ЦАРСТВЕНИ ПРИКАЗКИ
Обичат ли все още хората да слушат приказки за царе?
Ето въпроса!
Като гледам колко е грохнал царският дворец в Ситняково и другите
дворци, все ми се струва, че ние никога не сме имали царе и всичко е било
само приказка.
Но телевизията уверява, че приказките за царе и царства се гледат и
слушат от около 85 процента от общия брой на зрителите.
Изглежда, има нещо, което кара човека да съчувствува на царете, когато
те са в изгнание, и да се бори против тях, когато са на власт.
Защото точно това е и обектът на всички народни приказки.
ПЪРВА ПРИКАЗКА ЗА ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА
Един ден съобщили на царя, че малкото ябълково дърво в най-малката
градина между кипарисите и Павилиона за размисъл е родило невиждан плод -
златна ябълка.
- И какво очаквате от мен? - попитал владетелят. - Посъветвайте ме! -
обърнал се той към своите министри.
- Ваше Величество! - казал единият от съветниците. - Това е ставало
много пъти. Много приказки са разказвани за златни ябълки и лами. Просто от
вас се иска сега да изпратите своя най-голям син, после своя по-малък син и
доколкото си спомням, едва вашият най-малък син ще спаси ябълката и ще убие
след много перипетии въпросното чудовище, наречено ламя.
- Благодаря, не знаех тази приказка! - отвърнал владетелят и освободил
своя министерски съвет.
Свикал го едва на другия ден по същото време, още повече валяло дъжд и
не било хубаво да се ходи на лов.
- Това са глупости - сурово казал царят. - Мислих цяла нощ и стигнах
до извода, че не е възможно едно живо дърво от органичната природа да роди
плод метал от неорганичната природа. Това противоречи на всички
достижения, това е метафизика. Ако аз чуя да се говори повече за златни
ябълки, ще взема най-строги мерки. Имаше ли втора точка?
Нямало втора точка и съветът бил разпуснат.
Златната ябълка зряла и презряла, паднала на земята и потънала. На
другата година се родила нова златна ябълка - но и тя узряла, па презряла,
та потънала.
Така минали неусетно - кога войни, кога бедствия, кога глад, кога
нашествия - години, петнайсет години и един ден царят пак свикал своя съвет
и рекъл:
- Фактите са упорито нещо. Ние отричахме, отричахме златните ябълки,
но ето че през всичкото време дървото цъфтеше, цъфтеше и връзваше, и падаха
златни ябълки, и аз не знам кой сега ще трябва да опере пешкира за това
нещо. Толкова ли нямаше кой да ми каже по-рано, че фактите са тъй упорити,
та не щат да се примирят дори и с достиженията на науката. Но това е един
друг аспект. Сега вече аз смятам, че условията са назрели и ние можем да
поставим тази задача пред себе си, тоест пред нашия Първенец,
престолонаследника, който точно днес навършва осемнайсет години.
Е, и след това ще има ли някой, дето да твърди, че в приказките има
необясними неща? Всичко е обяснено в приказките.
ВТОРА ПРИКАЗКА. ПЪРВИ ЦАРСКИ СИН
Въоръжен със златен лък и колчан златни стрели и възседнал
среброобковано седло върху златист кон, Първият принц на царството бил
доведен под златната ябълка и казано му било, че трябва да застане и да
пази, докато дойде ламята, да убие едната и да спаси другата.
Принцът бил болезнено умен и невероятно чувствителен момък. Той бил
чел много приказки, включително и тая за златната ябълка и знаел, че никога
не се е удавало на един Първи царски син да убие ламя, защото иначе няма да
има нужда от втори и от трети царски син. Нещо по-лошо! Дори да успее да
наръга ламята в слабините, неговият подвиг ще бъде приписан или на баща му,
или на третия негов брат, който бил едва петнайсетгодишен. И като гледал
ябълката, небосвода, кипарисите и Павилиона за размисъл, умният царски син
си казвал:
- Хората са глупави. Хората по-скоро ще повярват, че едно дърво може
да роди фаянсови плочки, отколкото да повярват, че онова, което ги учат
техните приказки, не е вярно. Да не съм луд аз обаче да се бия заради
някого другиго, па бил ми той баща или брат? Хубава работа.
По-нататък той се пренесъл в Павилиона за размисъл, където пил уиски и
ял фъстъци, и леко развеселен дори започнал да се пита: дали не е по-
милостиво от негова страна да вземе един свидетел или трима свидетели и
пред тях да убие ламята, да промени хода на приказките и да се обезсмърти?
