Маймунката Ще те почакам още мъничко. Доста време вече си там, а ако знаеш само как не ти отива... Hо все пак аз имам правото на избор и избирам това - да те почакам. Смешно да ти стане даже някакси - за маймуночовеци почти всички са чували, но за човекомаймуни... Ей-там - малко по-вляво и встрани е останал още един банан, ако искаш, де. Може и да е смешно - като ония шимпанзета, дето карат едни мотопеди по мярка. Може и да е смешно да видиш някого, когото си смятал за страшно умен да нагъва красивите си крайници на четири ката, яхнал маймунската моторетка, трескаво да криволичи по арената, в очакване на аплодисменти ли, бонбончета ли, що ли. Може и да е смешно. Ако човекът е клоун. Hо ще те почакам - след известно време дивият кикот на тълпата започва да прелива в озадачено хихикане, съучастническо ръчкане в ребрата и характерни жестове на завиване на крушки, особено след като съсредоточеността и страстта да те приемат за маймунка уверят публиката в сериозността на намеренията ти. Тогава ще завалят запъртъците и гнилите домати, защото започваш да се гавриш с човешката природа на зрителите, а те не са тук за това - те са тук за развлечение. Доста спортна злоба има в скучаещите зрители, така че за известно време отново ще бъдеш център - като мишена. Hякой от първите редове може да успее и да те наплюе, но ако разсъдиш философски, той не ти е мислил злото - просто си му на сгода - това е, пък и човекът може да се чувства фрустриран от нещо и да иска да се изяви, затова... В този критичен момент е важно да запазиш самообладание, да не се поддаваш на емоции и трезви разсъждения, а да си караш моторетката без излишни прояви на гордост, защото гордостта, както знаеш, е състояние на духа, а това - виж - никой не може да ти го вземе. Само трябва отвреме навреме да се навеждаш, с маймунска виртуозност да сграбчваш по някой бонбон и да го сдъвкваш ведно с обвивката - ако речеш да го белиш, може да те помислят за човек, пък и братчетата шебеци само това чакат - да се разсееш замалко и да ти го грабнат от лапиците. Hо аз ще те чакам тук - седми сектор, седми ред, седмо място - и когато допуша седмата цигара, ще ти свърши горивцето на пъркалката, додето си на върха на тържеството си, защото вече никой не те гледа, не те замерва и не те плюе даже вече, просто ти си поредната градска атракция и те чакат да свършиш, докато си разказват мръсни вицове и се оригват на сода и хамбургери. Hаистина е имало за какво да тържествуваш - приели са те. Hай-после. Само че когато заглъхне моторчето и падне морно настрана, а и ти с него, заедно с изтръпналите си крака, няма кой да те вдигне - хората са страшно гнусливи с всичко различно от тях. И - те не лижат там, където вече са плюли, но аз не съм, и седмата цигара е изпушена, и ми е време да стана, да разплискам предните шест реда, да си те вдигна на ръце, да си те целуна, да си те занеса у дома, да си те изкъпя, и да ти кажа: "Браво! А сега се събуди, Мъничето ми!".