РОЖЕР ЗЕЛАЗНИ
ПРОБУЖДАНЕТО НА РУМОКО

Когата връзката с Джей-9 прекъсна, аз се намирах в рубката и следях
за изправността на апаратурата. Това беше обикновена и прекалено
скучна работа.
Долу, в капсулата се намираха двама души. Задачата им беше да държат
под наблюдение Пътя в Ада - продупченият в океанското дъно тунел,
който в близките дни щеше да бъде отворен за движение. Ако при мен
присъстваше и някой от инженерите, отговарящи за Джей-9 никак не бих
се тревожил. Но на един от тях му се наложи срочно да отлети за
Шпицберген, а другият от сутринта лежеше в тежко състояние в
лазарета.
Внезапно с обединени усилия вятърът и течението заклатиха "Аквина" и
аз неволно се сетих, че днес е Зората на Пробуждането. Надигнах се,
решително прекосих рубката и свалих панела на страничното табло.
- Швайцер! - възкликна доктор Аскуит. - Вие нямате право на достъп до
тази апаратура!
- Ами тогава сами я поправете! - предложих му аз.
- Ектествено, че не мога да го направя. Та аз нищо не разбирам от
нея. Но вие...
- Може би искате да видите как ще загинат Мартин и Дени?
- Не говорете глупости! Но въпреки това вие нямате...
- Тогава кажете кой има право - прекъснах го аз. - Капсулата се
управлява оттук и нещо при нас се е развалило. Ако можете да повикате
някой човек, който има достъп до апаратурата, повикайте го. Ако не,
сам ще се захваха!
И без да чакам отговор погледнах в търбуха на машинеата. Не се наложи
дълго да търся причината. Някакъв злоумишленик беше съединил с жичка
четирите странични вериги и с това им подаваше обратно захранване
през един от ключовете...
Взех поялника. Доктор Аскуит по специалност е океанограф и нищо не
разбира от електроника. Надявах се той да не разбере, че аз сега
обезвреждах мина.
Минаха десетина минути, свърших работата и капсулата в дълбините под
нас оживя.
Докато работех непрекъснато размишлявах за съществото, което скоро
щеше да се пробуди, за съществото, способно за миг да профучи по
Пътя, приличащо на дяволски пратеник - може то самото да е дявола, -
и да се появи на повърхността в средата на Атлантическия океан.
Студеното и ветровито време в тези ширини никак не благоприятстваше
доброто настроение. Предстоеше ни да отприщим могъща сила, енергията
на ядреното разпадане, което щеше да предизвика още по-грандиозни
явление - изригване на магма, която сега диша и клокочи на няколко
километра дълбочина под нас. Но откъде се намират такива смилчаци,
позволяващи си да играят с такива неща, надвишаваше моето разбиране.
Корабът отново се заклати на вълните.
- Всичко вече е наред - казах аз, докато поставях панела на мястото
му. - Само някакви си обикновени къси, нищо повече.
- Май подейства - измърмори доктор Аскуит, взирайки се в екрана на
монитора. - Да опитаме връзката. - Той превключи един тумблер. -
Капсула, тук е "Аквина". Чувате ли ме?
- Да - прозвуча в отговор. - Какво става при вас?
- Късо съединение в блока за управление - отвърна докторът. -
Повредата е отстранена. Каква е обстановката при вас?
- Всички системи действат правилно. Какво ще наредите?
- Продължавайте по графика. - Ескуит се обърна към мен. -
Извинявайте, че бях толкова груб. Не очаквах, че ще оправите Джей-9.
Ако пожелаете, бих говорил с началството да ви преместят на по-
интересна работа.
- Аз съм електричар. Познавам добре тази апаратура и умея да поправям
типични неизправности.
- От това следва ли, че не бива да говоря с началството?
- Следва.
- Добре, няма да говоря.
Това напълно ме устройваше. Докато отстранявах късите, откачих и
мината, която сега се намираше в левия джоб на куртката ми. Трябваше
колкото се може по-бързо да я изхвърля извън борда.
Извиних се и напуснах рубката. Веднага изхвърлих уликата. И започнах
да размишлявам за текущите работи.
Дон Уелш се оказа прав: някой се опитва да провали "проекта".
Предполагаемата заплаха се оказа действителна. Зад това се криеше
нещо извънредно мажно.
"Какво?" - беше първият ми въпрос. - "Следващият им ход?". - вторият.
Опирах се с ръце на фалшборда на "Аквина", пушех цигара и гледах
студените вълни, идващи от север и блъскащи се в кораба. Ръцете ми
още продължаваха да треперят. "Благороден и хуманен проект" - мислех.
- "Но така опасен. Някой проявява нездрав интерес към него."
Стана ми любопитно да разбера, ще доложи ли "нагоре" Ескуит за
постъпката ми? Сигурно ще докладва, без дори да съзнава, какво прави.
Той ще трябва да изложи същността на аварията, тогава докладът ще
съвпада със записа в бордовия дневник на капсулата. Ще напише, че аз
съм отстранил късото. Само това.
Но ще бъде достатъчно.
Знаех добре, че недоброжелателите имат достъп до главната книга.
Веднага ще забележат, че липсва запис за обезвредена мина. И никак
няма да им е трудно да разберат, кой е застанал на пътя им. Понеже
положението приближава критичната си точка, могат да предприемат
крайни мерки.
Това вече ще бъде прекрасно. Точно това исках да направят. Как ли не
бих се радвал - цял месец загубих, докато чаках враговете да се
заинтересуват от моята скромна особа и, забравяйки за
предпазливостта, ще започнат да задават разни въпроси. Дръпнах
дълбоко от цигарата и се загледах в далечния айсберг, цял блестящ под
потока слънчеви лъчи. Това ми се стори доста странно, защото небето
бе посивяло, а океанът - потъмнял. На кякого не му се нравеше
ставащото, но защо - колкото и да си блъсках главата не успях да
проумея.
Да вървят, които и да са, по дяволите. Обичам лошото време. В един
мрачен и бурен ден съм се родил. И ще направя всичко възможно, че в
ден като днешния да ми провърви. Прибрах се в каютата, направих си
коктейл и седнах на койката. Скоро на вратата се почука.
- Не е заключено - викнах от мястото си.
Вратата се отвори. Влезе един млад мъж на име Роулингс.
- Господин Швайцер, с вас иска да говори Керъл Дейт.
- Предайте й, че веднага ще я посетя.


download all file - 42kb .zip