Усмивка!

Ще се усмихна, повярвай ми, устните ми са меки и тънки - зверски 
устни, и кучешките ми зъби са дълги-дълги - почти колкото ноктите, 
даже и малко по-, днес май са порастнали, защото нищо не съм хапал, 
но така е, вече съм обзет от тая дива идея - да се усмихна.
Може и да знаеш какво е това, но сега си уплашен и изцъклен, и аз с 
точност не знам, но чувствам, че е нещо много силно и изпълнено с 
ухание и страст - нещо като това да схрускаш сочните кости на малко, 
пухкаво дългоухо, или нещо като това да пропъдиш нахалник от 
територията си, или нещо като приласкаване на самка, но не, не само 
това, чувствам го, с върховете на зъбите си го чувствам - едно такова 
топло и силно и сладникаво бръждене, сърбеж някакъв и мек съсък - 
нещо такова.
Ще се усмихна, нищо, че си облечен в кожите на децата ми, и не знаеш 
какво да направиш сега, а аз не знам как да го направя - това, което 
е в мен и ми се ще да пусна навън, но е добре, че си толкова 
оцъклено-тих - може и да видиш, когато успея.
Какво ли изпитваш сега, когато сме един на един, а аз не се и опитвам 
да направя това, което си свикнал да очакваш - да те убия? Дали не се 
плашиш от мълчаливото ми старание да направя тази гримаса, от която 
ще ми олекне? А? Оо-оаААарр-р-р-р!

- И ви казвам, че не беше обикновен саблезъб, тоя дори и не изръмжа, 
а само си мърдаше странно мустаците и мръщеше вежди...
- Хе!
- ...а вие го убихте!
- Хи-и хе-хее!
- Дух беше, ви казвам, някой от предците се беше вселил в него и се 
опитваше да каже нещо.
- Ей, Ъ, ако е бил дух, защо ще се явява точно на теб, а? Я се 
размърдай и иди при Шам-а-на да те хлопне по главата със Свещената си 
Бух-ал-ка. И да спреш с тия глупости! Саблезъбият се бил усмихвал! 
Как не!