ЦАРСТВЕНИ ПРИКАЗКИ Обичат ли все още хората да слушат приказки за царе? Ето въпроса! Като гледам колко е грохнал царският дворец в Ситняково и другите дворци, все ми се струва, че ние никога не сме имали царе и всичко е било само приказка. Но телевизията уверява, че приказките за царе и царства се гледат и слушат от около 85 процента от общия брой на зрителите. Изглежда, има нещо, което кара човека да съчувствува на царете, когато те са в изгнание, и да се бори против тях, когато са на власт. Защото точно това е и обектът на всички народни приказки. ПЪРВА ПРИКАЗКА ЗА ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА Един ден съобщили на царя, че малкото ябълково дърво в най-малката градина между кипарисите и Павилиона за размисъл е родило невиждан плод - златна ябълка. - И какво очаквате от мен? - попитал владетелят. - Посъветвайте ме! - обърнал се той към своите министри. - Ваше Величество! - казал единият от съветниците. - Това е ставало много пъти. Много приказки са разказвани за златни ябълки и лами. Просто от вас се иска сега да изпратите своя най-голям син, после своя по-малък син и доколкото си спомням, едва вашият най-малък син ще спаси ябълката и ще убие след много перипетии въпросното чудовище, наречено ламя. - Благодаря, не знаех тази приказка! - отвърнал владетелят и освободил своя министерски съвет. Свикал го едва на другия ден по същото време, още повече валяло дъжд и не било хубаво да се ходи на лов. - Това са глупости - сурово казал царят. - Мислих цяла нощ и стигнах до извода, че не е възможно едно живо дърво от органичната природа да роди плод метал от неорганичната природа. Това противоречи на всички достижения, това е метафизика. Ако аз чуя да се говори повече за златни ябълки, ще взема най-строги мерки. Имаше ли втора точка? Нямало втора точка и съветът бил разпуснат. Златната ябълка зряла и презряла, паднала на земята и потънала. На другата година се родила нова златна ябълка - но и тя узряла, па презряла, та потънала. Така минали неусетно - кога войни, кога бедствия, кога глад, кога нашествия - години, петнайсет години и един ден царят пак свикал своя съвет и рекъл: - Фактите са упорито нещо. Ние отричахме, отричахме златните ябълки, но ето че през всичкото време дървото цъфтеше, цъфтеше и връзваше, и падаха златни ябълки, и аз не знам кой сега ще трябва да опере пешкира за това нещо. Толкова ли нямаше кой да ми каже по-рано, че фактите са тъй упорити, та не щат да се примирят дори и с достиженията на науката. Но това е един друг аспект. Сега вече аз смятам, че условията са назрели и ние можем да поставим тази задача пред себе си, тоест пред нашия Първенец, престолонаследника, който точно днес навършва осемнайсет години. Е, и след това ще има ли някой, дето да твърди, че в приказките има необясними неща? Всичко е обяснено в приказките. ВТОРА ПРИКАЗКА. ПЪРВИ ЦАРСКИ СИН Въоръжен със златен лък и колчан златни стрели и възседнал среброобковано седло върху златист кон, Първият принц на царството бил доведен под златната ябълка и казано му било, че трябва да застане и да пази, докато дойде ламята, да убие едната и да спаси другата. Принцът бил болезнено умен и невероятно чувствителен момък. Той бил чел много приказки, включително и тая за златната ябълка и знаел, че никога не се е удавало на един Първи царски син да убие ламя, защото иначе няма да има нужда от втори и от трети царски син. Нещо по-лошо! Дори да успее да наръга ламята в слабините, неговият подвиг ще бъде приписан или на баща му, или на третия негов брат, който бил едва петнайсетгодишен. И като гледал ябълката, небосвода, кипарисите и Павилиона за размисъл, умният царски син си казвал: - Хората са глупави. Хората по-скоро ще повярват, че едно дърво може да роди фаянсови плочки, отколкото да повярват, че онова, което ги учат техните приказки, не е вярно. Да не съм луд аз обаче да се бия заради някого другиго, па бил ми той баща или брат? Хубава работа. По-нататък той се пренесъл в Павилиона за размисъл, където пил уиски и ял фъстъци, и леко развеселен дори започнал да се пита: дали не е по- милостиво от негова страна да вземе един свидетел или трима свидетели и пред тях да убие ламята, да промени хода на приказките и да се обезсмърти? Мислил, но не го направил, защото по-късно