ДЕН 3: ТАНЖЕР 15 юни, 19791 1. Основна истина Питър Елиът се беше запознал с Ейми още в детската й възраст. Той се гордееше със способността си да предсказва реакциите й, макар и да я познаваше само в лабораторни условия. И сега, когато се беше изправила пред нова ситуация, поведението й го изненада. Елиът беше очаквал, че Ейми ще се изплаши при излитането, и си беше приготвил спринцовка с транквилизатор Торален. Инжекцията обаче остана неизползвана. Ейми проследи как Дженсен и Левин закопчават коланите си и тя веднага закопча и своя; за нея процедурата сякаш съдържаше нещо забавно в себе си, като част от някаква, макар и простичка, но игра. И макар и очите й да се разшириха при рева на реактивните двигатели, човешките същества около нея не се разтревожиха, и Ейми копира отегченото им безразличие, повдигайки вежди и сигнализирайки за скуката си. Все пак когато се издигнаха и надзърна през илюминатора, тя веднага изпадна в паника. Мигновено разкопча колана и се заклати през пасажирския отсек, надзъртайки през всеки илюминатор и разбутвайки хората в скимтящия си ужас като непрестанно сигнализираше, Къде земя земя къде земя? Земята беше черна и неразличима под крилата на самолета. Къде земя? Eлиът й заби спринцовката с Торален и после започна да я чеше и да я увещава да си седне в креслото. Сред природата приматите посвещаваха по няколко часа дневно пощейки се един друг, измъквайки репеите и тръните от козината. Поведението на чесане беше важно за подреждането на социалната доминантна структура на групата; съществуваше схема, по която животните се чешеха едни други, спазвайки определен порядък. И освен всичко това, подобно на разтриването на гърба при хората, чешенето имаше и успокояващ, отпускащ ефект. Само след минути Ейми вече бе достатъчно отпусната и забеляза, че другите пиеха нещо, като капризно настоя за "зелено капка пиене" - нейната представа за мартини с маслина и цигара. Подобни "възнаграждения" й се полагаха само при специални случаи, такива като коктейли във факултета, и Елиът послушно й даде напитка и цигара. Възбудата й обаче се оказа прекалено голяма за нея; само след час тя вече спокойно гледаше през прозореца и си сигнализираше сама на себе си Хубава картина докато изведнъж повърна. Тя се извини унизително, Ейми съжалява Ейми мръсно Ейми Ейми съжалява. - Всичко е наред, Ейми - успокои я Елиът, като я галеше по тила. Скоро след това, след като сигнализира Ейми спи сега, усука и нагъна одеялата в леговище върху пода и заспа, хъркайки шумно през широките си устни. Легнал до нея на пода, Елиът се зачуди как ли заспиват другите горили без такова изнудване? Елиът познаваше добре реакцията си при пътуване. При първата си среща с Карън Рос той беше останал с впечатлението, че и тя беше учен, не особено различаващ се от него. Но огромният самолет запълнен докрай с компютризирано оборудване, акронимната сложност на цялата операция предполагаше, че Технологичната служба по земните ресурси имаше солидни гърбове зад себе си, а вероятно дори и връзки с военните. Карън Рос се изсмя на предположенията му. - Прекалено сме дисциплинирани, за да имаме нещо общо с армията. След това му разказа за предисторията на интереса на ТСЗР във Вирунга. Подобно на екипа по проекта Ейми, Карън Рос също се бе препънала в легендата за изгубения град Зиндж. Но за разлика от тях си бе извлякла съвсем различни заключения от цялата история. През последните триста години са били направени няколко опита да се открие изгубения град. През 1692 година един английски авантюрист на име Джон Марли повел експедиция от двеста души в Конго; повече никой не чул за него. През 1744 година холандска експедиция потънала сякаш във водата сред джунглите; през 1804 година друга британска експедиция водена от шотландския аристократ сър Джеймс Тагарт, подходила към Вирунга от север, добирайки се едва до завоя Равана на реката Убанги. Той изпратил един отряд напред да разузнае обстановката, но никой не се върнал да докладва. През 1872 година Станли минал покрай региона Вирунга, но не навлязъл в него; през 1899 година германска експедиция навлязла навътре, загубвайки повече от половината си личен състав. Частно финансирана италианска експедиция изчезнала цялата безследно през 1911 година. Това бил последният опит да намерят изгубения град Зиндж. - Значи никой не го е открил - заключи Елиът. Рос поклати глава. - Мисля, че няколко експедиции са се добрали до града - каза тя, - но никой не е успял да се върне. Такъв вариант само по себе си не беше мистериозен. Ранните експедиции в Африка са били извънредно опасно занятие. Дори и най- добре подготвените от тях по правило губели половината си състав или повече. Устоялите на маларията, сънната болест и черноводната треска били изправяни пред пред реки гъмжащи от крокодили и хипопотами, джунгли пълни с леопарди и подозрително настроени канибалски племена. А гората, колкото и да била буйна, предлагала съвсем оскъдна храна; множество експедиции просто измрели от глад. - Според мен, градът съществува - обърна се Рос към Елиът. - И така, ако приемем, че това е вярно, къде бихме могли да го открием? Изгубеният град Зиндж се свързваше с диамантените мини, а вулканите бяха естествените находища на диаманти. Това доведе Рос до мисълта да разгледа Големият разлом, едно огромно геологическо образувание, широко около тридесетина мили, разрязващо по вертикалата източната трета на континента в продължение на повече от хиляда и петстотин мили. Долината на разлома беше толкова гигантска, че излизаше извън всички рамки на човешкото възприятие; едва през деветдесетте години на миналия век един геолог на име Грегори забелязал, че скалните стени разделени на повече от тридесет мили, са с един и същ минерален състав. От гледна точка на съвременната наука Големият разлом е бил в действителност неуспешен опит да се образува океан, защото източната трета от континента е започнала да се отцепва от останалата част на африканската земна маса преди двеста милиона години; поради някаква причина този процес е прекъснал преди разчупването да се осъществи изцяло. На картата депресията на Големия разлом беше белязана с две неща: серия от плитки вулканични езера - Малави, Танганайка, Киву, Мобуту - и серия вулкани, включително единствените активни вулкани в Африка в района на Вирунга. Във веригата на Вирунга имаше три действащи вулкана: Мукенко, Мубути и Канагарави. Те