ЗА НОВ РАЗЦВЕТ ПРИ СЛОНОВЕТЕ

     Административните   разкопки  дадоха  на  науката  много  интересни  и
неочаквани резултати, но за жалост  самата  наука  не  се яви да ги получи.
Рано пенсионираният  професор  Дегидиков  (1902-1957),  който  бе  посветил
живота  си на изследване на Закона на джунглата, се гласеше да докаже, че в
своя чист вид този закон се  отнася  и  е  валиден за всякъде, само не и за
джунглата, и следователно родината на слоновете например, както  показва  и
самата  дума,  може да бъде всякъде, където слоновете намерят подслон, само
не и  там,  където  са  родени.   Анализирайки  корена  и  клоните му, като
например заслон, прислон, подслон, професорът явно е искал да каже нещо, но
от жизнения му опит остана само името  на  една  улица  и  циментов  бюстов
паметник  при  портала  на  Държавното  клоново  слоново  стопанство "Проф.
Дегидиков" в родното му село.
     Разкопките доказаха и много други неща.  Под първите културни пластове
бяха открити други, по-малокултурни  и  чак  под  тях бяха открити следи от
първите слонове, внесени от Амалия (вече несъществуваща африканска държава)
и откраднати още на гара Горна Оряховица, с които се е сложило началото  на
слоновото  и  клоновото  стопанство.   От  това  време датират ландроуерът,
оградата, охраната и първата  почивна  станция за пазачите на мистериозните
слончета, тръгнали от  родината  си  и  никога  непристигнали  там,  където
трябва.  Втората  двойка  слонове  според  неопровержимите доказателства от
ожесточените административни  разкопки  са  загинали  от  бронхопневмония и
заушка, но може да се мисли и за обикновен глад, тъй като по това време  не
е  имало  достатъчно  захар,  а внесената за храна на животинчетата захарна
тръст е отишла по второ направление и така стигаме до третата двойка, която
всъщност е била тройка.   От  това  време  датира признаването на селото за
град и прокарването на паропровод и топлофициране, както и водофициране  на
резервата,  в  който  е  трябвало  да  се  докаже  имат  ли или нямат място
слоновете при наши условия. Както гласят сведенията от разкопките и особено
от анализите с тежък  въглерод  и  целзий,  трите  слона са се изпарили или
просто са сублимирали, но Клоновото слоново стопанство е получило филиал  в
Бургас  и Амстердам, след което настъпва разцвет на делото и те започват да
се размножават буйно.  Родината ни е  призната по това време и за прародина
на слоновете, признати са и научните степени на  заинтересованите  от  това
признание  и  можем да смятаме за научен факт, че на квадратен километър от
територията ни тогава е имало  по  двеста  и петдесет грама слонско условно
месо, както и бликащите оттук премии и предимства. Всичко  това  продължава
до  епохата на проф. Вълнаров (1933 - пенсиониран 1976), който публикува за
пръв път у  нас  хипотезата  епиграма  "Та  мигар  може  слонче да кацне на
върбово клонче?", откъдето започва  да  се  разплита  чорапът,  фигуративно
казано,  а  нефигуративно  се изяснява, че въобще и по време на разцвета, и
преди  него  в  резервата  не  е  стъпвал  слонски  крак.  И  нещо  повече!
Ожесточените административни разкопки доказват, че  слонът е в състояние да
руши стени, да яде глигани и лъвове, да събаря бронтозаври и  трафопостове,
но   е   безсилен   като   пъдпъдък   пред   административните   грижи   за
разпространението  му.  Такъв е, възкликва проф. Вълнаров пред следствената
комисия, жестокият Закон на джунглата, такъв е бил и такъв ще бъде. Запитан
какво предлага лично той, професорът  казал,  че  не предлага нищо и затова
бил така скоропостижно пенсиониран.  Пенсиониран, депрофесоризиран и научно
оплют, както и подложен на  свирепо  премълчаване,  защото  се  отказал  да
потвърди, че слонът винаги може да изяде бълхите, които го ядат.
     За  разлика  от  живота,  който  е море, науката може да бъде наречена
стружка, която все се извива, но все  по-нагоре се издига, и нейният връх е
винаги там, откъдето се е врязала фрезата. Не приемем ли това, не можем  да
си  обясним по никакъв начин как след това главоломно падение следва такова
шеметно издигане и слоновете  се  зараждат  отново  като птицата Феникс или
пилетата на едноименното предприятие - буквално от нищо, за да се стигне до
наши дни, когато само бюро "Жалби" на ДСО "Елефанстрой", което има грижи да
се справя с вайканията на гражданството за изровени картофи и опустошени от
слоновете малинови насаждения,  има  числения  състав  на  старото  клоново
стопанство.  В  интерес  на  светата  истина  трябва  да кажем, че сега ние
наистина имаме слонове,  но  тия  слонове  са  маломерни.  За хоботи - имат
хоботи, на външен вид по нищо не отстъпват на оригиналните,  движат  се  на
стада и са злопаметни, както прародителите си, но не получават признание на
международния  цирков  пазар,  защото  зъбчетата  им  са колкото обикновена
чорбаджийска чушка.
     А това  подсказва,  че  борбата  за  извисяване  на  слоновете тепърва
започва. И въпреки постигнатите безспорни успехи не бива да премълчаваме  и
основната  трудност.  Фигуративно  казано,  тя  се състои в това, че орлите
трябва да бъдат стимулирани да летят, китовете да плуват, славеите да пеят,
а слоновете да растат на воля, а  не за радост на управлението на стопанско
обединение "Природа", както язвително се бе изразил и във връзка с което бе
пенсиониран проф. Дегидиков.


Проф. д-р Мирон Иванов
1988