си казал, че поотделно хората винаги знаят едни неща, а когато станат народ - знаят само народни приказки, и затова си подремнал, захъркал и ламята дошла, та обрала златния плод. На сутринта той се явил при баща си и му казал: - Ваше Величество, задачата е изпълнена. Както и трябваше да се очаква, аз не опазих златния плод. Пратете догодина втория си син със същата задача. ТРЕТА ПРИКАЗКА. ВТОРИ ЦАРСКИ СИН Имало е и други втори царски синове във фолклора, но толкова втори царски син като този едва ли е имало. Смело може да се каже, че това било най-вторият царски син в мислещата природа! Ако ви кажем, че сутрин той мислел чак до пладне с кой крак да стане, дали първо с първия, а после с втория или първо с втория, а после с първия и така вторият да стане пръв, а първият втори. Така той се обърквал още от сутринта и не ставал от леглото, идвали царедворци, вдигали го, обличали го и го поставяли внимателно на пода, защото той продължавал да внимава с кой крак ще стъпи първо на пода. Смело можем да кажем, че като втори царски син той имал една-единствена мисъл в главата си и тази мисъл подобно дъб била прораснала, и всичко останало било клони и листа, и корени, и жълъдчета или врабчета, накацали по тоя дъб, и тоя дъб все казвал: защо аз да съм втори син? Така че вие напразно не внимавате. Като знаел това качество на сина си, негово величество си казал: - Може би точно тоя ми син ще наръга ламята в слабините, за да докаже, че е по-достоен от брат си. И дано е така! Дали на втория царски син сребърни стрели, колчан и лъкове, бронзовообковано седло и го поставили под дървото да чака ламята и да я накаже за нейната алчност. И това е щяло да стане. И това може би дори е трябвало да стане, но... но какво? Вие казвате - властта, властта заслепява, друг казва - страстта заслепява. Нека кажем тогава, че завистта не само заслепява, ами прави човека дори и глупав, което вече е най-лошото. И така вторият царски син седял в павилиона и пиел кампари с лед, и си разсъждавал така: - Моят брат не уби ламята. Това е безспорен факт. Сега мен ме изпращат да я убия. Това е задача. Но моята цел не е тая, а друга. Следователно: щом моят брат не е убил ламята, то аз трябва още повече от него да не я убия. И не я убил. И не само не я убил, ами дори я почерпил едно кампари, а понеже ламята имала слабост към сребърни вещи и лъжички - дал и приборите за лед и седлото и се явил при баща си на отчет: - Ваше Величество, задачата е изпълнена с чест. Ламята е убита още по- малко, отколкото това направи моят почитаем брат, инфантът на престола. ЧЕТВЪРТА ПРИКАЗКА. ТРЕТИ ЦАРСКИ СИН Дошъл най-после редът и на третия царски син. Взел си той молив и лист и отишъл под дървото, където вече цъфтели по традиция златни ябълки и се пиело кампари и уиски. Докато все още ябълчицата била зелена или едвам, едвам розово-жълта, най-малкият принц снел планче на местността, означил евентуалните пътища, подстъпи към ябълката и се явил при баща си с малки бележки и препоръки. Наскоро започнали да строят клопки, ровове, прегради, падащи дървета, вряща смола и други такива приспособления. Най-малкият син бил човек практичен, с трезвен разум и една спокойна увереност, каквато лъха от нас само когато знаем, че съгласно всички приказки ние ще извършим една работа, ние, а не някой друг. Дошъл уреченият час, явила се ламята и паднала в клопката, а върху нея после изсипали вряща смола, одрали я и я окачили на крепостта да съхне. Хората си отдъхнали, хората три дни яли, пили и се веселили. Когато минали тези три дни и хората си ги отработили надлежно, дошло ред да се направи равносметка на приходите и разходите. Включени били всички разноски за фъстъци, лед, кампари и уиски, укрепления и вряща смола, катрани, ровове и колчани със стрели, и се стигнали до счетоводния парадокс, че занапред ще трябва дървото с златните ябълки да ражда по три пъти в годината, по три златни плода, за да се погасят разходите и сметката да бъде приключена срочно и без загуби. Доколкото такива дървета тройно цъфтящи и тройно връзващи златни ябълки няма, последвала строга царска заповед: под страх от най-строго наказание случаят да бъде приключен и повече да не се разисква. Точно така и станало. Случаят останал да витае само като една приказка. 1978