Нови аспекти на музиката и музикалното въздействие. Музика и холография "Колкото въпросът е по-значителен, толкова е по-малко вероятно да има еднозначен отговор" Мерилин Фъргюсън Какво представлява музиката? Какъв е нейният езотеричен смисъл? Защо хората слушат музика и защо я възприемат по различен начин? Освен тези, могат да бъдат зададени още много други въпроси, свързани с музиката, на които изглежда почти невъзможно да бъде даден конкретен отговор. И все пак може би наистина съществува такъв отговор? Една от целите на тази статия е да предложи конкретноно възможно обяснение на музиката в различни нейни аспекти. От друга страна авторът се е опитал да пречупи някои нови научни открития и хипотези през своеобразна "музикална" призма, като по този начин се стреми да разкрие универсалността на муз иката и единството и с основните принципи на съществуването и развитието на света. В съвременния научен свят все повече се налага хипотезата за холографския модел на функциониране на човешкия мозък и тази хипотеза намира все повече експериментални доказателства. Чрез използуване на холографския модел могат реално да бъдат обясн ени всички процеси, които протичат в мозъка, механизмът на действие на паметта и функционирането на съзнанието. На базата на тази хипотеза се разкриват много неочаквани и интересни връзки между музиката и начините й на въздействие върху хората. За да се възприемат по-лесно тези връзки, е необходимо да се разгледа принципът на холографията преди излагането на новите идеи. Най-общо холографията е фотографиране с кохерентна светлина без използуване на оптическа система между обекта и фотом атериала. Върху регистриращата среда се запечатва пространствената структура на светлинния поток (фронтът на светлинната вълна), отразен от обекта. В процеса на холографиране се използуват два кохерентни светлинни снопа. Единият кохерентен светлинен сноп попада директно върху регистриращата среда, а другият се насочва към обекта и след отразяването му също попада върху регистриращата среда. Фронтът на втория лъч е деформиран (променена е неговата фаза) и съдържа информация за пространственото разположен ие на обекта. Върху регистриращата среда се извършва интерференция на двата лъча и според фазите се получава повече или по-малко потъмняване. Информацията се съдържа в степента на потъмняване на регистриращата среда и в разположението на интерференционни те ивици, точки и петна. Това е фазовата и амплитудната информация, т.е. пълната информация за обекта. За възпроизвеждането на образите е необходимо да се освети холограмата със същия кохерентен сноп. При това действие холографираният обект се появява на плаката и илюзията за неговата идентичност е пълна. При холографирането всяка точка на обекта се записва по цялата площ (обем) на регистриращия материал и във всяка негова точка се събират лъчи от целия холографиран обект. Такъв запис на информация се нарича статистически неопределим и е в сила тв ърдението, че между обекта и възпроизведения образ съществува статистически неопределим изоморфизъм. Функционирането на съзнанието е изоморфно на холографията и обобщено човешкият мозък представлява един изключително сложен холографски апарат за обработване на информация, получена в подходяща форма от сетивните органи. На основата на големият брой експериментални доказателства, получени от различни изследователи, може да се твърди, че всяка мисъл, емоционално състояние, изживяване, чувство и т.н. съответства на някакъв холообраз, който се об работва от мозъка. Всичко, което хората виждат, чуват, усещат, чувстват и си представят има изоморфен холообраз. На практика паметта представлява една твърде сложна дифузна холограма с много голяма плътност на записите. В този ред на разсъждения възприемането на музиката ще бъде преобразуване на получените чрез слуха механични трептения в холообраз, който се запомня и обработва от мозъка. Този процес може да бъде наречен декодиране на музикалното послание. ^ ^ Автор | М у з и к а | Слушател | -------------> | Нива -| | | на | - -|- - - - - - - - - - - -|- - в |-> | ....... | ъ | - -|- - - - - - - - - - - -|- - з |-> | Духовно | п | - -|- - - - - - - - - - - -|- - р |-> | Интелектуално | и | - -|- - - - - - - - - - - -|- - е |-> | Емоционално | м | - -|- - - - - - - - - - - -|- - а |-> |яяяяяФизиологичнояяяяяя| н - -|- - - - - - - - - - - -|- - е | | | Механичниятрептения | |----------->-----------| носител на кодирания холообраз Фигура 1 Валиден е също и обратният процес. Създаденият предварително музикален холообраз се кодира и записва във вид на ноти или се преобразува чрез някакъв музикален инструмент в механични трептения (звуци), след което става достъпен за възприемане. Докато музиката достигне от първоначалната холографска форма на автора в разбираем вид (като звукови сигнали) до слу шателя, тя преминава през множество трансформации (нотно за писване, действия на изпълнителя, реакции на музикалния ин струмент и т.