Мислил, но не го направил, защото по-късно си казал, че поотделно хората
винаги знаят едни неща, а когато станат народ - знаят само народни
приказки, и затова си подремнал, захъркал и ламята дошла, та обрала златния
плод.
На сутринта той се явил при баща си и му казал:
- Ваше Величество, задачата е изпълнена. Както и трябваше да се
очаква, аз не опазих златния плод. Пратете догодина втория си син със
същата задача.
ТРЕТА ПРИКАЗКА. ВТОРИ ЦАРСКИ СИН
Имало е и други втори царски синове във фолклора, но толкова втори
царски син като този едва ли е имало. Смело може да се каже, че това било
най-вторият царски син в мислещата природа! Ако ви кажем, че сутрин той
мислел чак до пладне с кой крак да стане, дали първо с първия, а после с
втория или първо с втория, а после с първия и така вторият да стане пръв, а
първият втори. Така той се обърквал още от сутринта и не ставал от
леглото, идвали царедворци, вдигали го, обличали го и го поставяли
внимателно на пода, защото той продължавал да внимава с кой крак ще стъпи
първо на пода. Смело можем да кажем, че като втори царски син той имал
една-единствена мисъл в главата си и тази мисъл подобно дъб била
прораснала, и всичко останало било клони и листа, и корени, и жълъдчета или
врабчета, накацали по тоя дъб, и тоя дъб все казвал: защо аз да съм втори
син?
Така че вие напразно не внимавате.
Като знаел това качество на сина си, негово величество си казал:
- Може би точно тоя ми син ще наръга ламята в слабините, за да докаже,
че е по-достоен от брат си. И дано е така!
Дали на втория царски син сребърни стрели, колчан и лъкове,
бронзовообковано седло и го поставили под дървото да чака ламята и да я
накаже за нейната алчност.
И това е щяло да стане. И това може би дори е трябвало да стане, но...
но какво? Вие казвате - властта, властта заслепява, друг казва - страстта
заслепява. Нека кажем тогава, че завистта не само заслепява, ами прави
човека дори и глупав, което вече е най-лошото.
И така вторият царски син седял в павилиона и пиел кампари с лед, и си
разсъждавал така:
- Моят брат не уби ламята. Това е безспорен факт. Сега мен ме изпращат
да я убия. Това е задача. Но моята цел не е тая, а друга. Следователно: щом
моят брат не е убил ламята, то аз трябва още повече от него да не я убия.
И не я убил.
И не само не я убил, ами дори я почерпил едно кампари, а понеже ламята
имала слабост към сребърни вещи и лъжички - дал и приборите за лед и
седлото и се явил при баща си на отчет:
- Ваше Величество, задачата е изпълнена с чест. Ламята е убита още по-
малко, отколкото това направи моят почитаем брат, инфантът на престола.
ЧЕТВЪРТА ПРИКАЗКА. ТРЕТИ ЦАРСКИ СИН
Дошъл най-после редът и на третия царски син. Взел си той молив и лист
и отишъл под дървото, където вече цъфтели по традиция златни ябълки и се
пиело кампари и уиски.
Докато все още ябълчицата била зелена или едвам, едвам розово-жълта,
най-малкият принц снел планче на местността, означил евентуалните пътища,
подстъпи към ябълката и се явил при баща си с малки бележки и препоръки.
Наскоро започнали да строят клопки, ровове, прегради, падащи дървета,
вряща смола и други такива приспособления. Най-малкият син бил човек
практичен, с трезвен разум и една спокойна увереност, каквато лъха от нас
само когато знаем, че съгласно всички приказки ние ще извършим една работа,
ние, а не някой друг.
Дошъл уреченият час, явила се ламята и паднала в клопката, а върху нея
после изсипали вряща смола, одрали я и я окачили на крепостта да съхне.
Хората си отдъхнали, хората три дни яли, пили и се веселили. Когато
минали тези три дни и хората си ги отработили надлежно, дошло ред да се
направи равносметка на приходите и разходите. Включени били всички разноски
за фъстъци, лед, кампари и уиски, укрепления и вряща смола, катрани, ровове
и колчани със стрели, и се стигнали до счетоводния парадокс, че занапред ще
трябва дървото с златните ябълки да ражда по три пъти в годината, по три
златни плода, за да се погасят разходите и сметката да бъде приключена
срочно и без загуби.
Доколкото такива дървета тройно цъфтящи и тройно връзващи златни
ябълки няма, последвала строга царска заповед: под страх от най-строго
наказание случаят да бъде приключен и повече да не се разисква.
Точно така и станало.
Случаят останал да витае само като една приказка.
1978