АЗ СЪМ СЪНЯ ТИ, КОЙТО ТЕ СЪНУВА Никога не беше разбирало защо го прави. А и беше ли необходимо, след като не пречеше никому. Освен баща му никой не беше си губил настроението от факта, че по мъничкото пространство, в което съществуваше осакатеното му, наказано за неизвестен грях съзнание, се намираха какви ли не отломки. Те бяха неговият свят, дотолкова негов, доколкото би могла да бъде нечия сглобената от стъкълца и камъчета фигурка, която претендира, че не е само герой от приказка, а цяла е завършена приказка, и, ето, не искаш ли да ти я разкажа, тя е сън, тя е само сън, макар и мъничко страшен, но все пак сън, а нали хубавото на сънищата е, че можеш винаги да се събудиш, защото след като и летенето не ти помогне да се избавиш от някой ужас, ти никога не достигаш до смъртта си, защото не я познаваш като състояние на духа и тялото, а аз я познавам, не ме гледай така, защото не се събудих, когато умрях насън, а се сънувах, че съм тук и се опитвам да ти разкажа тази приказка, за да се събудя, а може би за да те събудя, а може би за да заспя, защото насън е така приятно да се умира. Аз бях това, не ме карай да ти обяснявам кое е сън и кое не е, няма смисъл да ти обяснявам, а и мога ли да обясня нещо, което сам не разбирам, аз бях това. Първо беше мракът и самотата, много голяма и очакваща нещо, за да се разпръсне, но не знаех какво е то, по-скоро го чувствах, защото нямах куража да разбера, че ще продължи дълго, толкова дълго, че ще трябва да създам цял един свят, цяла една вселена, и да го пусна да се развива и да вика за разбиране, за взаимност с надеждата, че през това време някой или нещо ще е в състояние да чуе вика му, който е и мой вик, но вече съвсем не само мой, а наш, нямах куража да си помисля, че то може да ме надживее, оставайки мое, и когато ни чуят най-после, да се окаже, че ни чуват просто като звук, като музика, а не като зов, и че този или това, което ни е чуло, никак не е любопитно да узнае от кое пространство-време идваме, и да си останем сами - аз и светът, създаден от мен, ако все още сме двамата, но какво друго ми оставаше, освен да го създам. След мрака дойдоха звездичките, не ме питай какво са, те са звездичките, и ако можех да ти обясня дали са галактики или прашинки, бих го направил за теб, който вече си уморен, но ме слушаш учтиво, но как бих могъл да ти кажа какво са, преди да създам мащабите, мерките, понятията, самотата е толкова благодатна за създаване на понятия и мерки, особено на такива, които са неприложими, или поне не- приложими-преди-да-съм-ти-разказал-всичко, защото всяко нещо е, а трудното е не да го създадеш, а да го обясниш, макар, че обяснението говори повече за тебе, отколкото за него, но я ми кажи, попадал ли си на поне едно нещо, което след петнадесетата смислена степен по пътя към същността му, да не се окаже пълна безсмислица, или най-много тавтология. Да, разбра ме и, мисля, мога да продължа, защото всяка комуникация добива смисъл в частичното разбиране, достатъчно, но не абсолютно, в противен случай ти защо стоиш тук. Започнах да ги събирам, звездичките, казах ти, може и да бяха кванти, неутрино може и да бяха, не ме карай отново да ти обяснявам, че не знам, а и ако знаех, надали щях да ги събирам, защото сигурно щях да знам и че е невъзможно, но ги събирах, милвах ги, научих ги да се привличат, да се обичат ги научих, а и да се отблъскват, защото избирателността е най- основното в моя сън, и, как мислиш, защо избрах точно теб, да го разкажа.После всичко започна да се развива чрез и въпреки мен, но го бях създал и би било срамно ако изостана от него, и го следвах, така, както и то следваше мен, но нито веднъж не го отрекох, въпреки това, че то ме отрича нееднократно, но кое ли дете не отрича родителите си, поне понякога. Това бе един жив свят, който не мога да ти опиша, защото описанието му би отнело повече време-пространство, отколкото съществуването му, нали разбираш, ако искаш, иди и го виж, толкова е просто да пуснеш някого в съня си, какво "как", ами просто трябва да ме сънуваш, така, както те сънувам аз. Създадох света им много преди тях. Поне така си мислех, защото логично е, първо да създадеш условията за нещо, а после самото нещо, е, как "защо", ами защото иначе би трябвало да му угаждаш на нещото, което не би било в състояние да разбере самото себе си, ако не би имало към какво да се приспособява и какво да променя. И тъй, аз създадох света им много преди тях, всъщност той се създаде сам, но аз го дооформих, така, че когато те се появят, да имат всички условия за бъдат добри и мъдри, толкова, колкото не съм бил никога аз. Унищожих противниците им, които биха могли да ги погубят, превръщайки ги във войни, в уплашени за събуждането си невротизирани убийци, единствената грижа на които е да не изпуснат оръжието в съня си. Създадох им възможността да се самовъзпроизвеждат не само физически, но и духовно, трудно ти е да повярваш, нали, с твоята наследствена памет, но аз нямам такава, и го знаеш, нося си я значката, така, че не можех да им я създам и на тях, но, макар и примитивно ги научих да кодират себе си върху разни материални носители, не, не целите, казах ти, че съм стерилен, и не бих могъл да го направя, не, само това, което са научили през СВОЯ живот, знам, че не можеха да кодират всичко, но, я ми кажи, за какво ти служи информацията какво са обядвали преди седем милиона и кусур цикъла твоите предци, не ме гледай така, знам, че не си се запитвал, но кажи ми, какво ще стане, когато нашето племе научи всичко, което може да се научи, а, вече го е научило, и аз, излиза, съм това, което не знаете, затова ме слушаш така внимателно. Създадох им условията да станат такива, каквито бяха, макар и с много грешки, но все пак ме чухте, все пак ни чухте, нали, все пак ме взехте тук, тук, където съм се родил, какво е това странно привличане, да се връщаме отново в средата си, макар и отричани, да изоставяме това, което сме създали с толкова обич и надежда, нима създаваме само за да ни чуят, и, я ми кажи, не ме ли приспахте нарочно, вие, които нямате вече какво да научите, не ме ли принудихте да сънувам и да създавам света, който е единственото ново за вас, не ме ли създадохте умишлено, мен, стерилният, а, значи има и други като мен, значи и тях така - през съня, през създаването и изоставянето на създаденото, а къде са те сега, децата ми, как кои, тези, които ви привлякоха с блясъка на интелекта си, те имат диаманти, знаете ли, откриват ги нешлифовани, груби и после правят от тях великолепни украшения, как какво е това, ами нещо, което радва с красотата си, всъщност знаеш и това, и какво стана с тях, с нешлифованите ми диаманти, къде са, искам си ги и не санитар, не, не и иглата, не и сънят, няма да е като предишният, не ... 30.11.1990г. Ямбол