се издигат на височина от 11 000 до 15 000 фута над Долината в източна посока, и над басейна на река Конго на запад. Така Вирунга определено беше перспективен регион за търсене на диаманти. Следващата й стъпка беше да се изследва земната истина. - Какво представлява земната истина? - запита Питър. - В ТСЗР ние работим основно на дистанционен принцип - обясни тя. - Фотографии от спътници, въздушни наблюдения, радарни обзорни наблюдения. Разполагаме с милиони изображения, получени дистанционно, но нищо не може да замести земните проби, опита на екип работил в наблюдавания район. Започнах с предварителната експедиция която изпратихме да търси злато. Освен златото откриха и диаманти. - Тя натисна серия от бутони върху клавиатурата и изображенията върху екрана се промениха, заблестявайки с дузини блестящи точки. - Това са местонахожденията на разсипните находища в речните корита близо до Вирунга. Виждате как находищата образуват концентрични полукръгове водещи обратно към вулканите. Очевидното заключение е, че диамантите са ерозирали от склоновете на вулканите във Вирунга и са били отмити по теченията на потоците до сегашните им находища. - И вие сте изпратили експедиция да потърси източника? - Да. - Тя посочи върху екрана. - Но не се заблуждавайте от това, което виждате тук. Изображението предадено от спътника покрива територия от джунглата с площ от петдесет хиляди квадратни километра. По-голямата част от тази площ още не е виждана от окото на бял човек. Това е много труден терен, с видимост ограничена буквално до няколко метра във всяка посока. Някоя експедиция би могла да се лута с години в района, и да подмине града само на двеста метра, без да разбере. Така че трябваше да свия кръга на търсене. Реших да видя дали ще успея да открия града. - Да откриете града? От снимките на спътника? - Да - отвърна тя. - И аз го открих. Тропическите гори по света обикновено представляват досадно препятствие за технологията на дистанционно търсене. Огромните дървета на джунглата простират една непроницаема завеса от растителност, която закрива всичко намиращо се под нея. На снимките, направени от самолет или спътник, тропическите гори на Конго изпъкват като огромен, вълнист килим от безформена и монотонна зеленина. Дори и големи образувания, от рода на реки с ширина петдесет или сто фута, биват затулени под този балдахин от гъсти листа, невидими от въздуха. Така че вероятността да се открият някакви доказателства за съществуването на изгубения град само от въздушни фотографии беше почти нулева. Рос обаче беше решила да пробва друг подход: тя използваше самата растителност, скриваща от зрението й земята. Изследването на растителността беше нещо обикновено при умерените региони, където зелената маса претърпяваше сезонни изменения. Но екваториалната тропическа гора представлява нещо съвсем различно: няма значение дали сезонът е зима или лято, зелената маса не се променя. Рос насочи вниманието си към друг аспект, а именно разликите в албедото на растителността. Албедото технически се дефинира като отношението електромагнитна енергия отразена от дадена повърхност спрямо количеството енергия погълната от повърхността. В условията на видимия спектър това беше мярката за степента на "бляскавост" на повърхността. Реките имаха високо албедо, тъй като водата отразява много голяма част от падналата върху нея слънчева светлина. Растителността поглъщаше светлината, и следователно притежаваше ниско албедо. От 1977 година насам ТСЗР разработи компютърни програми, които измерваха албедото с огромна точност, способни да уловят и най-малката разлика. Рос си зададе следния въпрос: Ако съществува изгубен град, какъв би бил признакът в покриващата го растителност? Имаше само един очевиден отговор: късна вторична джунгла. Недокоснатата или девствена тропическа гора се наричаше първична джунгла. Първичната джунгла беше това, което изникваше в представите на повечето хора при мисълта за тропически гори: грамадни дървета с твърда дървесина, махагон, тик и абанос, а под тях един по-нисък слой от папрати и палми, притиснали в плътна прегръдка земята. Първичната джунгла е мрачна и наглед заплашителна, но всъщност е лесно проходима. Все пак, ако някъде човек изчисти първичната джунгла, и после изостави мястото, растителността, заела мястото й, е съвсем различна; това е вече вторичната джунгла. Доминантните растения са тези с мека сърцевина и бързорастящи дървета, бамбук и бодливи пълзящи лиани, образуващи плътна и непроходима бариера. Рос обаче не се вълнуваше от свойствата на новата гора; за нея беше важно единствено албедото й, тъй като растенията от вторичната джунгла притежават растително албедо различно от това на първичната джунгла. А то може да се променя и във времето; за разлика от дърветата с твърда сърцевина в първичната джунгла, които живеят стотици години, дърветата с мека сърцевина от вторичната джунгла имат живот максимум двайсет години. Така с напредването на времето вторичната джунгла се заменя от друга форма на вторична джунгла, която на свой ред по-късно пък се заменя от трета. Чрез проверката на регионите, покрити основно от вторична джунгла, такива като брегове на големи реки, обитавани от безброй човешки поколения, Рос потвърди, че компютрите на ТСЗР действително можеха да измерват и най-минималните разлики в отражателната способност. След това даде инструкции на сканерите на ТСЗР да търсят за разлики в албедото от порядъка на 0,03 или по-малко, с размер на площта от сто квадратни метра или по-малко, на територия от петдесет хиляди квадратни километра тропическа гора върху западните склонове на веригата от вулкани Вирунга. Тази задача би отнела на екип от петдесет учени тридесет и четири години, за да анализират въздушните фотографии. Компютърът сканира 129 000 спътникови и самолетни фотографии за по-малко от девет часа. И откри града. През май 1979 година Рос получи обработено от компютъра изображение на петно от много стара вторична джунгла разположено в геометрична, решеткоподобна форма. Петното беше разположено на два градуса северно от екватора и 3 градуса ширина, върху западните склонове на действащия вулкан Мукенко. Компютърът оцени възрастта на вторичната джунгла от петстотин до осемстотин години. - И вие изпратихте експедиция на място? - запита Елиът. Рос кимна. - Преди три седмици. Водеше я един южноафриканец на име Крюгер. Експедицията