н.). Ако се използува един по-абстрактен модел, предаването на музикалните холообрази ще се осъществява по схемата на фигура 1. В действителност всяка схема огрубява изследваните обекти, изкривява ги в определени отношения като премахва пре ходите и нюансите, но в този случай нейното използуване е необходимо като най-компактния и ясен начин за представяне на идеята. Всяко музикално произведение винаги съответства на сложна дифузна холограма и съдържа кодирани елементи (състояния на автора) от всички нива, показани на схемата. В процеса на възприемане на музиката от слушателя започва обработването на тези еле менти. За декодирането на дадено състояние е необходим мозъчен сигнал със същата степен на кохерентност, която е имал сигналът, използуван от автора при изграждането на пър воначалния холообраз. След като музиката е носител на сложни дифузни холообрази, то за декодирането на един такъв холообраз ще са необходими множество кохерентни сигнали. Какво ще стане ако някои от кохерентните сигнали липсват? Възстановеният об раз няма да бъде пълен. Това е едно най-общо обяснение на нееднаквото възприемане на едн а съща музика от различни хора. Ако се разгледа по-подробно схемата на фигура 1, се вижда, че всяко следващо ниво се усложнява, т.е. повишава се степента на неговата кохерентност. Следователно декодиращите сигнали трябва да имат различна степен на кохерентност, която да нараств а възходящо, за да може да бъде възстановен напълно музикалният холообраз. Когато липсват част от декодиращите си гнали (най-често за определено ниво) във възстановения образ ще липсва определен детайл, съответстващ на неподадените си гнали. Възниква въпросът коя е причината за липса на определени декодиращи кохерентни сигнали? Отговорът съдържа следните еле-менти: 1) конкретната индивидуалност на всеки човек; 2)ястепента на сетивност - чувствителност, музикалност, интуитивност, слух; 3) степента на непредубеденост; 4) образованието на слушателя; 5) възможността за абстрактно мислене; 6) емоционалното състояние в момента на слушане; 7) средата, в която се намира слушателя. Посочените елементи не претендират за изчерпателност, а само насочват към най-важните черти, които характеризират начина на възприемане на музиката. На практика декодирането на получено музикално послание е сложен процес, който зависи от много взаимосвър зани външни и вътрешни фактори. До този момент беше разгледана само холографската страна на музиката, а всяко музикално произведение представлява и колебателен процес с някакъв вътрешен ритъм. Според някои изследователи ритъмът е организатор на единството и целостта на всяка с истема, на нейното функциониране и съществу ване. Всички жизнени процеси на хората се ръководят от опреде лени биоритми. При слушане на музика се получават различни взаимодействия между музикалният ритъм и биоритмите на слуша теля. Тези взаимодействия са много разнообразни и ще бъдат разгледани в хода на изложението. След като музиката и жиз нените процеси при хората имат колебателен характер, то при описването на възприемането на музиката може да бъде използу вано понятието резонанс. Ако музиката се ра зглежда от холо графската й страна, резонансът представлява средство за пови-шаване степента на кохерентност на възприемане (това е усло вието за генериране на по-високо кохерентни декодиращи си гнали, които позволяват по-голяма пълнота при възстановяван е на музикалния холообраз). Като се има предвид ритмичния харак тер на музикалните произведения, резонансът оказва пряко въз действие върху биоритмите на слушателя и може да се проявява както като организиращ така и като дезорганизиращ фактор. Обобщено музикалният резонанс може да бъде постигнат по следните начини: 1) чрез многогласно пеене; 2)ячрез едновременно изпълнение от повече музиканти (оркестър); 3)ячрез използуването на различни инструменти, за които са предвидени различни партитури; 4) чрез промени на тембрите на звучене. Много интересно е представянето на музикалните импрови зации върху дадена тема по предложения нов начин. За да е въз можна една импровизация, трябва създаденият от автора музика лен холообраз да