Zoolook

Нещо тихо, много тихо бе почнало да се обажда и да измества 
собствените му мисли - нещо като скърцане или пукот или не знам що 
ли, но бе тук и нямаше начин да го отрече или зачеркне, ушите нямат 
клепачи, нали, и трябваше да се заеме с него, ако не желаеше да спре 
да прави това, което му се правеше в момента.
Заслуша се внимателно с професионалните нотки на мнителност и 
ипохондричност, присъщи на гилдията му, като не пропусна да отбележи, 
че това нещо е само звук - такъв един цъкащо-скърцащо-стържещ, но все 
пак само звук, елементарни звукови халюцинации би могло да има и от 
преумора, виж, ако бяха гласове... Но не, нещото си беше само един 
звук.
Започна да търси ритъм, което го доведе до пуснатия касетофон, който 
тихо, много-много тихо продължаваше кой ли час подред послушно да 
просвирва страна след страна онова непреводимо нещо, наречено Zoolook 
от оня проклет, латински вкусен французин, та се протегна и спря 
уморената машинка, едва ли не с надеждата, че онова там ще да е било 
от нея. Не беше. Огледа внимателно стаята и се олуша с отворена уста, 
за да не наслагва още шумове, но всичко, което постигна бе, да научи, 
че нещото се чува навсякъде в стаята, с еднаква сила и все тъй без 
доблестта да има явен източник.
Отново се хвърли към мисълта за халюцинацията, но му дойде 
спасителната идея да излезе замалко, и - да! - онова също замря. О-
ле'! - в стаята беше.
Седна тихо и започна да прехвърля през главата си особеностите на 
стаята - докато онова си правеше каквото си знае, без да се 
интересува от мислите му. Тя - стаята бе с дървен под и таван. Защо 
пък те да не стърцат, ако влажността на въздуха (скръъц) и 
атмосферното налягане се променят (ппук), възможно е гредите да се 
наместват в гнездата си в стените (пппк). А за година и половина как 
не се наместваха? Не, не е това. (Цък!)
Голям еркер заема източната стена. Може да отразява звука. М-хм. Но 
откъде идва той, а? Друсна се на леглото - и нищо - ни пук, ни цък, 
ни скръц. Пресегна се пак и пусна касетофона. Все тая - ни смяна в 
ритъма, ни преставане. Погледна навън в тъмното да не би някой клон 
да дращи по прозореца. И не. А когато се взря в единия олук, едно 
лъскаво око мигна срещу неговите изумени две. Главата се извъртя, за 
да може да погледне към отъпялата му физиономия и друго - също тъй 
лъскаво, око. А после охлювестия му мозък проумя, че между двете очи 
имаше една човка. И тя каза "Цък!" а после и кисело "Сккрррц!".
Послушно се наведе и - целият настръхнал, усили малко звука, заслушан 
в Zoolook и в отлитането на самотата, и седна, и отпусна ръце и тихо 
рече: "Господи!"
И се заслушаха двамата с гарвана в това, което беше Zoolook.

Амин!