Аз - пътник, който поглежда назад.
Но и пътят, неспиращ в полето.
Стъкленосинкав предутринен хлад,
и утешени от него дървета.
Залезът - в утрото ще се пробудя.
Цветето, тръпно дочакало
пеперудата си.
Умората съм
а и нощта,
трескаво дишаща устни във устни.
Също зачатие.
Hо и смъртта, никой жив не пропускаща.

Ти ме обичай!

					18.02.93



Погали ме, 
тишина,
        в тъмнината!
Докосни ме по тежките клепки!
И нека 
детински наивно да се изгубим -
аз из теб,
ти из мен -
а крилцата на мръзнещи пеперуди
над нас ще затрепкат.
И ще изчезнат.

					11.04.93


				на Фани

Нощ и ден.
...
Няма те.
Подхвърлям мъртви думи в тишината.
Кое застана помежду ни?
Мечти ли,
горести ли,
страсти ли?
...
И ден и нощ те чакам.
А те нама.

Тъмно е.
Студено е.
Ужасно е.

Но няма да угасна.

					11.04.93


				на Фани

На липсващ стол седя
във стая без стени
и гледам в завистливия прозорец
как птицата без клетка
в несъществуващи решетки
чисти човка.

					24.05.93


				на Фани

По задушеното небе 
унили облаци 
измислена вода 
разнасят в едрите си шепи.
А после плясват с длани 
и уморено гледат 
как дъждът се сбира в локвите, 
захласнато донесъл 
колекции от мъртви буболечки.

					24.05.93


				на Фани

Вятърът се сборичка със себе си, 
а когато се умори, 
легна между тревите.
Обърнах се на другата страна и го затиснах.

					24.05.93


				Бялата умора...

Изкъпи своя кон в реката от бъдеще. 
Целуни го по топлата муцуна. 
Вдъхни спомените от гривата му, 
а после 
- миг преди жалко да падне - 
отвори едно кърваво цвете 
между уморените му, нежни очи, обичните.
Прошепни му за милост и прошка.
И го последвай.

А после се събуди.
И се опитай да закусиш.

					04.06.93


				на Фани
	
Вихрушки от стенания 
        се любят с лигави кошмари 
                 по границата с мрака.
Завесата от пеперудени откъснати криле 
                             се вдига.
На седмо място, 
    седми ред, 
         запалва някой седмата цигара. 
И ме чака.
Във втория ръкав отдясно 
   смъртта накъсва маргаритено цветче, 
              разколебана в обичта ми.
Прожекторите блясват, 
         напъхани във орбити на черепи 
                          на неродени.
Суфльорът гризе морков 
      и плаче с виолетови сълзи - 
             за себе си, 
                    за тебе ли, 
                           за мене ли?

Да бъде скапаното шоу!
   Или каквото там успеем да направим. 
                          Разделени...

	        			06.06.93