бъде декодиран до такава степен, че да е разкрита ц ялата му вътрешна организация. Така стават известни основните градивни елементи на музикалната композиция. След като вече има тези елементи, импровизаторът разполага с въз можността свободно да ги обединява и организира по такъв на чин, че съвкупността о т тях винаги да дава един цялостен об раз, който да е изоморфен на първоначалния. Конкретната музи кална композиция винаги е изоморфна на определена идея, а всяка идея може да се разглежда като някаква структура. Тогава импровизацията може да бъде предст авена като промяна на глед ната точка за възприемане на дадена структура. Ако се изслед ват по-задълбочено особените свойства на холографията се от крива, че при промяна на гледната точка спрямо холограмата, регистрираното изображение се вижда под нови ъ гли, забелязват се детайли, които преди това са били скрити, има възможност погледът да се фокусира върху близки и далечни части и др. Следователно музикалната импровизацията може да бъде разглеж дана като своеобразен "прозорец" за по-различното възприем ане на музикални композиции. Ако същите разсъждения се приложат за говоримия език, литературата и изобразителното изкуство, то получените модели на взаимодействие между автора и възприемащия са напълно изо морфни, като всеки от тях запазва конкретната си специфика. От изложе ното дотук може да се обобщи, че изкуството представлява своеобразен носител за съхранение на холообрази, записани по различен начин, които хората обменят помежду си. Каква е целта, която създава необходимост от получаване или обмен конкретно на музикални холообрази? За да се даде от говор на този въпрос е необходимо да се разгледа появата и развитието на музиката в исторически план. Според автора на тази стат ия музиката се е обособила в сегашния си вид при появата и утвърждаването на връзката между двете полукълба на мозъка. Някои изследователи (например Джулиан Джейнс) смятат, че този процес е завършил около 2500 години пр.н.е. Далечните прадеди не са имал и изразено чувство на личностна идентифика ция, т.е. при тях е липсвал оформен вътрешен диалог. Древният човек е бил еднокамерен и интуитивен, в някакъв директен кон такт с природата, докато съвременният човек е с раздвоено съзнание. В процеса на еволюци я се е осъществило едно по степенно придвижване към левия мозък, докато личностното само съзнание остане в границите на логическата половина на съзна нието. По този начин съвременният човек е загубил директната си връзка с природата (интуитивното познани е). В своята книга "Енциклопедия на възможностите" Колин Уилсън казва: "Когато се отпусна и се наслаждавам на музика, острото ми чувство за идентичност се размива и въпреки че "Азът" е станал по-голям, а не по-малък, моята идентичност е разширена до възм ожността да включи "интуитивното съзнание". Това е и главната цел на музиката - чрез помощта на холообрази, които в повечето случаи могат да се възприемат само интуитивно, да възстанови хармо нията между логическото и интуитивното съзнание (лявото и дяс ното мозъчно полукълбо). По този начин ще се освободят всички онези скрити възможности на дясното полукълбо и пред човека ще се разкрие една реална сила, която ще му позволи да вникне в собствената си същност и да се изкачи на следващото стъпало от своето космическо развитие. Приложения на музиката в нова светлина Музиката и растенията. Растенията възприемат рит мичната страна на музиката и тя им действува като организатор и катализатор на жизнените процеси. Правени са много опити от различни изследователи, които доказват двустранния характер на въздействи е на музиката - в едни случаи като ускорител на растежа и развитието на растението, а в други като причина за понижаване на жизнените му функции и загиване. Ако се има предвид холографската страна на музиката растенията възприемат холообрази от първите д ве нива на схемата на фигура 1, които съответствуват на различни физиологични състояния или чувства. Много интригуваща е връзката между растенията и музиката, от крита от Ханс Кайзер, който е единственият изследовател, проявил интерес към октавните съотв етствия между формите на растенията и музикалните ноти. В книгата си "Harmonia Plantarum" той казва: "Ако се проектират всички тонове от една октава и ако се съединят по определен начин ъглите им, ще се получи прототипът на формата на едно листо". Според него в ду шата на растенията са заложени определени формообразуващи про тотипи и те оформят очертанията на цветовете на принципа на интервалите в музиката. Музиката като