ЗА НОВ РАЗЦВЕТ ПРИ СЛОНОВЕТЕ
Административните разкопки дадоха на науката много интересни и
неочаквани резултати, но за жалост самата наука не се яви да ги получи.
Рано пенсионираният професор Дегидиков (1902-1957), който бе посветил
живота си на изследване на Закона на джунглата, се гласеше да докаже, че в
своя чист вид този закон се отнася и е валиден за всякъде, само не и за
джунглата, и следователно родината на слоновете например, както показва и
самата дума, може да бъде всякъде, където слоновете намерят подслон, само
не и там, където са родени. Анализирайки корена и клоните му, като
например заслон, прислон, подслон, професорът явно е искал да каже нещо, но
от жизнения му опит остана само името на една улица и циментов бюстов
паметник при портала на Държавното клоново слоново стопанство "Проф.
Дегидиков" в родното му село.
Разкопките доказаха и много други неща. Под първите културни пластове
бяха открити други, по-малокултурни и чак под тях бяха открити следи от
първите слонове, внесени от Амалия (вече несъществуваща африканска държава)
и откраднати още на гара Горна Оряховица, с които се е сложило началото на
слоновото и клоновото стопанство. От това време датират ландроуерът,
оградата, охраната и първата почивна станция за пазачите на мистериозните
слончета, тръгнали от родината си и никога непристигнали там, където
трябва. Втората двойка слонове според неопровержимите доказателства от
ожесточените административни разкопки са загинали от бронхопневмония и
заушка, но може да се мисли и за обикновен глад, тъй като по това време не
е имало достатъчно захар, а внесената за храна на животинчетата захарна
тръст е отишла по второ направление и така стигаме до третата двойка, която
всъщност е била тройка. От това време датира признаването на селото за
град и прокарването на паропровод и топлофициране, както и водофициране на
резервата, в който е трябвало да се докаже имат ли или нямат място
слоновете при наши условия. Както гласят сведенията от разкопките и особено
от анализите с тежък въглерод и целзий, трите слона са се изпарили или
просто са сублимирали, но Клоновото слоново стопанство е получило филиал в
Бургас и Амстердам, след което настъпва разцвет на делото и те започват да
се размножават буйно. Родината ни е призната по това време и за прародина
на слоновете, признати са и научните степени на заинтересованите от това
признание и можем да смятаме за научен факт, че на квадратен километър от
територията ни тогава е имало по двеста и петдесет грама слонско условно
месо, както и бликащите оттук премии и предимства. Всичко това продължава
до епохата на проф. Вълнаров (1933 - пенсиониран 1976), който публикува за
пръв път у нас хипотезата епиграма "Та мигар може слонче да кацне на
върбово клонче?", откъдето започва да се разплита чорапът, фигуративно
казано, а нефигуративно се изяснява, че въобще и по време на разцвета, и
преди него в резервата не е стъпвал слонски крак. И нещо повече!
Ожесточените административни разкопки доказват, че слонът е в състояние да
руши стени, да яде глигани и лъвове, да събаря бронтозаври и трафопостове,
но е безсилен като пъдпъдък пред административните грижи за
разпространението му. Такъв е, възкликва проф. Вълнаров пред следствената
комисия, жестокият Закон на джунглата, такъв е бил и такъв ще бъде. Запитан
какво предлага лично той, професорът казал, че не предлага нищо и затова
бил така скоропостижно пенсиониран. Пенсиониран, депрофесоризиран и научно
оплют, както и подложен на свирепо премълчаване, защото се отказал да
потвърди, че слонът винаги може да изяде бълхите, които го ядат.
За разлика от живота, който е море, науката може да бъде наречена
стружка, която все се извива, но все по-нагоре се издига, и нейният връх е
винаги там, откъдето се е врязала фрезата. Не приемем ли това, не можем да
си обясним по никакъв начин как след това главоломно падение следва такова
шеметно издигане и слоновете се зараждат отново като птицата Феникс или
пилетата на едноименното предприятие - буквално от нищо, за да се стигне до
наши дни, когато само бюро "Жалби" на ДСО "Елефанстрой", което има грижи да
се справя с вайканията на гражданството за изровени картофи и опустошени от
слоновете малинови насаждения, има числения състав на старото клоново
стопанство. В интерес на светата истина трябва да кажем, че сега ние
наистина имаме слонове, но тия слонове са маломерни. За хоботи - имат
хоботи, на външен вид по нищо не отстъпват на оригиналните, движат се на
стада и са злопаметни, както прародителите си, но не получават признание на
международния цирков пазар, защото зъбчетата им са колкото обикновена
чорбаджийска чушка.
А това подсказва, че борбата за извисяване на слоновете тепърва
започва. И въпреки постигнатите безспорни успехи не бива да премълчаваме и
основната трудност. Фигуративно казано, тя се състои в това, че орлите
трябва да бъдат стимулирани да летят, китовете да плуват, славеите да пеят,
а слоновете да растат на воля, а не за радост на управлението на стопанско
обединение "Природа", както язвително се бе изразил и във връзка с което бе
пенсиониран проф. Дегидиков.
Проф. д-р Мирон Иванов
1988