......След обед отидох и се наредих на опашка. Преди мен имаше един дядо и две баби. Преди тях имаше още някой но не помня точно. Развиха се много интересни разговори. За съжаление, колкото и да се напъвах, не можах да запомня всичко, може би трябваше да запиша това вчера.
Баба(1): Вий от кво сте болна.
Баба(2): Амии, професионално заболяване.
Баба(1): Ъъъх тя ясна работата тогава.
...............
Баба(2): Вчера влезнах в един магазин, гледам, гледам цинити, продавача ми вика: стига гледа ще купуваш ли нещо? Ми кво да купиш с тия пенсии, само за гледане ставаме.
Баба(1): Обикаляш цял ден да намериш къде й по-евтино.
Баба(2): А тоя ма гони...
Баба(1): Аз така кат съм са наредила, и като ми направи лошо впечатление продавача, като ми дойде реда му казвам "Аз пък няма да си купя от вас"
Баба(2): А, само го питах забранено ли е да се гледа.
Дядо: Продавача трябва да е внимателен, и аз като търговец, гледам да съм любезен, да дойдат пак...
Баба(1): Вий от кво сте болен?
Дядо: Амиии, кръста ме боли, то и от дископатията и друго...
Баба(1): Правиха ли ви осци-о-лография.
Дядо: Не кво й тва?
Баба(1): Ами то е за да се види храни ли се добре, там кръвоносните съдове, всичко.
Дядо: Пък мен ма гледаха на скенер.
Баба(1): А-а-а не скенер, не, вас е трябвало да ви гледат на осци-о-лограф.
Дядо: Те ма гледаха на скенер.
Баба(1): Не, не, не е това правилното изследване. За да се види, за вас трябва осци-о-лограф.
Дядо: Как го казахте?
Баба(1): Осци-о-лограф
Дядо: Еййй, ше ми съ изкълчи езика на тая дума.
.................
Баба(1): Много им пречим на младите, много.
Баба(2): Да-а-а и по рейсувете как се бутат, никой няма да стане..
Баба(1): Много им пречим
Баба(2): Ми да продадат заводите дето сме ги строили и да ни дигнат пенсиите.
Дядо: А, че кат' ги продадат сега, после кво ше продават.
Баба(2): Само банкети, банкети, а за народа никой не мисли. В тоя студ къде сме
тръгнали днеска...
Баба(1): Той Ботев го е казал: "И вихри носят тръни в полето..." (с патос)
Баба(2): Това е най-студения ден!
Дядо: Много духа, затова е студено.
Баба(1): Ами да, той още Ботев го е казал: "И вихри носят тръни в полето..." (с патос)
Баба(2): Някъде лозите били покарали и измръзнали.
Дядо: А-а-а рано е още за лозите.
Баба(1): Нали Трифон Зарезан беше на 14-ти.
Дядо: Е-е-е има време.
Баба(2): Те, ся измислили пък някъв нов Свети Валентин ?!
Баба(1): Да-а-а ден на любовта.
Дядо: Ми то не е е лошо, ден на любовта - кво.
Баба(2): Ъъъъ-х и то точно на Трифон Зарезан. То вчера беше "свети Трифон". И днеска имаше нещо ама кво беше, забравих го.
Така е! помислих си аз. (2.II.)
Баба(2): Аааа, сретение, да Сретение!
Баба(1): И какво от това?
Баба(2): Въвели са Младенеца в Храма.
Баба(1): Голяма работа, и мен са ме въвеждали.
Баба(2): Ама Исус Христос...
Баба(1): Исус Христос е бил голяма личност. Като личност -- Да, но всичко останало
е измислено от поповете. Фарисеи и мошеници!
Баба(2): Ама...
Баба(1): Само гледат да докопат нещо. Църквата все нямала имоти... Че за какво
са им тези имоти?
Дядо: Извинете как беше тая трудната дума?
Баба(1): Осци-о-лограф
Дядо: Уф дали ше я запомня.
Баба(1): А-а-а не се притеснявайте, аз я знам щото много съм ходила... Вий кат' кажете кво да погледнат те ш' се сетят.
Зимата на 1998