увреждащо средство. В човешкия орга-низъм едновременно протичат стотици хормонални и ферментни процеси. Човекът може да бъде разглеждан като един микрокос мос. Откритите досега биоритми са над хиляда и в здравия инди вид те звучат к ато добре съгласуван оркестър. Нарушаването дори на един от ритмите води до дисонанс. Хората чувстват не разположение и дискомфорт, неадекватност към заобикалящата ги среда и се опитват да ги преодолеят. Един от най-често използ ваните начини е слушането на силна, ритмична музика (хард рок, хеви метъл, диско и рап музика и др.), която да синхронизира изпадналите от хармонията ритми на собствения организъм. Но въздействие от такъв характер обикновено има обратен ефект. Това води до изкуствено повишаване на нивото на серотонин в мозъка и непосредствено след слушането на такава музика орга низмът е тонизиран, но само на външен вид, защото той мобили зира всичките си вътрешни резерви и имунозащитни сили, работи на предела на своите възможности, за да проти водейства. Видимо човек е с повишено самочувствие: енергичен, обновен, дееспосо бен. Но всичко това е временно, после настъпва рязък спад, който води в някои случаи дори до пълен срив на организма. Започва фазата на изтощението - индивидът е изчерпал сво ите жизнени резерви. Тези разсъждения могат да се подкрепят с резултатите от изследванията, извършени в тази област, от много учени. Например, Джеймс Даймънд, психиатър и президент на Международната академия по превантивна медицина е разработил методика за изследване натоварването на най-големите мускули на тялото и тяхното укрепване или отслабване под влияние на различни стимуланти. Той приложил тази методика при изучаване въздействието на музиката върху човешката физика и психика. Изследванията показв ат, че класическата музика, ранният рок, джазът и повечето фолклорни мотиви имат благотворно въздействие. Хард рокът, диско и рап музиката, хеви метълът и като цяло агресивната музика довеждат винаги до един и същ ефект - рухване на мускулния тонус. Дайм ънд продължил опитите, за да открие причинителя. С група музиканти изследвал на 20я000 записа и открил "вируса". Нарекъл го "прекъснат анапест бийт". Този ритъм се появява в рока през втората половина на 60-те години. Състои се от два кратки и един дълъг удар - музиката сякаш спира, за да започне отново. Според Даймънд този ритъм е обратен на психическия ритъм на организма и затова има пагубно въздействие. Ако се разгледа музиката от холографската й страна, предаваните музикални послания представляват съвкупност от хо лообрази, съответстващи на първите две нива (физиологично и емоционално - фигура 1). Приетите холообрази са "неверни", т.е. при асим илирането им се повишава ентропията в организма. Това предизвиква активизация на жизнените процеси и свързаните с тях външни белези - повишено самочувствие, работоспособност и други, което става за сметка на резервите на организма. От друга страна, за да спре нарастването на ентропията, което се осъществява чрез изтриване на лъжливата информация, мозъкът има нужда от ново количество "неверни" холообрази, които да бъдат анализирани, за да може на основата на този анализ да се изгради правилна стратегия з а тяхното неутрализиране и пре махване. Това е причината за пристрастяването, което комбини рано с високите децибели, води до оглушаване и физически и психически срив на организма. Същата схема на разсъждения може да се приложи при разглеждане на тютюноп ушенето, алкохолизма и наркоманията. Следователно музиката трябва да бъде третирана като реално действаща сила, след като може да бъде използувана в положителен и отрицателен аспект. Музика и лечение. При лечебното въздействие на музи ката, за разлика от увреждащото, се преодолява функционалната асиметрия на мозъка и се стимулира дейността на двете полу кълба. Организмът се активизира и възстановява биологичната и психичната си хармония. Ако се разглежда холографската страна на музиката, процесите на лечение протичат по следния начин: Полученият музикален холообраз се проектира върху болният ор ган и по този начин се стабилизира изгубеното енергийно и фи зиологично равновеси е. Холообразът представлява енергийно отражение на здравия орган и се използува като еталон, чрез който мозъкът стимулира конкретни жизнени процеси в организма, водещи до премахване на болестното състояние (изграждане на нормалната енергийна картина на т ялото). Ако се разглежда му зиката като ритъм, то в този случай при музикално въздействие се възстановяват нарушените биоритми на организма. Руският