Трансцендентност

Нещо се бе случило преди няколко мига, но колко точно не би се 
казало, неприлично е някак си, но случката бе азбучно проста и 
действителна - като онази картина, от която го гледаше кучето.
Някъде далече един мъж бе пял, че няма място за тях, а и време също, 
и сега, години след това, гласът му бе влязъл в тайнствен контакт с 
вкуса на кафето, цигарата, скандалния отблясък на лампите - синя, 
червена и жълта, отразени от неживо лъскавия плот на масата, а и с 
отпускането, с което само това мъничко кафене можеше да го дари, и - 
да - с ония очи на кучето.
От това се роди странното усещане да безвремие и отсъствие, 
което го вкара почти физически в рамката на картината, а там кучето 
бе цяло, не само нос и две тъжни очи, а цялото тъжно куче бе там, и 
сигурно него бе чакало през всичкото това време, защото кракът му бе 
счупен и зарастваше накриво, а в раната, около стърчащата кост се 
бяха заселили тайфа бодро щъкащи червеи, и кой ли друг би могъл да 
влезе тук, през тая тясна рамка и да се погрижи за бедния пес, ако не 
един тъжен, силен, без време и без място мъж, който обича да разказва 
приказки на смъртта, за да я приспива.
Протегна тихо ръка и помиярът уморено полегна настрана, скимна кротко 
и измъчено - боли ме, знаеш, толкова години вече ме боли, как съм те 
чакал, човече, защо, защо се забави толкова, а? Започна да вади 
червеите с пръсти, а очите, тези кучешки очи... "Ще мине, приятелю - 
полу на себе си, полу на другия каза. А после заповтаря като в 
заклинание - ще мине, ще мине, нали затова съм тук, ще мине." После 
хрущящо намести счупеното сред кратък вой и тракване със зъби. Когато 
не намери с какво да го шинира, откърши единия си крак, оголи костите 
му и превърза невероятната шина с копринени бинтове от ризата си. 
А после излезе на един крак от картината, защото нямаше място и време 
за него там. Нещо като сълзи течеше от очите му.

- Сметката, моля! - чу гласа си учудено, защото тишината след оная 
песен от "Highlander" толкова му харесваше.
- Деветнайсет. Благодаря. ...и знаете ли, отдавна тук идва едно куче, 
когато ви няма, завърта се около мястото, на което сте седяли, и си 
отива. Дали не търси вас?
Нали затова съм тук, ще мине." После хрущящо намести счупеното сред 
кратък вой и тракване със зъби. Когато не намери с какво да го