ОТНОВО ЗА ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ

     Веднъж едно овчарче, както си пасяло стадото - а това било по времето,
когато имало много овце и много  овчари,  - решило да се пошегува, или, по-
точно казано, да привлече вниманието на обществеността  върху  себе  си,  и
започнало  да  вика:   "Хора  беее,  на помощ! Нападнаха ме вълци!" Хората,
които го чули, се втурнали и какво  да видят - не видели нищо.  Попитали го
защо вика, а то ги попитало колко е часът и дали някой  има  кибрит  да  му
даде да си запали цигарата, защото нямало и цигари, та ако може да му дадат
и цигари.
     Хората  го напсували и си отишли по своите си работи.  Обаче на другия
ден овчарчето пак решило да ги събере и отново се развикало:  "Хора бее..."
и прочие и хората, както си му е редно, пак дошли и когато го запитали защо
лъже и т.н., овчарчето отговорило:  "Какво искате, аз да ви паса стадото по
цял ден, а вие да пиете  мляко  и  да  ядете каварма - няма го майстора, ще
дойде видовден, ще падне вашето царство и вие ще видите тогава има ли вълци
или няма."
     И когато дошъл третият ден и овчарчето пак се провикнало, никой не  се
отзовал  и  всички си казали:  "Викай си, викай, ако щат вълците не овцете,
ами и тебе да изядат барабар с  овцете, няма да дойдем, защото ти си просто
едно лъжливо овчарче."
     Така и станало.  Явили се  на  третия ден вълците, натръшкали стадото,
полето се покрило с леш и овча вълна, ето защо овчарчето  се  прибрало  по-
рано  тоя  ден,  отишло  в  счетоводството  и  си получило заплатата поради
преминаване на друга длъжност.  За  загубите  бил съставен протокол, овцете
били бракувани, селото ги отгладувало, а който не  искал  да  си  отгладува
овцата, тръгнал по полето да гони вълците и да си иска овцата.
     И  оттогава  е  все  така - овце няма, а се прехранваме с викане срещу
вълците.
     Ама то пусто като няма овце, и вълци не се въдят вече.


1988