биофизик С. Шнол открива, че някои музикални тонове имат съ щата честота, както свиванията на ензимите. Е нзимите имат "контракции" с честота, специфична за всеки ензим и отговарят на определен музикален тон. Следователно при слушане на специ ално подбрана музика могат да се активират определени ензими и по този начин да се провежда лечение на дадени заболяв ания. Музика за лечение може да бъде създавана в най-различни сти лове, дори да се използуват песните на птиците, шума на гората и много други. Изключително интересни резултати е постигнал англичанинът Адам Грийн. Когато човек е в състояние на релак саци я, нервните клетки на мозъка периодично излъчват енергия с честота 8-12 цикъла за секунда, като по този начин произвеждат алфа вълни. Според него мелодичната структура на обикновената музика прекалено ангажира слушателя да следва тоновете и мозъкът не мо же да си почива. Създадената от Адам Грийн музика води до релаксация на ума. Спокойният звук на морските вълни се преплита с бавни периодични успокояващи звуци и това съз дава пространствен звуков пейзаж, при който, както казват дзен - учителите, "потъва ш в немислене". Обобщено слушането на му зика с лечебно въздействие намалява и дори премахва напълно ентропията в организма, причинена от неправилния начин на жи вот, стреса и липсата на духовност. Музика и митология. В своята книга "Мит и значение" Клод Леви-Строс разглежда връзката между музиката и митоло гията. Той казва, че един мит точно както в музикалната парти тура не е възможно да се възприема като непрекъсната последо вателност. Т ой трябва да бъде възприеман като цялост, тъй като основното значение на мита не се предава чрез последовател ността на събитията, а чрез групи от събития, независимо че те се появяват в различни части на разказа. Следователно митът трябва да се чете пов ече или по-малко както се чете оркестрова партитура. Когато хората слушат музика, те възприемаме нещо, което протича от своето начало към своя край и се развива във времето. Всяка симфония има начало, среда и край, но слушате лите няма да разберат нищо от нея и няма да изпитат никакво удоволствие п ри слушането й, ако не са способни във всеки мо мент да сглобяват в едно това, което са чули преди малко, с това, което слушат сега, и по този начин да изградят в съзна нието си представа за целостта. Така в съзнанието на слушателя музикалната формула "тема и вариации" може да бъде възприета пълноценно само ако при всяка вариация се има предвид темата, която се е появила преди това. Всяка вариация получава своя неповторим чар само в съответств ие с онова, което е прозвучало преди нея. Това не е само общо подобие. Развивайки свои специфични форми, музиката просто е преоткривала структури, които вече са съществували на митологично равнище. Например, структурата на фугата както е била по времето на Бах, практически съвпада със структурата на някои специфични типове мит, особено този тип, при който има две групировки герои. Всичко това може да бъде открито и във фугата. Антитезата или антифонията продължава до тогава, до като двете групи се смеся т една с друга. Разрешението на кон фликта се постига чрез съединяването на двата враждуващи прин ципа, което се оказва много близко по структура до съзвучието, с което завършва едно музикална творба. Музикалното произведе ние също предполага съединяване на противоположности, които в началото са самостоятелни, а края се обединяват. От друга страна, съществуват митове или групи митове, които са изгра дени като соната, симфония, рондо или токата. Това показва, че музиката не е създала тези форми, а ги е з аела от структурата на мита. Ако се сравни музиката с езика, съотношението е съвсем близко и в същото време има огромни различия. Например от съвременната лингвистика се знае, че основните елементи на езика са фонемите, т.е. тези звуци, които чрез буквите хората неточно пред ставят. Буквите нямат смисъл сами по себе си, но комбинацията им цели да възбуди някакво значение. Почти същото може да се каже за музикалните тонове. Една нота - А, В, С и пр. - няма никакво значение сама по себе си - тя е просто нота. Само комбинацията е в състояние да създаде музика. Спокойно може да се каже, че ако при езика елементарният строителен материал са фонемите, в музиката вероятно това би било нещо, което може да се нарече "тонема". Ако се вземе предвид следващото ниво в езика, то фонемите са комбинирани с цел да се оформят думи, а думите на свой ред са подредени в изречения. В музиката няма думи: елементарните частици - тоновете - също са