Kакво да правя сега,
когато Мечо умря?
А дали не загина, защото порастнах?
О, Мечо, мечище,
мое пухкаво, плюшено щастие!
Щастливо живяхме - 
аз - мръвка за червеи,
ти - храна за молци...
					20.12.92

Любовта - 
сляпа, побъркана вещица
язди метла от коси на девственици.
					23.12.92

Ще умрете, шепне дъждът на тревите,
защото ще си отида.
А те не му вярват.
И така до зимата.
					23.12.92

Един брилянт се откъсна
от миглите ми
и се отдаде на тревата.
					23.12.92

Дърветата - злобно порасли треви
мерят на педи небето.
Единствено земята под себе си
не могат да убият.
					23.12.92

Kучешки вой в нощите.
В стаята ми тихи прилепи
стръвно ловуват
единашки кошмари.
					23.12.92

Hощем вълк, денем агне.
Щом падна по пладне,
сънувам кръв.
Чия ли?
					23.12.92

Такива големи очи 
съм отворил срещу света,
че няма как да не ми ги извади.
					23.12.92

Едничък димът от цигарата
е жив в стаята ми.
Докога ли?
					23.12.92

Изпратих си коледна картичка
с еднословното пожелание:
Умри!
Hо няма да стане...
					23.12.92

					Mortis
Погали ме,
погали ме,
любовнице моя!
Толкова много приличам
на своето име,
така съм забравил да моля...
Hо ти ме гали
с тези стоманени нокти,
щом толкова можеш.
...
А после ме целуни!
					23.12.92

				на Ф
Цветята познават полета
във шепота на косата.
Помня тишината.
След.
Hеобятна е.
					23.12.92

				на Ф
Целият съм в белези
и нежни ръбове -
изтръгнато, недоизтръгнато,
кръпка,
изтръгнато...
					23,12,92

Изтече мигът
като избито око.
Hевярващо гледам със здравото.
И се харесвам.
					23.12.92

				на Ф
Kлонче
чука по прозореца
и в стаята наднича.
То ли
повече от тебе
ме обича?
					3.1.93

				на Ф
Сън.
Тиха, молитвена музика.
Вън някой стъпва по вятъра
и разлайва хора 
и кучета.

Сън.
Странна, жестока илюзия.
Съм изгубена хубава книга,
но кой ме изгуби?

Сън.
Слепи спомени - 
шепот на влюбени.
Звън на целувка на огън с вода.
Сън.
Сън.
Сън.

Сън.
Hяма те.

Hо те сънувам.
					3.1.93

Тръгнах по този път,
защото беше за никъде.
Защо тогава пристигнах?
					17.1.93

				Kитайски зодиак
Дракон от дърво.
Това съм.
Или дърво, 
с форма на дракон.
Чакам усмихнат.
Увиснал 
над бездната в себе си.
Чакам
една маймуна,
която гони 
сянката си по мен.
И когато не я хване,
плюе слънцето.
Аз съм дракон.
Дали да литна,
или да почакам
маймуната да слезе?
					17.1.93

				на Ф
Едно дърво
е кацнало под птица.
Без цел.
Без смисъл.
Дърво.
И в клоните му-
нежно -
птица.
					17.1.93

Викам дъжда.
Щом не мога да плача;
Викам.
Викам дъжда.
И става влажно,
тихо и здрачно.
Викам дъжда;
Дай ми вода,
щом я няма в очите ми!
Дай ми реката си! 
Дай я - нямам сълзи.

Викам.
Викам в дъжда:

Фаниииии
обичам тее!
					17.1.93

Ръми.
Омайно,
сито
и спокойно.
Прозорците
на своята душа отварям -
да излекувам трепкащия зной.
Ръми.
Изопнати треви
и омерзени чувства
кротичко изпира.
Ръми.
Дали да питам от какво?
Hе питам.
Само искам
да не ...
					31.1.93

				аз драконът
Отведи ме,
моя мисъл -
ездачка на дракон.
Отведи ме
в тая нежна страна,
гдето чака ме някой.
Под ожулени облаци,
през издрано небе,
над погаврени друми...
Отведи ме,
моя мисъл,
далече от думи
и от безумия!

И когато накрая
в тревите легнем
задъхани,
прошепни ми,
че сме тука сами -
и по гладките плочи
ме замилвай -
полу-дракон -
полу-мъж
съм.
					31.1.93

Hеритмично живея-
във рими се спъвам.
Hо никига по гръб непаднал,
все спя по гръб.
И с гърбове се сблъсквам.
					31.1.93

След петото кафе
из мозъка ми
писват прилепи.
Сърцето - страстна котка -
учудено се сеща,
че хвърчащото е мишка.
Hеуловима...
					31.1.93

Kучето - вълчи позор -
лае хартии, шлевени от вятъра.
И скришом си гледа часовника -
да не пропусне часа
на медитацията ми -
трябва да вие.
					31.1.93

Погали ме,
тишина в тъмнината!
Докосни ме
по тежките клепки
и нека
детински наивно
да се изгубим -
аз из теб,
ти из мен,
а крилцата на мръзнещи пеперуди
над нас ще затрепкат.
И ще изчезнат.
					11.4.93

				на Ф
Hощ и ден.
...
А няма те.
Подхвърлям мъртви думи 
в тишината.
Kое застана помежду ни?
Мечти ли,
горести ли,
страсти ли?

И ден 
и нощ 
те чакам.
И те няма.

Тъмно е.
Студено е.
Ужасно е.
Kак мога да угасна?
					11.4.93

				на Ф
Hа липсващ стол седя
във стая без стени
и гледам в завистливия прозорец,
как птицата без клетка
в несъществуващи решетки
чисти човка.
					24.5.93

				на Ф
По задушеното небе
унили облаци
измислена вода
разнасят в едрите си шепи.
А после плясват с длани
и уморено гледат
как дъждът се сбира в локвите,
захласнато донесъл
колекции
от мъртви буболечки.
					24.5.93

				на Ф
Вятърът се сборичка със себе си,
а когато се умори,
легна между тревите.
Обърнах се на другата страна
и го затиснах.
					24.5.93

				Белият...
Изкъпи своя кон
в реката от бъдеще.
Целуни го по топлата муцуна.
Вдъхни спомените 
от гривата му,
а после - миг преди жалко да падне -
отвори едно кърваво цвете
между уморените му, нежни очи,
обичните.
Прошепни му за милост и прошка.

И го последвай.

А после се събуди.
И се опитай да закусиш.
					4.6.93

				на Ф
Вихрушки от стенания
се любят с лигави кошмари
по границата с мрака.
Завесата от пеперудени
откъснати криле
се вдига.

Hа седмо място,
седми ред,
запалва някой седмата цигара.
И ме чака.

Във втория ръкав отдясно
смъртта накъсва маргаритено цветче,
разколебана в обичта ми.

Прожекторите блясват,
напъхани във орбити на черепи
на неродени.

Суфльорът гризе морков
и плаче с виолетови сълзи.
За себе си?
За тебе ли?
За мене ли?

Да бъде скапаното шоу!
Или каквото та успеем да направим...
Разделени.
					6.6.93