потвърди разсипните находища на диаманти, продължи да търси източника и откри развалините на града. - И после какво стана? - запита Елиът. Той върна отново записа. На екрана се виждаха черно-белите изображения на лагера, унищожени, и още димящи. Виждаха се няколко мъртви тела със строшени черепи. В един момент някаква сянка падна върху мъртвите тела, и камерата даде увеличение, очертавайки силуета на клатушкаща се фигура. Елиът се съгласи, че тя напомня на сянката на горила, но заупорства. - Горилите не са способни на такива неща. Те са мирни, вегетариански същества. Записът наближаваше към края. И тогава на екрана се появи окончателното й компютърно обработено изображение - това на главата на мъжка горила. - Ето я земната истина - произнесе Рос. Елиът не беше толкова сигурен. Той върна записа три секунди назад, втренчен в главата на горилата. Изображението трепкаше, създавайки малко призрачно впечатление, но нещо не беше наред с него. Не можеше да определи точно какво. Определено подобно поведение беше атипично за горилите, но имаше и още нещо... Той натисна бутона за стоп-кадър и се втренчи в застиналото изображение. Лицето и козината бяха сиви; нямаше никаква грешка, напълно сиви. - Можем ли да увеличим малко контраста? - запита той Рос. - Изображението е малко размито. - Не знам - каза тя, - но ще опитам. За мен поне изображението си е напълно в ред. - Тя не успя да го изостри. - Много е сиво - каза той. - Горилите са много по-тъмни. - Е, тази стойност на сивото си е съвсем нормална за видеоизображение. Елиът беше сигурен, че създанието беше прекалено светло, за да бъде планинска горила. Пред себе си виждаха или нова животинска раса, или нов вид. Нов вид голяма маймуна, сива на цвят, с агресивно поведение, открита в региона на източно Конго... Той беше потеглил с тази експедиция, за да провери на място сънищата на Ейми - едно впечатляващо психофизиологично прозрение - но сега изведнъж залогът се бе покачил до небесата. - Значи не мислите, че това е горила? - запита Рос. - Има начини да се провери - отвърна той. Загледа се в екрана със свъсено чело, а през това време самолетът напредваше в непрогледната нощ. 2. Проблеми с В-8 - Искате да направя какво? - изломоти Том Сиймънс, притискайки слушалката между ухото и рамото си, докато се завърташе в леглото да погледне часовника на нощната масичка. Беше 3 часа след полунощ. - Иди в зоологическата градина - повтори Елиът. Гласът му звучеше странно приглушено, сякаш идваше изпод вода. - Питър, откъде се обаждаш? - Някъде над Атлантика - отвърна Елиът. - Пътуваме за Африка. - Всичко наред ли е? - Всичко е наред - отвърна Елиът. - Но искам от теб да отидеш в зоологическата градина веднага още сутринта. - И какво да направя там? - Да запишеш на видео горилите. Опитай се да ги хванеш в движение. Това е много важно за дискриминантната функция; на всяка цена трябва да ги поразмърдаш преди да ги снимаш. - По-добре да си го запиша, да не объркам нещо - каза Сиймънс. Той боравеше с програмирането на компютрите за екипа по проекта Ейми, и беше свикнал с всякакви необичайни молби, но не и с буденето посреднощ. - Каква дискриминантна функция? - Използвай всяка свободна минута, пусни всички филми, с които разполагаме за горилите; всякакви горили, диви или такива в зоологическите градини или каквито още може да има. Колкото повече примери откриеш, толкова по-добре, но само да са в движение. А за сравнителна база използвай шимпанзета. Всичко, с които разполагаме за шимпанзетата. Прехвърли го на видео и го прекарай през функцията. - Каква функция? - прозя се широко Сиймънс. - Функцията, която сега ще си запишеш - каза Елиът. - Трябва ми една многократно променлива дискриминантна функция базирана на пълно изображение... - Имаш предвид функцията базирана на разпознаването на изображения ли? - прекъсна го Сиймънс. Той беше писал функции за разпознаване на изображения, използвани при езиковото обучение на Ейми, които им позволяваха да наблюдават сигнализирането й двайсет и четири часа в денонощие. Сиймънс се гордееше много с програмата си; тя беше действително нещо много изобретателно. - Структурирай си я както искаш - каза Елиът. - Просто ми трябва функция, която ще дискриминира горилите от останалите примати, като шимпанзетата например. Функция, диференцираща видовете. - Да не си биеш майтап с мен? - запита Сиймънс. - Или си забравил, че това е проблем с В-8. При разработката на компютърните програми за разпознаване на изображения така наречените проблеми с В-8 бяха най-трудните; цели екипи от изследователи бяха посветили години от живота си в опити да обучат компютрите да правят разлика между буквата "В" и цифрата "8" - точно защото разликата беше толкова очевидна. Но очевидното за човешкото око не беше очевидно и за скенера. На скенера трябваше да му се каже кое кое е, и специфичните за тази операция набор от инструкции се оказаха далеч по-трудни от всичко очаквано, особено при ръкописните символи. А сега Елиът искаше програма, способна да прави разлика между сходните изображения на горили и шимпанзета. Сиймънс не можа да сдържи въпроса си. - Защо? Та това е толкова очевидно. Горилата си е горила, а шимпанзето - шимпанзе. - Не ме питай. Просто го направи - каза Елиът. - Мога ли да използвам и ръста? Горилите можеха много лесно да се различат от шимпанзетата; ръстът беше достатъчен критерий. Визуалните функции обаче не можеха да определят ръста освен ако не беше известно разстоянието от наблюдавания обект до регистриращата апаратура, също както и фокусната дължина на регистриращите лещи. - Не, не можеш да използваш ръста - въздъхна Елиът. - Само морфологичните елементи. Сиймънс въздъхна и той на свой ред. - Благодаря ти много. А разрешителната способност? - Трябва ми деветдесет и пет процентна доверителна граница при определянето на видовете, базираща се на по-малко от три секунди бяло-черно подвижно изображение. Сиймънс свъси вежди. Очевидно Елиът разполагаше с трисекундно видеоизображение на някакво животно и не можеше да определи дали това животно е горила или не. Елиът беше виждал достатъчно горили от началото на научната си кариера, за да улови разликата; горилите и шимпанзетата бяха напълно различни животни и по ръст, и по външен вид, движение и поведение. Различаваха се помежду си така, както се различаваха и интелигентните обитатели на океана, да кажем делфините и китовете. Човешкото око