комбинирани, като резултат от тази комбинация се получава "изречение", мелодична фраза. Докато в езика има три различни нива - комбинираните фонеми правят думи, комбинираните думи правят изречения, - в музиката от гледна точка на логиката има с тоновете нещо почти същото като с фонемите п ри езика, само че се пропуска нивото на ду мите и се отива направо към изречението. След тези разяснения може да се сравни митологията с езика и музиката, но тук съществува една разлика: в митоло гията няма фонеми. Най-високият градивен елемент са думите. Ако се вземе езика като парадигма, тази парадигма ще се състои от фонеми, думи и от изречения. В музиката има еквивалент за фонемите и изречението, но няма еквивалент за думите. В мита има еквивалент за думите и изреченията, но нямаме еквивалент за фонемите. Следователно и в двата случая липсва по едно рав нище. Музиката и митологията произлизат от езика, но израстват отделно в различни посоки. Музиката слага ударението на звуковия аспект, заложен вече в езика, докато митологията наб ляга на смисловия аспект, който също е заложен в езика. Има звук, звукът носи значение, а никакво значение не може да съществува без звук, който да го изрази. В музиката предимство има звуковият елемент, а в мита - елементът на зна чението. Чрез думи по-лесно се създават логически конструкции и се изразяват идеи, докато звуците имат предимство при описване на емоционални състояния. Музика и религия. Ако се разгледа етимологичния смисъл на думата религия, тя означава възстановяване на връзката. Възстановяване на връзката с Бог или разкриване и осво бождаване на божественото съзнание във всеки човек. Различните религии, в сво ето развитие и проявление, са били неотменно свързани с музика. Защо е било и продължава да бъде необходимо това? Един от отговорите е посочен в книгата на Ани Безант "Езотерично християнство", където тя казва: "За да синхронизи раме нашите проводници с ритъма на висшата същност, ни е необ ходима музика... Затова музиката винаги е била неразделна част от богослужението". Целта и на музиката, и на религията е да възстановят хармонията в човека, да покажат възможностите за неговото раз витие, да премахнат на дисбалансите. Те представляват различни пътища за постигане на общ краен резултат. И двете са средство за ра зширяване и повдигане на душата. Когато музиката съпро вожда религиозните ритуали, тя действува като катализатор и ускорява процесите на възприемане и приобщаване към божест веното. В своята книга "Симфония на живота" професорът по химия Доналд Хач Андрюс казва: "Музикалният звук е вложен в самите сърца на атомите. В тях звучат пронизителни тонове, десетки октави по-високи дори и от най-високите тонове на цигулка - музиката на атомното ядро. Ако човек внимателно се вслуша ще усети, че тази музика е далеч по-дълбока от познатата ни цър ковна музика. В нея има много дисонантни акорди, каквито се срещат в музиката на съвременните композитори." Музиката като средство за трансформация. Музикалният дисонанс въздействува много силно върху слушате лите. Английският композитор и теософ Кирил Майер Скот казва: "Целта на дисонантната музика е да разруши мисловните схеми, които се разпростират върху цели страни и народи и ги прикова ват в летаргия или ги тласкат в неистова лудост. Скрит музика лен факт е, че дисонансът - в нравствения смисъл - може да се разруши само от дисонанс, тъй като трептенията на истински красивата музика са твърде редк и, за да се докоснат до сравни телно грубите трептения на всичко, което принадлежи на много по-ниско ниво." Холографското обяснение на дисонанса може да бъде представено по следният начин - при получаване на образ, съставен от крайно неподходящи елемент и, се попълват липсва щите звена за създаване и декодиране на други образи. Мисленето представлява последователно или едновременно облъч ване на приет холообраз с определени кохерентни сигнали, целящо неговото декодиране. При обработката на дисонансен хо лообраз облъчването със стандартните кохерентни сигнали води само до частично декодиране на образа. В резултат на това мозъкът е принуден да синтезира нови кохерентни сигнали, които чрез взаимодействието си с приетия холообраз да извлекат пъл ната инфор мация от него. По този начин се разширява спектъра на ежедневно използуваните декодиращи сигнали. От друга страна дисонансните холообрази не се вписват в никакви утвърдени схеми, те са непонятни и тяхното възприемане осигурява липсва щите елементи за изг раждане на нови холообрази. Дисонансите в музиката, при тяхното трансформиране, а не отхвърляне, изтри ват неверните холограми, т.