К Н И Г А Т А

I

Както своевременно и точно ни осведомихте, обектът Зет пристигна в
VIIч. ХХХII мин. по новото времеопределяне в нашето курортно селище с
другите три правилно посочени от Вас лица и от този момент насетне е
под внимателния ни надзор. До ХI ч. ХХХ мин. четиримата обикаляха из
старата част на града с цел намирането на квартира за евентуален
престой. Това им се отдаде на ул. "Нинхурсаг" Х ХIV, след което
преоблечени и без багаж се отправиха към Младежкия комплекс. Обектът
Зет обаче се отклони, насочвайки се към некурортната част на града и
точно в ХIII ч. влезе в заведението за обществено хранене II
категория "Свежест", посещавано главно от рибари и тъкачи. Вътре зае
място до петимата пришълци, които от два дни са също под зоркото ни
наблюдение и за чието присъствие в селището ни, център за почивка и
веселие на творческата младеж, бяхте подробно информирани.
Гореизложените факти засилват увереността ни в наличието на връзка
между появата на петимата и обекта Зет. Продължаваме зорко да бдим...

Отново един от безмълвните разриви, но вече нямам нито сили,
нито желание да ги разгадавам, макар че: твърде просто е. На дъното
винаги лежи горчивата утайка от закърнели чувства, превърнати в
навик, тежката неудовлетвореност от нас самите, ужасната
повтаряемост, досадата и лепкавата баналност на съществуването ни -
всичко това, за което е достатъчно и най-слабото течение, за да се
надигне и превърне в заслепение и неприязън. Да, знам, причината не е
в теб, но не е и в Ирена или Марио, нито в мен, и разбирам: извън нас
е, но не встрани и безучастно, а помежду ни - осезаема, хлъзгава и
хладна, тя е невидимият помежду ни. Още докато се лутахме сред
герестите къщи в старовавилонски стил, я усетих как се раздува като
гладък мехур, расте и ни отблъсква с едрото си тяло на морско
животно, с люспестия си корем, усетих я как пълни гърлото ми с пера и
погнуса и как ти потъваш в едно от непроницаемите си мълчания,
изморена от безсънното пътуване и фарисейството на местните жители,
обвиваш се с нещо като летаргия и отмъщение.
Но е възможно да беше и по-късно.
По-късно, когато, помниш ли, пред нас изникна онази скръбна вещица,
за да ни предложи убежище и стълбите надолу, сълзлива влага по
стените, аромат на мухъл и нощен скорпион с размазана глава е това,
което мога да ви предложа сега, в разгара на сезона, като посочи
четирите железни легла с оголени дюшеци и умопомрачителната колекция
от рисунки на магарета, петли, голи жени и портокалови дървета със
законна гордост ги представи тя, сътворени от сина й. Все пак се
налагаше да почакаме поне до един, за да успеят предишните курортисти
да си изнесат багажа и да хванат влака за Мегадон през Ур, Ларса и
Сантяго, "да си изпеят песента", както казаха устата й на брадата
костенурка. Безучастна и далечна ти мълчеше, а Ирена и Марио с
иронична надежда се взираха в малкото гъгниво прозорче под тавана.
Значи аз трябваше да говоря за наема и условията, аз да сляза до
нечистоплътността на сделката, все някой да поеме вината за нощните
влакове и наплива от тела, търсещи временен подслон и забавления,
вината за толкова гнусно мазе и паркинсоновата вещица с перде на
лявото око, броеница в ръка и паяжината от тънки сметки, в която ни
очакваха тук, все някой да поеме отговорността за съществуването на
Иркала и света, такъв какъвто е: с жегата, миризмата на пържени
охлюви, сръбската музика и умората под клепачите като стъклен прах.
Сега разбирам, че точно тогава всъщност настъпи и немият разрив
помежду ни...
После, когато пак бяхме на улицата и се чудехме накъде да се
замотаем, ти съобщи, че няма да дойдеш с нас, с достойнството на
мравешка царица го каза и какво ли ми оставаше на мен при
предложението на Марио за Хурсагкалама, освен да се откажа, да
измънкам разсеяно, че също смятам да се поразходя сам - смехотворен
опит да закърпя дупката, проядена от молците на ронливото безсъние, -
и какво друго, освен да се оставя на краката да ме доведат дотук и да
се наливам упорито с бира, преглъщайки топката пера в гърлото, да
чакам утайката отново да легне на дъното, както много пъти до сега, и
да се залъгвам пак... Но не, този път няма да е както досега: злото
предчувствие, че неумолимо и непоправимо нишките, които ни държат
изправени с лице един към друг, се късат прогнили, докато изтлее и
последната, докато легнем безжизнени на пода, разяжда стомаха ми и
мраморният колос, стърчащ от пъпа на Мегадон, този път действително
се е раздвижил и сякаш тъпче гърдите ми с каменни пети; това е злото
усещане за ампутация и целия носорогски грит върху мен.

Той отпи от халбата. Бирата беше топла и с много пяна - жълтеникава,
дупчеста и гъста - като похлупак от пемза. Намираше се в ресторант
"Свежест": огромно, усойно помещение с висок таван, от който висяха
захабени, оплюти от мухите крила и бавно се размахваха, безсилни в
лепкавата атмосфера, в борбата с кухненските миризми и киселия дъх на
разлято вино. Той не си даваше сметка защо предпочита такива
заведения, но беше факт, че ги предпочита. Може би защото самият
приличаше на разграбен антикварен магазин, в който нощуват бездомни
старци и котки, кой знае.


download all file - 64kb .zip