беше далеч по- съвършен инструмент от всяка компютърна програма която можеше да бъде написана. И въпреки това Елиът не вярваше на очите си. Какво ли беше замислил? - Ще се опитам, но няма да стане веднага - каза Сиймънс. - Човек не пише току-така за една нощ такава програма. - Утре вечер я искам готова, Том - каза Елиът. - Ще ти се обадя утре. 3. Вътре в ковчега В един ъгъл на жилищния отсек на боинга се намираше звуконепроницаема кабина от фибростъкло с подвижен капак и малък катодно-лъчев екран; наричаха го "ковчега" поради клаустрофобичното чувство което предизвикваше у някого вътре. Някъде по средата на Атлантика Рос пристъпи в ковчега. Тя бе хвърлила един последен поглед върху Елиът и Ейми - и двамата спяха, като хъркаха шумно, а Дженсен и Ървинг играеха на "подводна гонитба" на компютъра; тя спусна капака. Рос беше много уморена, но през следващите две седмици не можеше дори и да мисли за повече сън, защото според плановете й експедицията щеше да се проточи точно толкова. След четиринадесет дни, или 336 часа, екипът на Рос или щеше да е натрил носовете на евро-японския консорциум, или тя щеше да е претърпяла пълен провал, в резултат на който щяха завинаги да се простят с правата върху изследването на минералните ресурси в заирската част на Вирунга. Надпреварата вече бе започнала и тя нямаше никакво намерение да губи. Тя набра координатите на Хюстън, включително и собствения си код, и зачака докато скрамблерът задейства. От този момент нататък всеки сигнал между нея и Хюстън щеше да търпи петсекундно закъснение, защото всяко съобщение щеше да се изпраща в кодирани пакети трансмисии, за да се избягнат пасивните подслушвателни устройства. На екрана светна надпис: ТРАВИС Тя въведе името си и вдигна телефонната слушалка. - Мръсна работа - започна Травис, макар и в действителност това да не беше неговият глас, а компютърно генериран равен аудио сигнал, изчистен от всякакви емоции. - Казвай - произнесе Рос. - Консорциумът тръгва в атака - изрече компютризираният глас на Травис. - Подробности - каза Рос и зачака да изминат петте секунди закъснение. Представяше си Травис в командната зала в Хюстън, как слуша нейни генериран от компютъра глас. Този безжизнен глас изискваше промяна в начина на формулиране на фразите; онова, което се предаваше обикновено с интонацията и ударението, тук трябваше да се каже изрично. - Те знаят, че сте тръгнали за Африка - проскимтя гласът на Травис. - Изпълняват свой собствен план. Германците са зад него - твоят приятел Рихтер. Уреждам едно захранване след няколко минути. Това е добрата новина. - А лошата? - За последните десет часа в Конго е настъпил истински хаос. Имаме много гадна ГПС (геополитическа ситуация). - Давай. На екрана се изписа съобщението ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СИТУАЦИЯ, последвано от плътен параграф. ЗАИРСКОТО ПОСОЛСТВО ВАШИНГТОН ТВЪРДИ ИЗТОЧНИТЕ ГРАНИЦИ С РУАНДА ЗАТВОРЕНИ / НИКАКВО ОБЯСНЕНИЕ / ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ ВОЙСКИ НА ИДИ АМИН БЯГАТ ОТ ТАНЗАНИЙСКА ИНВАЗИЯ В ИЗТОЧЕН ЗАИР / НАСТЪПВАЩ ПОВСЕМЕСТЕН ХАОС / НО ФАКТИТЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ / МЕСТНИТЕ ПЛЕМЕНА {КИГАНИ} БУЙСТВАТ / РЕПОРТАЖИ ЗА ЗВЕРСТВА И КАНИБАЛИЗЪМ И Т. Н. / УБИВАТ ВСИЧКИ ЧУЖДЕНЦИ В КОНГО ТРОПИЧЕСКИТЕ ГОРИ / ЗАИРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ИЗПРАЩА ГЕНЕРАЛ МУГУРУ (СЪЩО ТАКА ИЗВЕСТЕН КАТО ПАЛАЧЪТ НА СТАНЛИВИЛ / ДА ПОТУШИ НА ВСЯКА ЦЕНА ВЪСТАНИЕТО НА КИГАНИ / СИТУАЦИЯТА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕСТАБИЛНА / ЕДИНСТВЕН ЛЕГАЛЕН ВХОД В ЗАИР СЕГА ПРЕЗ КИНШАСА / ОТТУК НАТАТЪК ВСИЧКО РЕШАВАШ САМА / АНГАЖИРАЙ БЕЛИЯ ЛОВЕЦ МЪНРО СЕГА НАЙ-ВАЖЕН НА ВСЯКА ЦЕНА / НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ НА КОНСОРЦИУМА ДА СЕ ДОКОПА ДО НЕГО ЩЕ ПЛАТИМ ВСЯКАКВА ЦЕНА / ИЗПАДНАЛА СИ В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЕКСТРЕМНА СИТУАЦИЯ / ТРЯБВА ДА ИМАШ МЪНРО ДО СЕБЕ СИ ЗА ДА ОЦЕЛЕЕТЕ / Тя се втренчи в екрана. Това бяха възможно най-лошите новини. - Каква е ситуацията с конкурентите? ЕВРО-ЯПОНСКИЯТ КОНСОРЦИУМ СЕГА ОБХВАЩА МОРИКАВА (ЯПОНИЯ) / ГЕРЛИХ (ГЕРМАНИЯ) / ВООРСТЕР (АМСТЕРДАМ) / ЗА НЕЩАСТИЕ СА РАЗРЕШИЛИ ВСИЧКИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ СЕГА ДЕЙСТВАТ В ПЪЛНО СЪГЛАСИЕ / НЕПРЕКЪСНАТО НИ СЛЕДЯТ КОМУНИКАЦИИТЕ НЕ МОГА ДА СЕ НАДЯВАМ ВСЕКИ ПЪТ НА СИГУРНА ВРЪЗКА / ОЧАКВАЙ ЕЛЕКТРОННИ КОНТРАМЕРКИ И БОЙНА ТАКТИКА ПРИ ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ЦЕЛТА ДВЕ-В / ЩЕ НАВЛЯЗАТ В КОНГО В РАМКИТЕ НА 48 ЧАСА СЕГА ТЪРСЯТ МЪНРО / - Кога ще пристигнат в Танжер? - запита тя. - След шест часа. А ти? - Седем. А Мънро? - Не знаем нищо за Мънро - каза Травис. - Можеш ли да го спипаш? - Без никакви проблеми - отвърна Рос. - Още сега ще уредя клопката. Ако Мънро не пожелае да сподели нашата гледна точка, обещавам ти, че само след седемдесет и два часа ще бъде изхвърлен от страната. - С какво разполагаш? - Автомати чешко производство. Намерени в къщата му, с идеалните му отпечатъци. Това е достатъчно. - Това наистина е достатъчно - съгласи се Травис. - Ами пасажерите ти? - Той намекваше за Елиът и Ейми. - Много са добре - каза Рос. - Нямат и представа какво става. - Дръж ги така - каза Травис и затвори. 4. Време за храна - Хайде време е за хранене - провикна се жизнерадостно Травис. - Кой е на яслата? - Имаме петима умиращи от глад на информационната линия Бета - каза Роджърс. Той беше експертът по електронно наблюдение, ловецът на скрити микрофони и микропредаватели. - Познаваме ли някой от тях? - Всички до един - изрече леко отегчен Роджърс. - Линията Бета е главната ни информационна магистрала в компанията, така че който иска да подслушва системата ни, съвсем логично ще се впие в нея. Така получават повече битове и байтове. Разбира се, ние отдавна вече не използваме Бета за нещо друго, освен за рутинни некодирани дивотии - данъци и заплати, от тоя род. - Трябва да ги понахраним - каза Травис. Захранване означаваше подаването на фалшива информация по линия, за която се знае, че се подслушва. Това беше деликатна операция. - Консорциумът и той ли се е наврял? - Че къде без тях. Какво искате да им сипем в чиниите? - Координатите на изгубения град - отвърна Травис. Роджърс кимна, избърсвайки потта от веждите си. Беше тежък и пълен мъж и се потеше обилно. - С какъв коефициент на достоверност да им я шибнем? - Възможно най-големият - каза Травис. - Трудно