е. разрушават стереотипните схеми на разсъждения и обогатяват слушателите с градивни елементи за изграждане на нови, не само музикални холообрази. "Дисонансите в живота са възможности за развиване на човека" - е казал Петър Дънов. Една от най-богатите на дисонанси музика е джазът. Слушането на джаз освобождава съзнанието от готовите мисловни форми и стереотипи на разсъждение. Веднъж почувствали тази свобода хората откриват невероятния свят, който изниква пред очите им. Джа зът блокира стереотипния начин на мислене, защото в него на пръв поглед няма логика. Той е бариера, която не може да се прескочи и тогава на помощ идва интуицията. Неща, които не подлежат на осъзнаване се преживяват като чувства. Така на въпроса: "Какво е джазът?" може да се отговори - кар тина, описана по различни начини и съществуваща в различни из мерения. Джазът и като цяло дисонантната музика представлява ре ално действуващо средство за разрушаване на простият причинно-следствен модел на мислене. Той освобождава съзнанието от мо делиране на света с готови елементи и е неочаквана възможност за обн овление и създаване на нови алтернативни реалности. Музика, цветове, чакри. Човешкото тяло има определени точки или вихрови (енергийни) центрове, чрез които се поглъща енергия. Наричат се чакри, свързани са с ендокринните жлези и с някои места по гръбначния стълб. Чрез тези вихрови центрове енерг ията от космическата си среда навлиза в тялото и се изпраща до всяка чакра, за да енергизира ендокринните жлези. Подобно на седемте цвята в спектъра и седемте тона в музиката, всяка от седемте чакри изпълнява различна функция в тялото. Първата чакра се намира в основата на гръбначния стълб, в опашния или гонадния център. Свързана е с половите жлези. Тя доставя на тялото физическа енергия и е асоциирана с червения цвят. Втората чакра е разположена по средата между пъпа и симфизата (срамната кост) и съответства на надбъбречните жлези. Тя е свързана с емоционалната природа на човека и енер гизира физическото и в по-малка степен умственото ниво. Излъчва в оранжево. Третата чакра е разположена в центъра на слънчевия сплит и съответства на панкреаса. Доставя енергия на низшия човешки ум, съответстващ на обективните материални очертания на умствените способности. Свързана е в някаква степен и с интелектът, но определен само от разсъдъчната природа на чо века и съответно характеризиращ се с ограничено познание. Тази чакра има филтриращи функции и отговаря на жълтия цвят. Четвъртата чакра е свързана с тимуса, намира се в сър дечната област и действува върху сърцето и кръвното налягане. Тя влияе върху субективната, абстрактна част на умствените способности и е повече в синхрон с въображението, отколкото с низшия ум ствен план. Аспектирана е с емоции от по-висш порядък от рода на емпатията, разбирането и нежността. Тази чакра от говаря на зеления цвят и представлява уравновесяващия, хармо низиращия елемент в тялото. Петата чакра се намира в гърлото при ларинкса и е свър зана с тироидната (щитовидната) жлеза. Влияе на способността за речево общуване. Тук се намира и първоначалния импулс на духовния аспект у човека - вярата. Тази чакра съответства на синия цвя т. Шестата чакра е разположена в хипофизната жлеза и отго варя на синьо-виолетовия цвят (индиго). Тя е свързана с интуи цията. При нейното нормално функциониране човек придобива зна ния и вниква в същността на житейския процес. Седмата чакра съответствува на виолетовия цвят, разпо ложена е в теменната част на главата и отговаря на епифизата. С нея е свързана най-висшата космическа същност на човека. Според реакцията на чакрите всяко музикално произведение излъчва преобладаващо в определен цвят. Енергията на червения цвят е най-груба. Музиката, която й съответства влияе на най-долната чакра и не изисква за възприемането си никакво интелектуал но усилие. Предизвиква агресивност, жестокост и им пулсира предимно физически изяви. Оранжевата енергия има сек суална насоченост и подтиква към действия, свързани с чувст вени удоволствия. Жълтата олицетворява хармонията на разума. Нежно зелената е твор ческа. Светлосинята е енергията на чувст вените образци, а наситено синята е лишена от чувствена окраска. Виолетовата е с най-високата абстракция. При нея фор мите сякаш "изчезват" и остава само съдържанието. Музикалното въздействие и излъчване зависят с ъщо от вида на използуваните инструменти - дали са саморъчно направени или фабрично израбо тени. Влияние за цвета оказва и това, дали музикантът изпъл