Hещо като птеродактил

По периферията на усещането му нещо като пиян, гладен и разгонен 
птеродактил с хроничен двустранен плексит се опитваше да кацне. Може 
и да се опитваше, но не успяваше и твърде ефикасно ломеше границите 
на стъкления зверилник, в търсене на нещо за мляс-хруп-глъът или пък 
хрххххаа - нещо такова. Докато се чудеше дали да му прати двойка 
серафими, само с възпитателна цел, естествено, онова доломи 
зверилника и започна да се чифтосва с някакво пате, защото то пищеше 
до възбог, че било грозно, но само още за малко, и стигало да го 
правело онова това, защото то си било лебед и не, не и не с тоя 
птеродактил, на всичкото отгоре и хиперсексуален. Серафимите чакаха 
инструкции, чакаха, па пляснаха с криле и отодоха да възпитават 
летящото влечуго, в резултат на което то биде сублимирано, фризирано, 
кастрирано и социализирано, за ужас на грозното пате, което не стана 
лебед, но си остана и без птеродактил. Затова по-късно то си направи 
серия от неуспешни пластични операции на човката, след една от която 
за цели три месеца наистина приличаше на лебед. Погледнато изодзад 
отдясно, но не и отляво. Такова едно нещо в граничните зони на 
усещанията ми.