можеш да хвърлиш прах в очите на японците, освен не се постараеш. - Не искате да излъча действителните координати, нали? - Господи, разбира се, че не. Но искам да си максимално близо до истината. Да кажем, някъде от порядъка на двеста километра. - Става - каза Роджърс. - Кодирано? - запита Травис. - Разбира се. - Имаш ли код, който могат да пробият от дванайсет до петнайсет часа? Роджърс кимна. - Подготвили сме им нещо интересно. Изглежда дяволски сложно, но когато се заемеш с него, след известно време всичко изскача наяве. Вмъкнали сме един бъг в честотата на буквите и цифрите формиращи кода. Ония от другия край ще си помислят, че сме допуснали неволна грешка, но ще мине. - Не искам да е много фасулско - предупреди Травис. - О, не се тревожи, ще си заработят йените с кървав пот. Никога няма и да заподозрат, че са захапали въдица. Разиграхме им номера с армията и след ден-два цъфнаха ухилени до ушите, като ни прочетоха цяла лекция. Така и не разбраха, че са били прецакани. - Добре - каза Травис. - Сипвайте им в канчетата. Искам да ги нахраните така, че през следващите четиридесет и осем часа да не усетят глад; до момента, в който разберат че пържолите са били марулени. - Ще бъде неземно удоволствие - заяви Роджърс и се прехвърли на терминала за линията Бета. Травис въздъхна. Захранването скоро щеше да започне, и той се надяваше, че ще успее да ги отклони от екипа си на мястото, достатъчно дълго, за да осигури на Рос време да се добере до диамантите първа. 5. Опасни сигнатури Разбуди го мек шум от приглушени гласове. - Колко несигурна е тази сигнатура? - Дяволски несигурна. Ето го изображението от припикаването, отпреди девет дни, а още не сме намерили епицентъра му. - Това облачна покривка ли е? - Не, прекалено тъмна е за такова нещо. Това е изхвърляне на материя от сигнатурата. - По дяволите. Елиът отвори очи и видя зората да се разпуква под формата на тънка алена ивица на фона на синьочерно небе отвъд илюминаторите на пасажирския отсек. Часовникът му показваше 5 часа и 11 минути; беше пет сутринта, според времето в Сан Франсиско. Беше спал само два часа след разговора си със Сиймънс. Прозина се и погледна Ейми, сгушена сред купчина одеяла върху пода. Хъркаше шумни. Останалите кушетки бяха безлюдни. Той отново чу тихи гласове, и погледна към компютъра. Дженсен и Ървинг се бяха втренчили в екрана и говореха приглушено. - Опасна сигнатура. Имаме ли обработка на компютъра? - Сега се обработва. Ще отнеме малко време. Зададох му да обработи с връщане пет години назад, също както и другите изригвания. - Какво е това припикаване? - запита той. - ПВОО са предварителни важни орбитални обиколки на спътника - обясни Дженсен. - Казват им припикавания, защото обикновено прибягваме до тях, когато вече сме я закъсали съвсем. Търсим тук при тази вулканична сигнатура - каза Дженсен, посочвайки точка върху екрана. - Не е много обещаваща. - Какво е това вулканична сигнатура? - запита Елиът. Показаха му носещите се на талази пушеци - тъмнозелени върху генерираните от компютъра цветове, които се изригваха от гърлото на Мукенко, един от действащите вулкани на веригата Вирунга. - Мукенко изригва средно веднъж на всеки три години - каза Ървинг. - Последната ерупция беше през март, 1977, но по всичко изглежда така, сякаш набира сили за още едно пълно изригване следваща седмица или някъде там. Сега чакаме вероятностната оценка. - Рос знае ли за това? Те повдигнаха рамене. - Знае, но не ми личи да се притеснява особено. Преди два часа получи от Хюстън последния геополитически развой в Заир, и отиде директно в товарния отсек. Оттогава не се е мяркала. Елиът се запъти към слабо осветения товарен отсек на самолета. Отсекът нямаше изолация и студът беше пронизващ; камионите бяха покрити с тънък слой скреж; дъхът му започна да излиза със съскане от устата. Откри я седнала на една маса под едно светлинно петно. Беше с гръб към него, но когато я приближи, тя прекъсна работата си и се обърна. - Мислех, че спиш - каза тя. - Не ме свърта. Какво става? - Просто проверявам запасите. Това е нашият авангарден технологичен модул - каза тя, вдигайки една малка раница. - Разработили сме една миниатюризирана екипировка за полеви експедиции; двайсет паунда оборудване съдържащо всичко, от което може да се нуждае човек в продължение на две седмици: храна, вода, дрехи, изобщо всичко. - Дори и вода? - удиви се Елиът. Водата тежеше доста; седем десети от теглото на човешкото тяло представляваше вода, също както и по-голямата част от храната; на това се дължеше факта, че дехидратираната храна беше толкова лека. Но водата беше далеч по-важна за човека, отколкото храната. Човек може да издържи седмици без храна, докато при някои случаи без вода умира само за няколко часа. А водата тежеше. Рос се усмихна. - Един среден човек се нуждае от четири до шест литра вода на ден, което представлява осем до тринадесет фунта тегло. При една двуседмична експедиция в пустинен регион би трябвало да осигурим двеста фунта вода за всеки член на експедицията. Но ние си имаме модула за рециклирана вода на НАСА, който пречиства всички секреции, включително и урината. И тежи само шест фунта. Така се справяме с проблема. - Съвсем си е наред водата - добави тя, виждайки изражението му. - Нашата пречистена вода е по-чиста и от онази, която тече от крана в банята ти. - Надявам се да си права. - Той вдигна чифт слънчеви очила с много особена форма. Бяха много тъмни и дебели, а над свързващото ги мостче имаше монтирана специална леща. - Холографски очила за нощно виждане - каза Рос. - Използвана е тънкослойна дифракционна оптика. - Тя посочи едни устойчиви към вибрации обективи на камера с оптически системи компенсиращи движението, стробиращи инфрачервени прожектори, и миниатюрни изследователски лазери не по-големи от гума за моливи. Имаше и серия от малки триножници с високооборотни електродвигатели монтирани отгоре, и скоби да държат някакви допълнителни устройства, но тя не обясни същината им; ограничи се само с думите, че били "защитни средства". Елиът се насочи към масата в дъното, където видя шест автомата положени под осветлението. Той вдигна един; беше тежък, и блестеше от смазка. До тях лежаха купчини пълнители; автоматите бяха калашници произведени по лиценз в Чехословакия. Той вдигна поглед към Рос. - Просто предпазни мерки - каза Рос. - Носим си ги на всяка експедиция. Не означават нищо