нява музика, която сам е сътворил или музикални произведения на други композитори. В оранжевата част на спектъра, при това отрицателно, излъчват твърдият рок, метълът, рап и диско музиката, включи телно и "духовния рок". Независимо от стиховете за Бога и Космоса, тази музика е ориентирана изключително към сексуалния център и е с отрицателно влияние. Продължителното й въздейст вие върху организма преразпределя енергията на чакрите на низше ниво, довежда до повишена агресивност, загуба на духов ност, мотивираност и разумност на поведението. На жълтия, зе ления и синия цвят с пол ожителна насоченост съответствува кла сическата музика. Тя е мощен благотворен заряд, който възбужда висшите енергийни центрове и способства за духовно извисяване. Камбанният звън излъчва във виолетово и съответствува на звука "ОМ". Независимо от начина на изпълнение, "ОМ" е благотворен за тялото и душата на всички, които го пеят и които го слушат. Тибетските монаси и индийските йоги използуват този звук за подмладяване на тялото и за лечение. Известно е, че ако се от странят тежките изотопи от тялото, то става здраво, силно, жизнено. Точно такъв ефект създава звукът "ОМ", който се по лучава при звъна на камбаните и при четене на мантри. Ниво на абстрактност на музиката. Защо съвременните хора не слушат класическа музика? Един от отговорите на този въпрос е свързан с абстрактността на класиката. В класическата музика няма ясно изразен ритъм (липсва непрекъснато звучене на ударни инструменти, които да подчертават ритъма). Точната определеност на ритъма характеризира степента на абстрактност на музиката. В тази светлина класическата музика е твърде абстрактна за масово възприемане. Нивото на абстрактност на музиката зависи от изпо лзуваните за изпълнението й музикални инструменти, по-точно от честотните им характеристики на звуково излъчване. Преобладаващите ударни инструменти в едно музикално произведение излъчват в областта на ниските честоти и въздействат само на най-долната ча кра, като за възприемането на такава музика не се изисква никакво интелектуално усилие. При включването на инструменти с по-високи честотни характеристики за възприемането на музиката се активират по-горните чакри и самото слушане става интелектуално. Аб страктната музика се изгражда с помощта на по-общи музикални образи, при нея липсва точно определена структура и тя може да служи като средство за изразяване на многомерни представи. Съвременната симфонична и класическата музика се разбира от хора с абст рактно мислене, като връзката, която се осъществява между композитор и слушател е на интелектуално ниво, което е свързано радостта и удоволствието от декодирането на музикал ните абстракции. В заключение могат да бъдат предложени следните препо ръки: -якъм слушателите: - подход и нагласа за слушане, които могат да бъдат постигнати и чрез обучение, стремеж за непреду бедено възприемане на музиката; -якъм композиторите: - премахване на комерсиализма в музиката и на елементарните мелодии, активиращи само най-дол ните две чакри, повече "смисъл" в музиката и свързаните с това изисквания; -якъм хората, занимаващи се с научни разработки и изследвания: - анализ на останалите видове и форми на изкуство от музикална гледна точка, създаване на общ модел и системи за трансформация; изследване на музиката, като реален фактор, оказващ вл ияние върху здравето на хората и създаване лечебни музикални произведения подобно на музиката на Адам Грийн. Музиката като изкуство е дълбоко свързана с живота на хората и още дълго ще бъде такава. "Изкуството е само временна мярка, несъвършено усилие да се извлече смисъл от една среда, където почти всеки е сомнамбул." - твърди Мерилин Фъргюсън в книгат а си "Съзъклятието Водолей" - "То няма да е необходимо в сегашния си вид на хората, когато животът стане напълно съзна телен." ......... Допълнителна информация може да се намери в книгата на Кубрат Томов "Резомално-изоморфният принцип". Томов, К. Резомално-изоморфният принцип. С., Аргес, 1992 Ако се разгледа вълновата страна на психическия ритъм, то под обратен трябва да се разбира ритъмът, който е напълно идентичен с психическия ритъм, с тази разлика, че е фа зово изместен и при взаимодействие между двата се по лучава пълно "гасене". Информацията е от книгата на Питър Томпкинс и Кристъфър Бърд "Тайният живот на растенията". Виж 5 .--------------------------------. | you have downloaded this file | | from http://www.optics.acad.bg | | please send comments,texts to | | e-mail: cleverman@witty.com | ----------------------------------