отворили източните граници и изпивайки всичко по пътя си, с особено ожесточение разбивали заводите за денатуриран спирт. Западна Европа още успяваше да забави стремителното им придвижване, пускайки от въздуха каси с алкохол, с което предизвикваше кървави сблъсъци между тълпите и братоубийствени кланета. Но Западна Европа привършваше алкохолните ресурси и светът бе изправен пред исторически катаклизъм. И тогава на небосклона премина огнената диря на Халеевата комета и всички разбрахме, че от дълбините на Азия е тръгнала великата жълта орда на китаите под знамената на Червения дракон. Китаите заляха като океан Сибир и великата Русь, пометоха като тайфун Източна Европа, прегазиха Великия Рейнски Вал и разсипаха Западна Европа от Дъблин до Гибралтар и обратно. Народите се пръснаха по света, китаите се сляха с жълтите павета на София и само от време на време над бившия Партиен дом една самотна сврака програкваше: "Ние пак сме тук!" ДО Г-Н МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН МИНИСТРЕ, Научихме за тримата депутати, бити с палки. Тук обаче възниква законният въпрос: защо само тримата, г-н Министре? Нима останалите 397 депутати не заслужават? Мене ако ме питате и едните и другите са маскари. Не пренебрегвайте никого, г-н Министре. Така хем никоя политическа сила няма да се засегне, хем всички ще си получат заслуженото. То, така или иначе, с престъпността оправяне няма, а Парламентът хем е подръка, хем целият събран на едно място и няма да го гоните по кварталите... И нека всеки да си прави добре сметката, когато се кандидатира за български депутат. ДО БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ (Приветствие към българската интелигенция, четено от автора в НДК по случай деня на славянската писменост и култура -- 23 май 1991 година) БРАТЯ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ, ДЕЦА НА ДЕМОКРАЦИЯТА Демокрацията днес е факт, благодарение на вашия принос в борбата. Вие първи започнахте и първи ще свършите... Не се отчайвайте! Последните ще станат първи, а най-последните -- най-първи. От вас по-първи няма да има, братя! И още нещо: азбуката е една, но всички ние сме с по два паспорта в джоба. И ще разнасяме славата българска, както Паисий разнасяше историята ни: да я четат всите народи и да не правят като нас... (Ръкопяскания.) България достигна високи върхове от Девети до Десети. Сега обаче има опасност да достигнем още по-високи... И нека не зачеркваме постигнатото, защото ако казвайки Дикенс разбираме Англия, Толстой -- Русия, Фокнър -- Америка, то споменавайки името на ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II - пред цял свят изплува образът на България. Поклон и вечни благодарности за доброто име... (Продължителни ръкопляскания. Възгласи: "Браво!") Братя и сестри, Не се отчайвайте -- съдбата е превратна! Някога монголците владееха света, а днес те пишат на КИРИЛИЦА... (Отново бурни ръкопляскания.) Никой не знае с какви букви ще пише утре! Да му мислят народите, които са добре -- за нас по-лошо няма. Днес, в този исторически момент, нашият славен български народ отново е изправен пред вечната си историческа дилема -- НИ НАПРЕД, НИ НАЗАД. Не се отчайвайте -- ние сме на дъното. И НАШИЯТ ВЪЗХОД ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ. ДА ЖИВЕЙ БЪЛГАРИЯ! (Бурни, нестихващи ръкопляскания. Скандиране: "Ша са оправим!" Интелигенцията става на крака и отново избухват продължителни, нестихващи ръкопляскания.)