особено. Елиът поклати глава. - Разкажи ми за новия геополитически развой, който са ти съобщили от Хюстън. - Това не ме тревожи - заяви тя. - Мен ме тревожи - каза Елиът. Рос му обясни, че геополитическата сводка била само технически доклад. Заирското правителство било затворило източните граници предното денонощие; никакъв турист или търговски транспорт не може да навлезе в страната от Руанда или Уганда; сега входът беше отворен само от запад, през Киншаса. Никакво официално обяснение не беше дадено за затварянето на източната граница, макар че източници във Вашингтон предполагаха, че войските на Иди Амин, бягащи през заирската граница от танзанийската инвазия в Уганда, могат да причинят "местни проблеми". В централна Африка с термина "местни проблеми" се означаваха канибализъм и други зверства. - Вярваш ли в тия неща? Канибализма и зверствата? - запита Елиът. - Не - каза Рос. - Всичко това е лъжа. Това е работа на холандците, германците и японците, най-вероятно твоят приятел Морикава. Евро-японският електронен консорциум знае, че ТСЗР е много близо до откриването на важни залежи от диаманти във Вирунга. Те искат да ни забавят колкото е възможно повече. Явно са устроили театъра някъде, вероятно в Киншаса, и са затворили източните граници. Нищо повече от това. - Щом няма опасност, за какво са тогава автоматите? - Просто застраховка - повтори тя. - Няма да използваме автомати, повярвай ми. А сега защо не дремнеш? Скоро ще кацаме в Танжер. - Танжер? - Капитан Мънро е там. 6. Мънро Името на "капитан" Чарлз Мънро не може да се открие в никой списък на водачите на експедиции наемани от компаниите в този бранш. За това си имаше няколко причини, като най-важната сред беше неговата определено мръсна репутация. Мънро беше отраснал в дивата пустош на северната гранична провинция на Кения, незаконен син на шотландски фермер и неговата красива икономка индианка. Бащата на Мънро беше извадил лошия късмет да загине от ръката на някой партизанин на Мау Мау през 1956 година. *(Бел. под ч. Макар и по време на въстанията на Мау Мау да бяха загинали над петнадесет хиляди души, само тридесет и седем бели намерили смъртта си през седемте години тероризъм. Смъртта на всеки един от белите хора правилно се счита повече като жертва на обстоятелствата, отколкото като резултат на целенасочена чернокожа политика.) Скоро след това майката на Мънро се спомина от туберкулоза, и Мънро се запъти към Найроби, където в края на шейсетте работи като бял ловец, водейки групи туристи в джунглата. През този период от живота си той беше удостоен с титлата "капитан", макар и никога да не бе служил в армията. Явно обаче развличането на туристите не му е допаднало, защото през 1960 година става ясно, че прехвърля тайно оръжия от Уганда в наскоро обявилото независимост Конго. След като през 1963 година Моа Чомбе беше прогонен в изгнание, дейността на Мънро се превърна в политически опасна и в края на 1963 година беше принуден да изчезне от източна Африка. Появи се отново през 1964 вече като един от белите наемници на генерал Мобуту в Конго, под водачеството на полковник "Лудия Майк" Хоаре. Хоаре описва Мънро като "корав, смъртоносен клиент, който познава джунглата и е изключително ефективен, успеем ли само да ги издърпаме от кревата на поредната жена". След завземането на Станливил при операция "Червен Дракон", името на Мънро става известно със зверствата, извършени от наемниците в едно селище на име Авакаби. След това Мънро отново се покрива за няколко години. През 1968 отново изплава, този път в Танжер, където си живее царски и се превръща в нещо като местна знаменитост. Източниците на очевидните му огромни доходи са обвити в мъгла, но според слуховете той снабдявал комунистическите судански въстаници с източногерманско леко стрелково оръжие през 1971, през периода 1974-1975 подпомагал роялистите в Етиопия при въстанието им, а през 1978 година оказал ценна помощ на френските парашутисти извършили десант в заирската провинция Шаба. Тази разнообразна дейност му беше извоювала много специална репутация в Африка през седемдесетте; макар и да беше обявен за персона нон грата в повече от половин дузина африкански страни, той си пътуваше напълно необезпокояван по целия континент, като използваше различни паспорти. Ситуацията беше повече от двусмислена: всеки служител от контрола по границите го познаваше като петте си пръста, но всеки от тях се боеше страшно както да го пусне в страната, така и да не го пусне. Чуждите минногеоложки и изследователски компании, даващи си сметка за чувствата на местните хора, избягваха да го наемат като водач на експедициите си. Беше вярно, че Мънро без съмнение беше най- скъпият местен водач. Но въпреки това репутацията му на човек, до този момент не претърпял поражение, се ширеше по цяла Африка. През 1974 година беше успял да вмъкне под фалшиво име в Камерун две германски експедиции търсещи калай; беше водил и една от предните експедиции на ТСЗР в Ангола по време на най-разгорещения военен конфликт през 1977. Отказа да поведе друга група на ТСЗР в Замбия следващата година след като Хюстън отказа да плати цената му; Хюстън беше отменил експедицията. С няколко думи, Мънро беше всепризнат като най-добрият човек за най-опасните маршрути. Това беше причината, поради която самолетът на ТСЗР направи междинна кацане в Танжер. На летището в Танжер товарният самолет на ТСЗР и съдържанието му бяха задържани, но персоналът му с изключение на Ейми мина през митническия контрол, като носеше личните си вещи. Дженсен и Ървинг бяха отведени за щателно претърсване; в ръчния им багаж бяха открити незначителни следи от хероин. До това налудничаво събитие се стигна след поредица от забележителни съвпадения. През 1977 година митническите служители на Съединените щати започнаха да използват устройства с неутрони с обратно разсейване, както и химически изпарители като детектори, или устройства улавящи миризмите. Те всички бяха ръчни електронни устройства произведени по договор от Морикава Електроникс в Токио. През 1978 година възникнаха редица въпроси относно точността на тези устройства; Морикава предложи да ги тестват и на други летища и пристанища по целия свят, включително Сингапур, Бангкок, Делхи, Мюнхен и Танжер. Така Морикава Електроникс имаха добра представа за качествата на детекторите използвани в летището на Танжер, като също много добре знаеха, че редица