К Н И Г А Т А
I
Както своевременно и точно ни
осведомихте, обектът Зет пристигна
в
VIIч. ХХХII мин. по новото
времеопределяне в нашето курортно
селище с
другите три правилно посочени от
Вас лица и от този момент насетне е
под внимателния ни надзор. До ХI ч.
ХХХ мин. четиримата обикаляха из
старата част на града с цел
намирането на квартира за
евентуален
престой. Това им се отдаде на ул. "Нинхурсаг"
Х ХIV, след което
преоблечени и без багаж се
отправиха към Младежкия комплекс.
Обектът
Зет обаче се отклони, насочвайки се
към некурортната част на града и
точно в ХIII ч. влезе в заведението за
обществено хранене II
категория "Свежест",
посещавано главно от рибари и
тъкачи. Вътре зае
място до петимата пришълци, които
от два дни са също под зоркото ни
наблюдение и за чието присъствие в
селището ни, център за почивка и
веселие на творческата младеж,
бяхте подробно информирани.
Гореизложените факти засилват
увереността ни в наличието на
връзка
между появата на петимата и обекта
Зет. Продължаваме зорко да бдим...
Отново един от безмълвните разриви,
но вече нямам нито сили,
нито желание да ги разгадавам,
макар че: твърде просто е. На дъното
винаги лежи горчивата утайка от
закърнели чувства, превърнати в
навик, тежката неудовлетвореност
от нас самите, ужасната
повтаряемост, досадата и лепкавата
баналност на съществуването ни -
всичко това, за което е достатъчно и
най-слабото течение, за да се
надигне и превърне в заслепение и
неприязън. Да, знам, причината не е
в теб, но не е и в Ирена или Марио,
нито в мен, и разбирам: извън нас
е, но не встрани и безучастно, а
помежду ни - осезаема, хлъзгава и
хладна, тя е невидимият помежду ни.
Още докато се лутахме сред
герестите къщи в старовавилонски
стил, я усетих как се раздува като
гладък мехур, расте и ни отблъсква с
едрото си тяло на морско
животно, с люспестия си корем,
усетих я как пълни гърлото ми с пера
и
погнуса и как ти потъваш в едно от
непроницаемите си мълчания,
изморена от безсънното пътуване и
фарисейството на местните жители,
обвиваш се с нещо като летаргия и
отмъщение.
Но е възможно да беше и по-късно.
По-късно, когато, помниш ли, пред нас
изникна онази скръбна вещица,
за да ни предложи убежище и
стълбите надолу, сълзлива влага по
стените, аромат на мухъл и нощен
скорпион с размазана глава е това,
което мога да ви предложа сега, в
разгара на сезона, като посочи
четирите железни легла с оголени
дюшеци и умопомрачителната
колекция
от рисунки на магарета, петли, голи
жени и портокалови дървета със
законна гордост ги представи тя,
сътворени от сина й. Все пак се
налагаше да почакаме поне до един,
за да успеят предишните курортисти
да си изнесат багажа и да хванат
влака за Мегадон през Ур, Ларса и
Сантяго, "да си изпеят песента",
както казаха устата й на брадата
костенурка. Безучастна и далечна ти
мълчеше, а Ирена и Марио с
иронична надежда се взираха в
малкото гъгниво прозорче под
тавана.
Значи аз трябваше да говоря за
наема и условията, аз да сляза до
нечистоплътността на сделката, все
някой да поеме вината за нощните
влакове и наплива от тела, търсещи
временен подслон и забавления,
вината за толкова гнусно мазе и
паркинсоновата вещица с перде на
лявото око, броеница в ръка и
паяжината от тънки сметки, в която
ни
очакваха тук, все някой да поеме
отговорността за съществуването на
Иркала и света, такъв какъвто е: с
жегата, миризмата на пържени
охлюви, сръбската музика и умората
под клепачите като стъклен прах.
Сега разбирам, че точно тогава
всъщност настъпи и немият разрив
помежду ни...
После, когато пак бяхме на улицата и
се чудехме накъде да се
замотаем, ти съобщи, че няма да
дойдеш с нас, с достойнството на
мравешка царица го каза и какво ли
ми оставаше на мен при
предложението на Марио за
Хурсагкалама, освен да се откажа, да
измънкам разсеяно, че също смятам
да се поразходя сам - смехотворен
опит да закърпя дупката, проядена
от молците на ронливото безсъние, -
и какво друго, освен да се оставя на
краката да ме доведат дотук и да
се наливам упорито с бира,
преглъщайки топката пера в гърлото,
да
чакам утайката отново да легне на
дъното, както много пъти до сега, и
да се залъгвам пак... Но не, този път
няма да е както досега: злото
предчувствие, че неумолимо и
непоправимо нишките, които ни
държат
изправени с лице един към друг, се
късат прогнили, докато изтлее и
последната, докато легнем
безжизнени на пода, разяжда стомаха
ми и
мраморният колос, стърчащ от пъпа
на Мегадон, този път действително
се е раздвижил и сякаш тъпче
гърдите ми с каменни пети; това е
злото
усещане за ампутация и целия
носорогски грит върху мен.
Той отпи от халбата. Бирата беше
топла и с много пяна - жълтеникава,
дупчеста и гъста - като похлупак от
пемза. Намираше се в ресторант
"Свежест": огромно, усойно
помещение с висок таван, от който
висяха
захабени, оплюти от мухите крила и
бавно се размахваха, безсилни в
лепкавата атмосфера, в борбата с
кухненските миризми и киселия дъх
на
разлято вино. Той не си даваше
сметка защо предпочита такива
заведения, но беше факт, че ги
предпочита. Може би защото самият
приличаше на разграбен антикварен
магазин, в който нощуват бездомни
старци и котки, кой знае.
download all file - 64kb .zip