субстанции, включително и тези на обикновения мак и някои сортове ряпа, предизвикват фалшива индикация за наличие на дрога. А подобен случай изискваше минимум четиридесет и осем часа, за да се докаже несъстоятелността на индикацията. (По- късно се разбра, че в куфарите на двамата по някакъв начин действително са попаднали следи от ряпа.) И Ървинг и Дженсен енергично отричаха всякакво наличие на подобни вещества и настояваха за присъствието на местния американски консул. Случаят обаче можеше да се разреши най-рано след няколко дни; Рос телефонира на Травис в Хюстън, който реши, че това е маневра за отвличане на вниманието. Не можеха да направят нищо друго, освен да продължат експедицията както могат. - Те си мислят, че ще ни спрат, но няма да им стане играта - каза твърдо Травис. - Добре, кой ще върши геоложката работа? - запита Рос. - Ти - отвърна той. - А електрониката? - Пак ти. Ти си документиран гений - каза Травис. - Само намери Мънро, на всяка цена. Той е ключът към всичко. По здрач напевът на мюезина се разнесе над пастелното гъмжило от къщи в танжерската казба, призовавайки правоверните на вечерна молитва. В по-старо време мюезинът сам излизаше на минарето да се провиква, но сега магнитофон усилван от говорители вършеше работата му; механизиран призив за мюсюлманския ритуал на подчинение. Карън Рос седеше на терасата на къщата на капитан Мънро с изглед към казбата и чакаше за аудиенция със самия господин. До нея в другато кресло хъркаше шумно Питър Елиът изтерзан от дългия полет. Чакаха вече близо от три часа и тя започваше да се тревожи. Къщата на Мънро беше в мавритански стил, и отворена към изхода. От вътрешността й долитаха гласове, разговарящи на някакъв ориенталски език. Едно грациозно мароканско момиче слугинче които изглежда Мънро притежаваше в несметни количества, излезе на терасата с телефон. Тя се поклонни официално. Рос видя, че момичето имаше виолетови очи; беше изключително красива, на не повече от шестнадесет години. - Това е вашият телефон. Наддаването започва след малко - произнесе тя на безупречен английски. Карън сръга Питър, който се размърда изтощено. - Търгът започва - каза му тя. Питър Елиът си глътна езика още с влизането в къщата на Мънро. Беше очаквал сурова военна обстановка, а защшеметен видя деликатните изписани с дърворезба марокански арки и тихо ромолящи фонтани, струящи милиарди миниатюрни дъги. В следващия момент зърна втренчените в него и Рос японци и германци в съседната стая. Погледите им определено не съдържаха и грам дружелюбие, но Рос се изправи и като каза: - Извини ме за момент - влезе в съседната стая и и прегърна топло един млад рус германец. Те се целунаха, разбъбриха се щастливо и изобщо създадоха впечатление на интимни приятели. Това не се понрави на Елиът, но с известно утешение видя, че японците - всички облечени в еднакви черни костюми - също споделяха чувствата му. След като го забеляза, той се усмихна топло, за да придаде впечатление на одобрение от сцената пред тях. Рос обаче още не се беше върнала при него и той настойчиво я запита: - Кой беше този? - Това е Рихтер - отвърна тя. - Най-брилятният тополог в западна Европа; неговата област са екстрааполациите в n-мерното пространство. Работите му са изключително елегантни. - Тя се усмихна. - Почти колкото моите. - Но той работи за консорциума. - Естествено. Нали е шваба. - И ти разговаряш с него? - Бях много щастлива от случая - отвърна тя. - Карл е фатално ограничен. Той може да работи единствено само с вече утвърдена информация. Взема установените условия и прави чудеса с тях в n- мерното пространство. Но не може да си представи абсолютно нищо новаторско. Имах един преподавател в Масачузетския технологичен институт, който беше същият като него. Обвързан от фактите, заложник на реалността. - Тя поклати глава. - Пита ли те за Ейми? - Естествено. - А ти какво му каза? - Казах му, че е болна и вероятно ще умре скоро. - И той ти повярва? - Да се надяваме. Ето го и Мънро. Капитан Ммънро се появи в следващата стая в хаки и пура между зъбите. Беше висок, обветрен мъж с мустаци и меки тъмни наблюдателни очи, които не пропускаха нищо. Размени няколко приказки с японците и германците, върху които думите му имаха покрусяващ ефект. След малко Мънро влезе в тяхната стая широко усмихнат. - Значи заминавате за Конго, доктор Рос. - Ние заминаваме, капитан Мънро - каза тя. - Изглежда всички заминават - засмя се той. Последва бърза размяна на реплики, която на Елиът му прозвуча на китайски. - Петдесет хиляди щатски долара в швейцарски франкове ин касо пункт и две десети от дохода за първата година с корекция при теглене. Мънро поклати глава. - Сто хиляди щатски долара в шевйцарски франкове и пункт и шест десети от дохода за първата година върху първичните депозити, некоригирано счетоводство, без сконтов процент. - Сто хиляди щатски долара ин касо пункт и една десета от прихода за първата година върху всички депозити, с пълно дисконтиране от пункта на произход. - Пункта на произход? По средата на шибаното Конго? Аз бих поискал три години от пункта на произход; ами ако ви заклещят нейде? - След като искаш дебела гуша, рискуваш. Мобуту е по-голям тарикат от теб. - Мобуту едва държи положението под контрол, а аз съм още жив защото не обичам рисковете - каза Мънро. - Сто хиляди щатски ддолара ин касо пункт и четири десети върху първичния депозит с дисконтиране от премията само. Или ще взема пункт и две десети от твоите. - Щом не си падаш по хазарта, ще ти дам изкупуване с твърда лихва за двеста хиляди щатски долара. Мънро поклати глава. - Вие платихте повече от това за вашите права за изследване на минералните ресурси в Киншаса. - В Киншаса цените на всичко са подложени на огромна инфлация, включително правата за изследване на минералните ресурси. А текущото ограничение на изследването е доста под хиляда. - Щом казваш така. Той се усмихна, и тръгна към другата стая, където го чакаха японците и германците. - Не е необходимо да го научават - изрече бързо тя. - О, аз съм сигурен, че те и така си го знаят - отвърна Мънро и влезе в другата стая. - Копеле - изсъска тя подире му. Заговори бързо с приглушен глас в слушалката. - Не, не е съгласен... Не, не, няма да се хване... страшно много им трябва... - Не мислиш ли, че много му качваш цената? - запита Елиът. - Той е най-добрият - отвърна тя и продължи да шепне яростно в слушалката. В съседната стая Мънро с тъжно изражение клатеше глава, отхвърляйки офертата им. Елиът забеляза, че Рихтер беше зачервен до пръсване. Мънро се върна при тях. - Какво беше текущото ви проектно ограничение за изследвания? - Под хиляда. - Така казваш ти. Макар и да знаеш, че има руден интерсепт. - Не зная да има руден интерсепт. - Тогава сте последните глупаци да закопавате толкова много пари в джунглата на Конго - каза Мънро. - Не е ли така? Карън Рос не отговори. Тя гледаше към орнаментирания таван на стаята. - Тия дни Вирунга не е кварталната градинка - продължи Мънро. - Племената Кигани са се разбушували, а те са любители на човешко месце. Пигмеите и те вече забравиха, че ни обичат. Много вероятно е да ни почерпят по някоя стрела в гърба. Вулканите всеки миг могат да забълват лава. Жужат мухи цеце. Влачат се заразни води. Гъмжи от корумпирани служители. А вие сте се емнали тъкмо там, а? Може би е по-добре да отложите пътуването си докато нещата се уталожат. Мънро бе формулирал съвсем точно тревогите на Питър Елиът и той не пропусна да го спомене. - Ето един разумен човек - изрече Мънро с широка усмивка, която раздразни Карън. - Изглежда, ние никога няма да се спогодим - каза тя. - Това е очевидно - кимна Мънро. Елиът изведнъж проумя, че пазарлъкът бе свършил. Той се изправи и протегна ръка на Мънро за довиждане, но миг преди това Мънро се обърна и се върна в съседната стая, където го чакаха нетърпеливо японците и германците. - Нещата се оправят - каза Рос. - Защо мислиш така? - запита Елиът. - Защото той счита, че ти е надвил, така ли? - Не. Защото си мисли, че знаем повече от тях за разположението на мястото и имаме по-голям шанс от тях да попаднем на рудно находище, което ще се изплати. В съседната стая японците и германците изведнъж се изправиха, и тръгнаха към изхода. На вратата Мънро се ръкува с германците и се поклони церемониално на японците. - Предполагам, че си права - каза Елиът. - Той ги отпраща. Рос обаче не се зарадва. - Не могат да постъпят така - изрече озадачено тя. - Не могат просто така да се грабнат и да хукнат. Елиът пак се смути. - Нали ти искаше да ги разкара? - Проклятие - изсъска тя. - Прецакаха ни. - Тя яростно зашепна в слушалката до Хюстън. В главата на Елиът всичко вече се обърка окончателно. Дори и завръщането на Мънро със съобщението, че вечерята е сервирана, не успя да го изведе от това състояние. Вечеряха по марокански стил, седнали на пода, с пръсти вместо с прибори. Първото ястие беше пай с гълъб, след което сервираха някаква яхния. - Значи ти отпрати японците, а? - заопита Рос. - Каза им, че няма да им стане играта? - О, не - отвърна Мънро. - Това би било крайно неучтиво. Казах им, че ще си помисля. И така и ще направя. - Добре, тогава защо си тръгнаха? Мънро сви рамене. - Не е моя грижа. Предполагам, че по телефона са им съобщили нещо, което ги е накарало да променят плановете си. Карън Рос погледна косо часовника, отбелязвайки си часа. - Много хубава яхния - каза тя. Правеше всичко възможно да изглегжда сговорчива. - Радвам се, че ви харесва. Това е таджин. Месо от камила. Карън се задави. Питър Елиът с изненада установи, че апетитът му бе намалял значително. - Значи си имате горила, професор Елиът? - обърна се към него Мънро. - Откъде разбрахте? - Японците ми казаха. Те са направо очаровани от нея. Не мога да разбера как, но направо ги е пощурила. Един млад мъж с горила, и една млада жена която търси... - Промишлени диаманти - изрече Карън Рос. - Аха, промишлени диаманти. - Той се обърна към Елиът. - Много си падам по откровените разговори. Диаманти, колко очарователно. - Начинът му на разговор подсказваше, че не е чул нищо важно до този момент. - Трябва да ни заведеш дотам, Мънро - каза Карън. - Светът е пълен с промишлени диаманти - продължи Мънро, сякаш не чул последните й думи. - Има ги в Африка, Индия, Русия, Бразилия, Канада, дори и в Америка, - Арканзас, Ню Йорк, Кентъки - където и да ги потърсите. А вие сте се вдигнали чак в Конго. Очевидният въпрос увисна във въздуха. - Търсим сини диаманти с борово покритие тип IIв - каза Карън Рос. - С полупроводникови свойства важни за приложенията на микроелектрониката. Мънро подръпна мустаците си. - Сини диаманти - повтори той, кимайки. - Има логика. Рос се съгласи с думите му. - Не можете ли да си ги изработвате? - запита Мънро. - Не. Вече са правени опити. Съществува такъв процес за нанасяне на покритие с бор, но е прекалено ненадежден. Аммериканците веднъж пробваха, също и японците. И едните и другите се отказаха. Оказа се безнадеждна работа. - Така че ви трябва естествен източник. - Точно така. Искам да се доберем там колкото е възможно по-скоро - изрече с равен глас Карън без да отделя очи от него. - Сигурен съм, че искате - отвърна той. - За нашата доктор Рос не съществува нищо друго, освен бизнеса, а? - Той прекоси стаята и се облегна върху една от арките, вглежадйки се в тъмната танжерсак нощ. - Изобщо не съм учуден - заяви той. - Всъщност... Още с първите куршуми на откоса Мънро се хвърли на пода търсейки прикритие; стъклените съдове върху масата се пръснаха на хиляди късчета, едно от момичетата му изпищя, Рос и Елиът плонжираха върху мраморния под, а куршумите свиреха наоколо им, забивайки се в мазилката и ронейки прах върху им. Грохотът трая тридесет секунди, след което секна така внезапно, както и беше започнал. След като всичко свърши, те колебливо се изправиха на крака, втренчени един в друг. - Консорциумът плаща за забавленията - ухили се Мънро. - Много си падам по такива авери. Рос изтръска праха от дрехите си. - Пет пункта и две десети при първите двеста хиляди, без удръжки, в швейцарски франкове, с корекция. - Пет и седем десети и съм Ваш. - Пет и седем десети. Готово. Мънро стисна ръце, после обяви, че ще му трябват няколко минути да си опакова багажа преди да потеглят за Найроби. - Просто така? - запита Рос. Тя изведнъж беше придобила загрижен вид, и отново погледна часовника си. - Какъв ти е проблемът? - запита Мънро. - Автомати Калашников чешко производство - каза тя. - В склада ти. Мънро дори и не мигна. - По-добре да си ги вземем - каза той. - Консорциумът без съмнение си има нещо подобно в дисагите, така че през следващите няколко часа ще имаме много работа. Той още не бе заършил изречението си когато в далечината се разнесоха полицейски сирени. - Ще слезем по задната стълба - реши Мънро. След един час вече бяха във въздуха с курс към Найроби.